Решение № 61 от 16.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Пловдив, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330204753 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 7090985 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на М. М. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба по изложени в жалбата и в писмено становище доводи. Прави искане за отмяна на санкционния акт.

Въззиваемата страна - ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но взема становище в писмено такова по жалбата като я намира за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.06.2022г. в 15:00 ч. автомобил с рег. № *************, марка „О.

А.”, собственост на жалб.К., се движил в с.Песнопой по ул.“1-ва“ в посока от гр.Баня към вътрешността на селото. При №9 на посочената улица скоростта му била 65 км/ч, при ограничение за движение в населено място по силата на чл.21, ал.1 ЗДвП и вида МПС – лек автомобил, от 50 км/ч. Горното било 1 заснето с одобрено автоматизирано техническо средство, а впоследствие бил разпечатан електорния фиш, предмет на разглеждане в настоящото дело, и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш и фотоснимка към него, справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за последваща проверка и протокол за употреба на АТСС, както и снимка на системата за видеоконтрол с полицейския автомобил, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя нито спори, нито ангажира доказателства водещи на други фактически положения. Нарушението e било заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M. Същото е одобрен тип средство за измерване, за което е издадено Удостоверение № 10.02.4835/24.02.2010 г. ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от проверка № 2-33-22/02.06.2022 г. Съгласно чл.

43, ал. 4 от Закон за измерванията, периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на скоростомери е една година. Видно от представения Протокол № 2-33-22/02.06.2022 г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол , то уредът е бил годе за работа към дата на вмененото нарушение - 24.06.2022 г. От тази проверка се установява, че уредът е съответствал на одобрения тип към момента на нарушението.

Предвид това следва да бъде прието, че измерването на скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство. В тази връзка, налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване – стационарен, и посока за задействане - приближаващ.

Последното се потвърждава и от приложената фотоснимка на автомобила н ажалбоподателя. Индивидуализиран е и служебният автомобил, както и преминатата метрологична проверка.

Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец в извършването на нарушението. В тази връзка е без значението на други знаци за ограничение на скорост от тип В-26, тъй като 50 км/ч е нормативно въведеното ограничение, което може само да бъде допълнително ограничено за населено място. В този смисъл и да е имало по-ниска изискуема скорост за движение, то санкционирането за по-високото ограничение от 50 км/ч е само 2 в полза на жалбоподателя.

Неоснователно е и възражението за издаване на процесния електронен фиш в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. С разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН се установяват срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които обаче не са част от специалното производство по издаване на електронен фиш. В това производство се прилагат специалните правила, регламентирани в ЗДвП. Датата на извършване на нарушението – 24.06.2022г., посочена в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителят е станал известен за административнонаказващия орган.

Давностният срок, за който съдът следи служебно, е с продължителност от 4 години и 6 месеца, или това е абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на извършване на нарушението. Този срок не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт. Относно неприложимостта на правилата на чл. 34 от ЗАНН, както и размера на давностния срок съдебната практика е категорична - Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. а. н. д. № 1962/2019 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;

Решение № 786 от 08.04.2019 г. по к. а. н. д. № 3876/2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 610 от 10.03.2020 г. по к. а. н. д.

№ 23/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1315 от 24.06.2015 г. по к. а. н. д. № 1282/2015 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2553 от 10.12.2019 г. по к. а. н. д. № 2923/2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.

Датата на издаване на ЕФ е и датата, на която деянието е заснето от техническото средство. Доколкото нарушението се установява от автоматизирана система, то напълно оправдано е, че датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш съвпадат.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се приеме за приложим не срокът на абсолютната давност от 4 години и 6 месеца, а обикновена давност от 3 години, то възражението за погасяване на административнонаказателната отговорност отново се явява пак несъстоятелно. Съдебното решение е постановено преди изтичането на 3 години от датата на издаване на електронния фиш, а с факта на постановяването му давността се явява прекъсната и започва да тече нов тригодишен давностен срок. Следва също изрично да се посочи, че сроковете по чл.34 не са преклузивни, както се твърди от жалбоподателя в писменото становище, а давностни.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под нормата на чл.182, ал. 1, т.2 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 15 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран и не подлежи на ревизиране от страна на съда. Тук следва да се уточни, че в процесния казус е ангажирана отговорност за нарушение извършено повторно. Дефиниция за повторност е налице в нормата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП. Изично в процесния Еф е , посочено че нарушението е извършено в едногодишен срок от нарушението по ЕФ Серия К № 4786902.

3

Видно от справката за водач / нарушител такъв действително съществува и е влязъл в сила. При това положение, то основателно е налагането на глоба по процесния ЕФ като за повторнорно нарушение, тъй като не е нужно предходното нарушение да е за скорост в населено място, както се твърди в писменото становище на жалбоподателя, а е достатъчно нарушението да е от същия вид, т.е. такова за скорост. Това видно от справката посочена по-горе е налице. Единствено следва ЕФ да се измени досежно привръзката с чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като последната норма касае отклонение от общото правило, в случая движение в населено място със скорост по-ниска от 50 км/ч, каквото не се установи. Същевременно няма изменение във фактическото положение, а се установи, че нарушение е извършено, ето защо следва жалбоподателя да носи отговорност за извършването му.

При този изход на делото и направеното своевременно искане, на въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. То е в тежест на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7090985 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на М. М. К., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. като го ИЗМЕНЯ в частта касаеща извършеното нарушение в такова по чл.21, ал.1, вр. с чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.2 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.

ОСЪЖДА жалбоподателя М. М. К., с ЕГН **********да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4