Присъда № 69 от 12.05.2026, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 69/12.05.2026 година по НОХД № 1349/2026г. на БРС.

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 431 ЗМ 146/2025 г. по описа на 01 РУ при ОДМВР - Бургас, пр. пр. № 3890/2025г., Пор. № 812/2025г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, с който е повдигнато обвинение срещу Х. М. М. с ЕГН:**********, *, за това, че на 05.03.2025 г., в гр. Бургас, в жилище находящо се в *, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на заключващия механизъм на входната врата, и чрез използване на техническо средство отвертка, отнел чужди движими вещи - 1 бр. прахосмукачка марка „Rowenta” X-FORCE FLEX на стойност 900,00 лева;1 бр. флекс марка „Елпром“ на стойност 70,00 лева; 1 бр. винтоверт марка „Импулс“ на стойност 330,00 лева и 1 бр. перфоратор марка „Райдер“ на стойност 100,00 лева, всичко на обща стойност 1400,00 лева /хиляда и четиристотин лева/ от владението на Т. В. А. без нейното съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194 , ал. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. С. К. от АК-Бургас, поддържа, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание към минималния размер.

Подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от неговия защитник и съжалява за стореното.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Х. М. М. с ЕГН:**********, е *.

Към 05.03.2025 г. подсъдимият не бил осъждан. Той често оставал без пари и прибягвал до извършване на кражби, след което продавал откраднатите вещи.

На 05.03.2025 г., той обикалял из квартал „Победа“ в гр. Бургас и се оглеждал да види в коя къща би могъл да влезе и да открадне нещо.

Минавайки покрай къща, находяща се на ул. „*“ № *, подс. М. забелязал, че на оградата от задната страна на къщата има подпряна автомобилна гума. Той се качил на нея и така прескочил оградата и влязъл в двора на къщата. Там намерил една отвертка, с която разбил заключващия механизъм на входната врата и влязъл вътре в къщата. От там взел една прахосмукачка марка „Rowenta” X-FORCE FLEX, един флекс марка „Елпром“, един винтоверт марка „Импулс“ и един перфоратор марка „Райдер“. Пренесъл ги до дома си на три пъти.

Къщата и вещите били собственост на Т. В. А., която в този момент отсъствала от дома си. Когато се прибрала около 17,35ч. същият ден, тя установила кражбата и веднага се обадила на сина си, както и на тел. 112.

Подс. М. начупил флекса, дрелката и винтоверта и отделил медните жици, като ги 1 предал на „*“ — св. *, за скрап. За тях „*“ му платил 12 лева. На другият ден продал прахосмукачката на „*“ - св. *, за сумата от 5 лева.

В рамките на два дни подсъдимият бил разкрит от органите на МВР. Той признал всичко и посочил на кого продал прахосмукачката. Св. * предал прахосмукачката доброволно и тя била върната на пострадалата А..

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанията на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: показанията на свидетелите Т. А. / л. 15,16, 39 от ДП/, свид. С. * / л. 17 от ДП/ и свид. В. Ч. / л. 18 от ДП/, оглед на местопроизшествие /л. 25-29 от ДП/, оглед на веществено доказателство / л. 30-32 от ДП/, оценъчна експертиза /л. 22-24 от ДП/, както и от другите писмени доказателства събрани по същото досъдебното производство.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

На първо място, съдът намира, че безспорно се установява осъществяването на всички признаци на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК.

От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения, гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на гражданите.

Налице е годен предмет на престъплението- 1 бр. прахосмукачка марка „Rowenta” XFORCE FLEX на стойност 900,00 лева;1 бр. флекс марка „Елпром“ на стойност 70,00 лева; 1 бр. винтоверт марка „Импулс“ на стойност 330,00 лева и 1 бр. перфоратор марка „Райдер“ на стойност 100,00 лева, всичко на обща стойност 1400,00 лева /хиляда и четиристотин лева/.

Движимите вещи са били чужди за подсъдимия- същите са били собственост на Т. В. А..

Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, вещите са се намирали във владение на собственика им- в дома му. Съдът счита, че от събраните по делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал осъществяваното от собственика владение върху вещите. М. е влязъл в къщата и е взел вещите, с което същият е прекъснал възможността на собственика им да осъществява фактическа власт върху тях, като същевременно е установил своя собствена.

Тук може да се отбележи, че обстоятелството, че М. е изнесъл вещите на няколко пъти, не означава, че се касае за продължавано престъпление, а става въпрос само за 2 фактическо усложнение при осъществяване на изпълнителното деяние.

Също така е налице и квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НКдеянието е извършено чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, тъй като подсъдимият е счупил заключващият механизъм на входната врата.

По отношение на подсъдимия е налице квалифицирания признак по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК- кражбата е извършена чрез използване на техническо средство- отвертка. Съгласно Р.528-03-I, “техническо средство” за извършване на кражбата е всеки създаден от човека предмет, без използването на който в конкретния случай престъплението не би могло да бъде довършено или довършването му би било затруднено. Това са вещи, които по обичайното си предназначение служат за осъществяване на техническа операция или които деецът е използвал в конкретния случай за осъществяване на такава операция. В Р.727-95-II е прието, че, за да е налице квалификация на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 НК, е необходимо деецът да използва произведение на техниката, с което чрез привеждане в действие и ползване на естествени природни закони той да достигне до откраднатата вещ и (или) да установи владение върху нея. Съгласно ППВС 6-71, за да бъде осъществен този състав, е необходимо да се установи, че при влизането или отключването на помещението, или при отнемането на вещите е било използвано техническо средство, като не е необходимо то да е специално пригодено за извършване на кражбата. В ТР № 54-89-ОСНК е посочено, че технически средства са и нож, ножица, бръснарски ножчета и др.

М. е годен субект на престъплението, тъй като не е собственик на вещите.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като М. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича от обстоятелството, че част от вещите са били счупени, а друга част- продадени, т.е. подсъдимият се е разпоредил с тях като със свои.

По гореизложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.

Съдът не констатира отегчаващи обстоятелства. Като такова не може да се отчете, че подсъдимият не бил възстановил отнетите вещи, респ. тяхната равностойност, тъй като е видно, че мотив за извършване на кражбата е липсата на средства за препитание. Освен това, в хода на производството по отношение на М. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по друго дело, поради което няма как да се очаква същият да придобива каквито и да е доходи.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на Глава 27 НПК, както и изразеното съжаление за стореното. Следва да се отчете и че към датата на деянието М. не е бил осъждан. Също така, смекчаващо обстоятелство е младата възраст на на дееца към момента на извършване на деянието- 19 години. Накрая, следва да се вземе предвид и мотивът за извършване на 3 деянието- липса на средства за препитание.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в минималния размер от една година „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на осем месеца „Лишаване от свобода“.

Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите по чл. 36, ал. 1 НК най-вече с оглед данните за съдимостта на М. към датата на деянието. Едновременно ще се способства за поправянето и превъзпитанието на Тонев и наред с това ще въздейства върху него предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на него са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид обществената опасност на подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, като се определи изпитателен срок в минимален размер от три години.