Решение № 191 от 23.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Благоевград, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20261200500335 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх.№479/16.01.2025г. е подадена от адв.И.К., като пълномощник на „Ферма Таиров“ ЕООД, ЕИК 206880367, със седалище и адрес на управление: с.А**, против решение №480/16.12.2025г., постановено по гр.д.№292/2025г. по описа на РС-Гоце Делчев.

Недоволен от атакувания акт e останал жалбоподателят, който го счита за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска.

Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото 1 доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Предявена е искова молба от „КИКАТА 99“ ЕООД с ЕИК 202945839, седалище и адрес на управление: село Жиленци, махала „Сърбинска“ 14В, община Кюстендил, област Кюстендил, представлявано от управителя К.С.А., срещу „ФЕРМА ТАИРОВ“ ЕООД, ЕИК 206880367, седалище и адрес на управление: село Абланица, ул. „Отец Паисий“ №27, община Хаджидимово, област Благоевград, представлявано от управителя А.А.Т., искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 1700,00 лв. - главница (остатък), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 30.01.2025г. до изплащане на вземането.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че между ищеца и ответника са установени търговски отношения и между тях е сключен неформален договор за продажба на „линия за производство на сточна храна, фуражи 500 кг. 5,5 KW“. Сочи се, че ищецът е изпълнил всички свои задължения по договора, като е издал и съответните документи Проформа фактура № 2 от 11.11.2024г., Фактура № 3 от 12.11.2024г. и Фактура № 4 от 04.12.2024г. Твърди се, че договорената цена за продаваната стока е в размер на 10 200,00 лева с ДДС. Сочи се, че ответникът е заплатил сумата в размер на 8500,00 лева, като е останал да дължи сумата в размер на 1700,00 лева. За това свое вземане ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.

№ 124/2025г. по описа на РС Гоце Делчев, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с рег. № 89 от 31.01.2025г. Срещу така издадената заповед било подадено възражение от ответника в предвидения в чл. 414 от ГПК срок. В тази връзка е предявен настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника - „ФЕРМА ТАИРОВ“ ЕООД с ЕИК 206880367 е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва така предявения иск както по основание, така и по размер. Твърди се, че ответника не дължи претендираната от ищеца сума. Сочи, че фактическата обстановка по случая е различна, като излага подробно хронологично как са се развили 2 преддоговорните отношения между страните, както и извършените в последствия плащания. Твърди, че цената, която е следвало да се плати е в размер на 8500,00 лева, а не 10 200,00 лева, поради което сочи, че същата е изцяло заплатена. Признава плащане на сума в размер на 8500,00 лева, като представя доказателства. Същевременно не оспорва факта на получаване на стоката - машина фуражомелка. Оспорва дължимостта на сумата 1700 лева, като остатък от главница.

По делото не е спорно, а се установява и от представените по делото доказателства, че между страните е възникнало облигационно отношение по сключен неформален договор за търговска продажба с предмет „линия за производство на сточна храна, фуражи 500 кг. 5,5 KW - машина фуражомелка“, която е предадена от продавача (ищеца) на купувача (ответника), за която е платена сума 8 500,00 лева. Този правнорелевантен факт е приет в доклада по делото за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Спорно по фактите е дали уговорената между страните цена по договора е с включен ДДС. В тази връзка спорно между страните е дали е извършено изцяло плащане на цената по договора от ответника на ищеца или ответното дружество е останало да дължи остатък в размер на 1700 лева.

По делото са приети като доказателства Проформа фактура

№ 0000000002/11.11.2024г., Фактура № 0000000004/03.12.2024г. и Фактура № 00000000003/12.11.2024г., 2 бр. платежни нареждания, имейл кореспонденция, както е изготвена и приета и съдебно-счетоводна експертиза.

От приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени вземанията по процесиите фактури, но в счетоводството на ответника е осчетоводена само Фактура №0000000004/03.12.2024 г., но не и задълженията по Фактура №0000000003/12.11.2024 г. Същата не е включена и в дневниците за покупки в данъчните периоди от м. ноември 2024 г. до м. април 2025 г. въпреки, че е била платена. Фактура №0000000004/03.12.2024 г. е включена в дневника за покупки в данъчния период, съответстващ на датата на издаването й - м. декември 2024 г. След извършената проверка, вещото лице заключва, че счетоводствата и в двете дружества са водени редовно, а непогасеният остатък е в размер на 1700 лева.

3

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при изготвяне на заключението страните са предоставили една фактура повече - № 3 с дата 12.12.2024г. Същото пояснява, че има две фактури- фактура № 3 и фактура № 4, като фактура № 3 е била предоставена в 2 варианта - единия с дата 12.11.2024 г., а другия с 12.12.2024 г. Установява се, че става въпрос за една и съща фактура с две различни дати, но за една и съща сума в размер на 4000 лв.

Съответно фактура № 3 не е осчетоводена в ответното дружество, след като е изпратена на ответното дружество с коректно отразената дата - 12.11.2024г., въпреки, че е изцяло платена. Вещото лице сочи, че срокът, в който следва да се включи в дневниците за покупки съответната фактура е 12 месечен, респ. ответното дружество има право в този срок да я осчетоводи, като вещото лице заключва, че няма проблем, че тази фактура не е осчетоводена.

Видно от кореспонденция, водена от двете дружества по имейл, съдържаща се в 3 имейла, на 03.12.2024. на ответното дружество е изпратена проформа фактура № 2 от 11.11.2024г. На същата дата ответникът е извършил плащане в размер на 4500 лева с основание посочване на номера на проформа фактурата, видно от платежно нареждане. На 12.12.2024 г. в 14:12 мин. е представена фактура № 3 и малко по-късно на същата дата, отново по имейл, е представена фактура № 4 и коригирана фактура № 3 с дата месец 11. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице. Същото е изследвало причината за неосчетоводняването на фактура № 3, която според обяснения на счетоводителя на ответното дружество е поради несъгласие със стойността на сделката, дали цената договорена между фирмите е 8500 лв. окончателна сума с ДДС или не. Установява се от събраните по делото писмени доказателства (по-конкретно от приетата кореспонденция между двете дружества по имейл), че първо е изпратена проформа фактура № 2/11.11.2024г. (в която е посочена цената на стоката с изрично посочване на ДДС), след което на 12.12.2024г. за извършените плащания са изпратени фактура № 4/12.12.2024г., заедно с коригираната фактура № 3/12.11.2024г.

От показанията на разпитания св. А.М. (съпруга на управителя на ответното дружество) се установява, че е присъствала в момента на отправяне на предложението от ищцовото дружество за закупуване на „фуражомелка“, като управителя К.А. е заявил „не се занимавай с тези мога да ти докарам похубава от Сърбия“. След като бил запитан на каква цена ще я докара, той 4 казал „8 500 лв. с фактура и ще я докарам на място“. Свидетелката сочи, че управителят на ищцовото дружество изрично казал, че това е крайната цена с фактура, за да стигне до тях. Свидетелката сочи, че управителят на ищцовото дружество първоначално поискал предварително 1000 лв., но в последствие казал да му преведат 4000 лв., за да отиде да вземе фуражомелката. Видно от платежно нареждане (л. 14 от делото) сумата 4000 лева е платена на 12.11.2024г. с основание авансово за машина фуражомелка. На 03.12.2024г., след получаване от страна на ответното дружество на проформа фактура № 2/11.11.2024г. е извършено плащане в размер на 4500 лева. На същата дата е издадена и фактура № 4, която е осчетоводена от ответното дружество и е включена в дневника за покупки в данъчния период, съответстващ на датата на издаването й - м. декември 2024г.

Въззивиният съд също намира, че не следва да се кредитират показанията на свидетелката относно съгласието на страните на дъжимата по договора крайна цена, тъй като ответникът след получаване на проформа фактурата извършва плащане към ищцовото дружество с посочване на основание именно проформа фактура № 2 от 11.11.2024г., в която изрично е посочена данъчна основа 8500 лева и 1700 лв. ДДС.

Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички допустими и относими към спора доказателства.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да посочи следното:

Договорът за търговска продажба на движими вещи, съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други 5 договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. Според разпоредбата на чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните като отделните уговорки се схващат съобразно смисъла, произтичащ от целия договор. Разпоредбата на чл.67, ал.2 ЗДДС, според която когато в договора не е изрично посочено, че ДДС се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена, е императивна / решение №557 от 13.07.2010г. по гр. д.

№116/2019г. на ВКС, ГК, ІV г. / Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС- решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г.по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; решение № 42/19.04.2010 г. по т. д.

№ 593/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; решение № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. В случая от доказателствата по делото проформа фактура № 2/11.11.2024г. се установява, че цената 8500 лева е без ДДС и същото е посочено като добавка към цената – 1700 лева. На 03.12.2024. на ответното дружество е изпратена проформа фактура № 2 от 11.11.2024г. На същата дата ответникът е извършил плащане в размер на 4500 лева с основание посочване на номера на проформа фактурата, видно от платежно нареждане. Тълкувайки общата воля на страните, то съдът стига до извода, че ответникът се е съгласил с посочената цена с добавка ДДС в размер на 1700 лева, след като извършва плащане веднага след получаване на проформа фактурата.