Определение № 419 от 24.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. Велико Търново, 24.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500336 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248 ГПК.

С Определение № 524 / 29.04.2025 г. по гр. дело № 769 / 2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе са оставени без уважение молбите на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ и на А. С. А., чрез адв. А. Б., за изменение на постановено по делото протоколно определение от 19.02.2025г. за прекратяване на производството, в частта за присъдените в полза на НББАЗ разноски.

Срещу горепосоченото определение, в частта, с която е отхвърлено искането по чл.

248 ГПК на А. С. А., е подадена частна жалба от адв. А. Б. – процесуален представител на А.

С. А.. В частната жалба се твърди, че правилно ОС - Русе е констатирал недобросъвестното поведение на ответника НББАЗ, но неправилно е приел, че на същият му се дължат разноски по делото, нито е изложил мотиви защо приема, че не следва същите да бъдат намалени. От една страна, се излагат съображения за недължимост на тези разноски, предвид поведението на ответника, който не оказал нужното съдействие на ищеца при предявяване на извънсъдебната му претенция и по този начин станал причина за завеждане на делото. От друга страна, се излагат доводи за прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение предвид етапа, на който е прекратено делото и извършената от адвоката работа, като се счита, че същото следва да бъде намалено на 100 -150 лева. Искането до въззивния съд е за отмяна на определението по чл. 248 ГПК в обжалваната част, като бъде изменено протоколно определение от 19.02.2025г. в частта за разноските и бъдат уважени исканията на жалбоподателя – за неприсъждане в полза на ответника на разноски, а при условията на евентуалност – за намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния му представител.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подало отговор, с който оспорва частната жалба, като неоснователна, като излага подробни съображения, че ищецът е този, който преди завеждане на делото е следвало да положи усилия да установи виновния водач и неговият застраховател, което било негово задължение, а не на НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган.

Подадена е и частна жалба от Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, с която се обжалва горепосоченото определение, в частта, с 1 която е оставено без уважение искането на НББАЗ за допълване на постановеното по същото дело определение от 19.02.2025 г., в частта за разноските, за сумата над 1 390 лева до претендираните 12 780 лева - разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се подробни съображения, че ищецът следва да понесе изцяло направените от ответника разноски в производството, в т.ч. и договорения и заплатен адвокатски хонорар от 12 780 лева с вкл.

ДДС, с оглед правната и фактическа сложност по делото и извършената значителна по обем и сложност подготвителна и проучвателна дейност но делото, включително в областта на общностното право. Дали производството се е реализирало в пълен обем и колко точно процесуални действия са извършени до прекратяване на делото било без значение за обема на отговорността за разноски по чл. 78. ал. 4 от ГПК и за преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

На това основание се иска отмяна на определението в обжалваната му част и присъждане в полза на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 769/ 2023 г. по описа па Окръжен съд Русе, в размер на още 11 390 лева (разликата над 1 390 лева до пълния размер от 12 780 лева).

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна -А. С. А., чрез адв. А. Б., с който се оспорва частната жалба и се иска да бъде оставена без уважение с аргументи, сходни на тези, изложени в частната жалба на А..

Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване акт, и са редовни, и процесуално допустими.

По същество частната жалба на А. С. А., чрез адв. А. Б. е неоснователна, а на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, чрез адв. А. Д.

– частично основателна.

От фактическа страна, се установява следното:

Производството пред Окръжен съд - Русе е образувано по подадена от А. С. А., чрез адв. А. Б., искова молба срещу Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /и в условията на евентуалност срещу „Авус България – регулиране на щети“ АД/, с която са предявени частични искове за заплащане на сумата от 120 000 лева от обща претенция от 150 000 лева - обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие смъртта на дъщеря му В. С., в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2018г. в Р Гърция, причинено от неустановени лек автомобил и водач.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, представлявано от Адвокатско дружество „Б.А.Д.“, чрез адв. Б., с който се оспорва предявения иск с възражение за неговата недопустимост. Отговорността на водача на автомобила била застрахована при гръцкия застраховател GENERALI HELLAS, чийто представител за уреждане нa претенции в Република България бил ,,Дженерaли застраховане“ АД, към който не била заявена извънсъдебна претенция. Не била осъществена нито една от хипотезите на чл. 515, aл. 1 или aл. 3 от Кодекса за застраховането. Предвид това производството било недопустимо. Направено е искане за присъждане на разноски. Към отговора са приложени пълномощно на адвокатското дружество, фактура и извлечение от банкова сметка за заплатен на 21.11.2024г. адвокатски хонорар от 12 780 лева с вкл. ДДС.

С молба от 19.02.2024г. А. С. А., чрез адв. А. Б., е релевирал възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

С протоколно определение, постановено в проведеното на 19.02.2024г. открито съдебно заседание, производството по гр. д. № 769/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе е прекратено, като недопустимо, като са изложени две групи аргументи: от една страна международна неподведомственост на спора пред българския съд, а от друга страна – неизпълнена извънсъдебна процедура по чл. 516 от КЗ. В тази прекратителна част определението, като необжалвано, е влязло в законна сила. Със същото определение А. С. А. е осъден да заплати разноски на двамата ответника, като присъдените в полза на Сдружение “Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ са 1500 лева /1390 лева – 2 адвокатско възнаграждение и 110 лева - разходи за превод/, „с оглед изготвения отговор на исковата молба, представените документи и извършения превод, и участието в съдебно заседание“.

По делото са постъпили молби по чл. 248 ГПК и от А. С. А. и от НББАЗ. Доводите на ищеца са за недължимост в полза на Бюрото на разноски, респ. за тяхното намаляване, на основание чл. 78, ал.5 ГПК. Доводите на ответника са за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния му договорен и заплатен размер от 12 780 лева с вкл. ДДС.

С обжалваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд е приел, че определеното на процесуалния представител на НББАЗ адвокатско възнаграждение от 1390 лева / и 110 лева - разходи за превод/ е адекватно на конкретно извършените от процесуалния представител на ответника фактически и правни действия, съобразено е с продължителността и фактическата и правна сложност на делото, като в този размер то не се явява и завишено, поради което е оставил без уважение молбите и на двете страни по делото. Коментирал е в мотивите си недобросъвестно поведение на ответника относно изясняване на процесуалната легитимация на страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

На основание чл. 78, ал.4 ГПК, при прекратяване на делото, в полза на ответника се присъждат своевременно поискани и направени до прекратяването на делото разноски, каквато хипотеза е осъществена в настоящия случай. Оттук следва неоснователността на оплакването на ищеца в първоинстанционното производство за недължимост на разноски въобще, с аргументи, че ако ответникът му бил оказал съдействие за установяване на застрахователя на виновния водач, то нямало да заведе дело срещу НББАЗ. Тези доводи са ирелевантни. Не е осъществена и хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК. Ищецът е този, който предявил недопустим иск и следва да понесе отговорността за разноски съобразно изхода на делото – прекратяване на производството.

Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че на НББАЗ се дължат разноски. Досежно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението на представителя на ответника, намира следното:

Подлежащото на възмездяване, при условията на 78, ал. 4 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл. 78, ал.

5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т.е. не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. Невъзможността на пълномощника на ответника да извърши други процесуални действия по делото е обективна /в този смисъл определение № 350/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., определение № 929/29.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 48/2024 г., IV г. о. и др./.

Ето защо, съдът пристъпи към извършване на преценка дали уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, съпоставени с цената на иска и обема на адвокатска защита.

Настоящият съдебен състав споделя разрешенията, дадени в решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С - 438/22 г., определение от 15.02.2024г. по т.д. №1990/2023г. на ВКС, определение от 16.02.2024г. по т.д. №1908/2022г. на ВКС, и др., които са в насока, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения (с променено заглавие Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ДВ, бр. 14 от 2025 г.) не следва да бъде прилагана, тъй като не съответства на правото на ЕС, а посочените в нея размери на адвокатски възнаграждения могат да служат само като ориентир на съдебния състав.

Като взе предвид, че защитата на ответника е срещу иск с правно основание чл. 515 КЗ, с цена на иска 120 000 лева, като прецени с оглед конкретните факти по делото неговата фактическа и правна сложност, направените възражения за недопустимост на иска и представените в тази насока доказателства още с отговора на исковата молба, настоящият 3 съдебен състав намира, че уговореното и заплатено от ответника на процесуалния му представител възнаграждение в размер на 12 780 лева с вкл. ДДС се явява прекомерно и следва да бъде намалено на сумата от 4 800 лева с вкл. ДДС. Присъждане на по – високо по размер възнаграждение би било несъответно на изброените релевантни критерии за определянето му.

Определеното от първоинстанционния съд по – ниско по размер възнаграждение на процесуалния представител на ответника, а именно сумата от 1390 лева, освен че не е съобразено с разрешенията, дадени в горецитираната съдебна практика, не е съобразено и с обема на работа на упълномощения адвокат във връзка с изясняване на въпроса за приложимото право с оглед на това, че се касае за правоотношение с международен елемент, включително с извършената кореспонденция с гръцката държава за установяване на водача, управлявал въпросното МПС. Така че неоснователни са възраженията на пълномощника на А. С. А., че същото следва да бъде намалено на 100 – 150 лева.

Горното налага частична отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което се присъди допълнително сумата от 3410 лева, представляваща разликата между определеното от настоящия състав адвокатско възнаграждение от 4800 лева с вкл.