Разпореждане № 2961 от 23.09.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2961 гр. Разград, 23.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330101609 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 ГПК.

Постъпилото заявление от „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД със седалище гр. София, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу П. Р. С., ********** за сумите 355,45 лв. главница за периода 16.06.2022 г. 26.01.2023 г., 10.89лв. договорна лихва за периода 16.06.2022 г. - 26.01.2023 г. и 123.83 лв. обезщетение за забава за периода 17.06.2022 г. -15.09.2025 г.

В заявлението и приложените документи към него е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит с№4497***, сключен между „Изи АсетМениджмънт“ АД, като кредитодател и П. Р. С., като кредитополучател, за сумата 1250 лв. с краен падеж 26.01.2023 г., респ. 17 двуседмични анюитетни вноски, като падежът бил на 20-то число на месеца. В погасителният план вноските не са разбити по главница и договорна лихва и застрахователна премия. Според заявителя кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по договора, вземането било обявено за предсрочно изискуемо на 16.05.2024г. / с нарочно уведомление до длъжника/, но не е записано какви суми е платил същия и по какъв начин са осчетоводени същите.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД се позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от разглеждания договор е прехвърлено на заявителя, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като длъжника е уведомен за това обстоятелство.

С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да поясни обстоятелствата на които се основава искането, а именно: да посочи конкретно размера на претендираната сума за главница, начало на просрочие; извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

В указания срок е постъпила молба с вх. №9*** от **.0*.20** г., с която заявителят излага съображения по същността на заповедното производство.

Счита, че не следва да пояснява начина на формиране на главницата, както и обстоятелствата във връзка с извършваните плащания.

1

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което нормите на същите, които са с императивен характер следва да бъдат приложени и в настоящото производство.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си.

Съгласно чл.19, ал.4 от ГПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с решение на МС. Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл. 3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. А задължението за връщане на сумата 2176 лв. за погасяване на кредит за сумата 1250 лв. определено не съответства на горепосочената разпоредба, както и на посочения в договора ГПР.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Предвид горното, Съдът приема, че процесния договор за кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

След като ищецът не е посочил как са отнесени платените суми, то съдът не може да направи извод, колко длъжникът е платил по неравноправната клауза 2 и колко по главницата и договорната лихва. Вземането не е индивидуализирано и произтича от договор с неравноправна клауза, противоречи на закона и добрите нрави.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78 от ГПК.

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670*** Седалище / адрес на управление:гр.С., БУЛ. *******, вх.офис-сграда "******", общ. С., обл.С. , за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу П. Р.

С., ********** Настоящ адрес:********** за сумите 355,45 лв. главница за периода 16.06.2022 г. - 26.01.2023 г., 10.89 лв. договорна лихва за периода 16.06.2022 г. - 26.01.2023 г. и 123.83 лв. обезщетение за забава за периода 17.06.2022 г. -15.09.2025 г., претендирани като неплатени задължения по договор за потребителски кредит с№4497***, сключен между „Изи АсетМениджмънт“ АД, като кредитодател и П. Р. С. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3