Решение № 200 от 12.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110102099 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяването на вземането на ищеца против ответника за сумата от 196 лева – главница по Договор за потребителски кредит “Екстра“ № ******/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 5.6.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1776/2024г. на ВТРС Ищецът „Кредит Инс“ АД твърди в исковата си молба, че по силата на Договор за потребителски кредит “Екстра“ № ******/**.**.**** г., предал в заем на ответника сумата 500 лв., която била получена от послединя на каса на „Изипей“ АД. Договорът бил сключен във формата на електронен документ. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора да върне сумата на равни месечни вноски, последната от които на 23.10.2024г., поради което и дължал връщане на заетата сума с лихва за забава.

Ответникът А. С. К., чрез пълномощника си адвокат Ц. Д. в отговора си оспорва предявения иск. Не оспорва сключения между страните договор. Счита договора и за недействителен, тъй като не съдържал ГПР, ГЛП по кредита. Твърди, че е заплатил исковата сума по образуваното изпълнително дело № 708/2024г. на ЧСИ Д.К.. Моли съда да отхвърли иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание по чл. 79, ал.1 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, за основателността на който ищецът следваше да установи, че между страните е възникнало валидно облигационно 1 правоотношение по Договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ011746 от 23.10.2023г., неизпълнение от страната на ответника, както и своята изправност – че е изпълнил задълженията си по договора.

В случая по делото се установява, че в производството по ЧГД № 1776/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в полза на ищеца вече е бил издаден изпълнителен лист за сумите 374.99 лв. главница, 45 лв. лихва и 4.40 лв. обезщетение за забава, както и за сумата 825 лв. разноски.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист по молба на ищеца е образувано изп. д. № 708/2024 г. по описа на ЧСИ Д.К., което е приключило с постановление от 27.2.2025 г., на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, поради удовлетворяване на взискателя в пълен размер, дори има върнати на длъжника надвнесени суми.

Възраженията на ответника за нищожност на договора за кредит, са основателни.

В нарушение на чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.10 и чл.11 от ЗПК в договора е включено задължение за кредитополучателя за заплащане на неустойка в размер на 360 лв., т.е. в размер на повече от половината от стойността на кредита от 500 лв. Размерът на неустойката е в размер на повече от 50% от главницата по кредита, което налага извода, че действителният ГПР по договора за кредит е значително по-висок от обявения в него. При това положение се налага изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.

Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.

Поради нищожността на договора и на основание чл.23 от ЗПК длъжникът дължи връщане на чистата сума по кредита, която е главницата от 500 лв.

Със заявлението по ЧГД № 1776/2024 г. на ВТРС търсените от длъжника са сумите 374.99 лв. главница, 45 лв. лихва, т.е общо 419.99 лв., при общо задължение по кредита от 1040 лв. Следователно към подаване на заявлението длъжникът е заплатил по кредита сума от общо 620.01 лв., при задължение от 500 лв. Поради това и съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски в настоящото производство в размер на 12.78 евро, съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода по делото, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на 2 основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ответника Ц.С.Д., е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като на ответникът е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. ищецът е материално затруднено лице /пълномощно на л.74 от ч.гр.д. № 1776/2024г. на ВТРС/.

Поради това и ищецът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Ц. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 200 евро за оказана правна помощ на ищеца А. С.

К., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, цената на исковете и съразмерно с уважените от тях, както и с обема на положен труд от страна на адвоката, както в производството по ч.гр.д. № 1776/2024г. на ВТРС, така и в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.415 от ГПК от „КРЕДИТ ИНС” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор М.Г.А., чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град София, ул. "Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, против А. С. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** ***, за установяване дължимост на сумата от 196 лева – главница по Договор за потребителски кредит “Екстра“ № ******/**.**.**** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 5.6.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1776/2024г. на ВТРС, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор М.Г.А., чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град София, ул.

"Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, да заплати на А. С. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** ***, 12.78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента/ представляваща направените в настоящото производство разноски.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС” AД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

"Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, с ЕИК 205997727, представлявано от изпълнителния директор М.Г.А., чрез адв. Р. И. Д., със съдебен адрес за призоваване: град София, ул.

"Лъвски рид" №3, ет. 1, офис 2, да заплати на адвокат Ц. Д. от гр.***, ул. *** № *** сумата 200 евро /двеста евро/ за оказана правна помощ на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3