Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 195 от 18.10.2019, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 884/2018
Вид
Решение № 195
Подписан
18.10.2019
В сила
20.11.2019
Състав
НИНА РУСЕВА МОЛЛОВА-БЕЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 18.10.2019 г. гр. Несебър

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд граждански състав на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Нина Моллова- Белчева секретар Диана Каравасилева като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева гр.д.№ 884 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** 4, бизнес парк С., против Е.С.С., ЕГН **********,***. Твърди се, че по повод договор за мобилни услуги от дата 18.03.2016г., сключен между страните, ответницата била абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Нон Стоп 30,99лв., с уговорен срок на действие до 18.03.2018г., като при възползване от преференциални условия на Оператора абонатът бил взел мобилно устройство SAMSUNG модел Galaxy

S5 Neo Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 21.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на посочения договор ответникът бил ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилния номер било фактурирано под абонатен номер №*****. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За потребените от С. услуги за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016 г. били издадени следните фактури с абонатен номер №*****:

- фактура № **********/01.04.2016г. за отчетен период на потребление 18.03.2016- 31.03.2016г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в размер на 147,87лв., платима в срок 16.04.2016г.;

- фактура №**********/01.05.2016г. за отчетен период на потребление 01.04.2016- 30.04.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 30,98лв., 21,59лв.- дължими лизингови вноски, и 147,87лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/01.04.2016г., като общодължимата сума по фактурата възлизала на 200,44лв., платима в срок 16.05.2016г.;

- фактура №**********/01.06.2016г. за отчетен период на потребление 01.05.2016- 31.05.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 30,98лв., 21,59лв. - дължими лизингови вноски, и 200,44лв.- незаплатен баланс по предходна фактура №**********/01.05.2016г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на 253,01лв., платима в срок 16.06.2016г.;

Длъжникът бил изпаднал в забава в деня, следващ падежа, като плащане не било регистрирано, поради което на 21.06.2016г. достъпът до услуги бил преустановен.

- Кредитно известие №**********/01.07.2016г. за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на 10,33 лв., начислена била дължимата се лизингова вноска в размер на 21,59 лв. и бил отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 253,01 лв., при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 264,27 лв., платима в срок 16.07.2016г.

Поради неизпълнението на задължението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 253,01 лв., на основание чл.

75, вр.с чл. 196в от ОУ на мобилния оператор, последния прекратил едностранно индивидуалния договор на Е.С.С. за ползвания абонамент и издал по абонатен номер №***** на дата 01.07.2016г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1242,49 лв. Начислената сума представлявала сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 264,27лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен номер *** в размер на 546,42 лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 431,80 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент била

21.06.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Крайният срок за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер *** бил 18.03.2018г., като за периода на неизпълнението- 21.06.2016г.- 18.03.2018г., били дължими 21,15 месечни абонаменти за програмата Нон Стоп 30,99лв., изчислени без ДДС /25,83лв/ по дни неизпълнение, в общ размер на 546,42лв. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, сключен между абоната и Оператора.

Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него, по вина или инициатива на

Потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер ***, месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и се заплащали от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Т.Б." ЕАД. При сключване на процесният договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите- 1-во число от месеца. Така падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, се стигнало до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг. Месечните вноски и други плащания станали предсрочно изискуеми и били обявени за такива за лизинговите вноски, дължими след месец 08/2016г, когато била издадена крайната фактура №**********/01.08.2016г., съгласно уговорения погасителен план, като за мобилното устройство се дължала сумата от 431,80лв. след месец 08/2016г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.08/2016г. до м.02/2018г. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор ответницата се била съгласила и е приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Е.С.С. при условията на т. 196в. Съгласно сключеният договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалният договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. В чл.20 от Общите условия било посочено, че, всички услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23б, месеченният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответницата подписала договори за услуги с мобилния оператор и не била изпълниля задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение била изпаднал в забава.

Издадени били фактури и в срок не били заплатени.

Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. Твърди се, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Е.С.С. било образувано ч.гр.д № 23/2018г. по описа на PC- Несебър, по което била издадена Заповед за изпълнение за парично задължение в общ размер 1242.49 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. От тази сума, за незаплатени далекосъобщителни услуги длъжникът дължал сума в размер на 264,27 лв., като частта до пълния размер на претенцията представлява начислена договорна неустойка в размер на 546,42 лв. и дължими лизингови вноски в размер на 431,80 лв. Предвид указание по чл.415 ГПК, за ищецът се явявал правен интерес от предявяване на претенция за приемане за установено съществуването на вземане в полза на ищеца в размер на 264,27лв., съставляващи незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*****, за периода от 01.03.2016 г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата. Наред с това се моли да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 546,42лв., представляваща начислена договорна неустойка за неизпълнение по Договор за мобилен номер *** за период на неизпълнение 21.06.2016г.- 18.03.2018г, с абонатен номер №*****, както и сумата от 431,80лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.08/2016г. до м.02/2018г. по Договор за лизинг от 18.03.2016г. за мобилен номер *** с абонатен номер №*****. С протоколно определение от 19.09.2019 г. бе прието направеното изменение на иска за претендираната неустойка чрез намаляване размера на същата до сумата от 59,97 лв.

В срокът по чл.131 от ГПК писмен отговор не е подаден от ответницата.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92, всички от ЗЗД.

По делото е представен договор за мобилни услуги от дата 18.03.2016г., сключен между страните, съгласно който ответницата била абонат на дружеството- доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № ***** и титуляр по предпочетения мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Нон Стоп 30,99лв., и уговорен срок на действие до 18.03.2018г. Договорът носи подписите на двете страни и не е оспорен от ответницата. В тази връзка съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение, което ги обвързва.