Определение № 10122 от 16.03.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10122 гр. София, 16.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ............ като разгледа докладваното от ............ Частно гражданско дело № 20221110101642 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба № 239346 от 07.11.2022 г., с пр. осн. чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 28648 от 27.10.2022 г. в частта за разноските.

С разпореждане № 19479 от 11.02.2023 г. съдът е разпоредил на длъжника да бъде връчен препис от молбата. Същата е връчена на длъжника чрез адв. К. Б. от САК на 02.03.2023 г. и в дадения срок, на 09.03.2023 г. е постъпил отговор по реда на чл. 248 ог ГПК, в който моли съда да остави молбата без уважение. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските /в случцая става дума за определение, за което редът е аналогичен/. В процесния случай определението е обжалваемо, връчено е на заявителя на 04.11.2022 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се явява подадена в срок.

Видно от молбата по чл. 248 от ГПК, заявителя счита, че следва присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено на 50 лева, тъй като същото е прекомерно определено в размер на 360 лева.

След като се запозна с възраженията и материалите по делото, съдът счита молбата за неоснователна, по следните съображения:

Настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано на 13.01.2022 г. срещу длъжницата В. Х. К., за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание съдът уважил искането и издал заповед за изпълнение № 10781 от 16.04.2022 г. против длъжницата. Така издадената заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК, депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок. Тъй като иск не бил предявен, с определение № 28648 от 27.10.2022 г. съдт обезсилил заповедта и присъдил претентираните по делото разноски в размер на 360 лева, по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, на адвоката осъществил процесуалното представителство – адв. К. Б. от САК.

След като се запизна с материалите по делото и дстановищата на страните, съдът счита, че подадената молба по чл. 248 от ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, по следните причини:

Минималният размер на адвокатското възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма - чл. 7, ал. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно тази разпоредба, възнаграждението за защита в производства по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя но нравилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Претендираната сума по делото възлиза общо на стойност 763, 43 лева, ½ от която е 382, 72 лева. Нормата не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкого „защита“ по смисъла на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ се осъществява от двете страни в производството, макар и на различни етапи от неговото развитие. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес до 1 000 лева минималното адвокатско възнагреждение възлиза на сумата в размер на 300 лева.

Наличието на различни процесуални възможности за длъжника също не води до различен правен извод, тъй като на страната се дължи само едно възнаграждение за осъществена защита, независимо от броя на предприетите процесуални действия. Освен това, чл. 6 от наредбата е разположена в Глава 2 консултации, невключващи съдебно производство. В този смисъл е и Определение № 5179 от 06.06.2022 г. поставено по ч.в.гр.д.№ 20221100505502 по описа на Софийски градски съд. VI-E състав: ..Според настоящия състав при наличието на изричната и ясна разпоредба на чл. 7, ач.

7 Наредба № 1 от 09.07.2004 г., регламентираща начина на определяне на минималното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, позоваването на СРС на хипотезата на чл. 6. т. 3 и 5 от същата Наредба е неоснователно, тъй като касае извършването на други действия и то не по съдебни производства, каквото е и заповедното пуоизводство. ... Не може да се направи аналогия между действията извършени от адвоката в качеството му па процесуален представител на длъжника в заповедното производство, и тези, касаещи съставяне на книжа и молби, посочени в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. или проучване на дело с даване на мнение по него - чл. 6, т.

3 от Наредбата, както и писмена консултация - чл. 6, т. 2 от Наредбата, които са извън съдебните производство. В разглеждания случай, при оказана на длъжника адвокатска услуга, изразяваща се в процесуално представителство и защита в заповедното производство /изрично посочено в договора за правна защита/ е приложим чл. 7, ал. 7 Наредба № 1 от 09.07.2004 г., а не разпоредбата на чл. 6, т. 2, 3 или 5 от същата наредба. “ По отношение на възражението на заявителя, че следва възнаграждението да се определи като за даден съвет или справка:

Изброените в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. действия се отнасят до действия, които не включват процесуално представителство. Действията, посочени в раздел 2 „Възнаграждения за съвет, справки, изготвяне на книжа и договори“ са такива, които се извършват без да е налице образувано дело.

Процесуалното представителство па длъжника в заповедното производство не се изчерпва само с подаването на възражение по образец, напротив процесуалният представител извършва проучване на доказателствата по делото, формира становище по издадената заповед за изпълнение и с оглед на направеното проучване преценява каква част от сумите да оспори, тоест определя и дали последващото исково производство ще продължи по отношение на цялата претендирана сума от прсзумирания длъжник или не.

По отношение на възражението на заявителя, че когато адвокатът предоставя безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, то той поема икономическия риск, че може да не получи 3 възнаграждение за оказаната правна помощ, или да получи такова в намален размер: Съдът не споделя този довод, доколкото разпоредбата на чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата изрично предвижда дължимостта на възнаграждение при предоставяне ма процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Съгласно тази разпоредба в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. От същата няма как да бъде направено заключение, че за процесуално представителство по чл. 38 ЗАдв адвокатът може и да пе получи възнаграждение.

От всичко по-горе казано следва, че молбата следва да бъде оставена без уважение

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 239346 от 07.11.2022 г., с пр. осн. чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 28648 от 27.10.2022 г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4