Решение № 1007 от 23.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Николета Ис. Сеспедес като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20245330200703 по описа за 2024 година като разгледа докладваното от Председателя АНД № 703 по описа на Съда за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-3389-000413 / 02.01.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР - Пловдив, 06 РУ Пловдив, с което на К. З. П., ЕГН **********, от **, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) за нарушение на същата норма от Кодекса.

В Жалбата си К. З. П. чрез процесуалния си представител адвокат С. З. Х. иска отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Сочи неяснота при описание на вмененото в отговорност нарушение с пространствени доводи за нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Алтернативно иска приложението на чл. 28 от ЗАНН; претендира разноски. В съдебно заседание на въззивната инстанция К.

П., редовно призован, не се явява за лично упражняване правото си на защита, а процесуалният му представител адвокат С. Х. поддържа Жалбата с пледоария по изложените в нея аргументи; представя списък за разноски.

Въззиваемата страна Началник-сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 06 РУ - Пловдив, редовно призована, не се явява, не изпраща представител; с Молба-становище рег. № УРИ 338900-1341 / 30.01.2024 година, с което е представена административнонаказателната преписка, се 1 взема отношение по същество, като се моли да бъде отхвърлена Жалбата като неоснователна, а при евентуалното й уважаване – да се намалят разноските до размера на минималното предвидено адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 / 2004 година на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 20.11.2023 година полицаи при 06 РУ на МВР - Пловдив И. Д. П.

(актосъставител) и К.И.Т. са дежурен автопатрул. Двамата са униформени с отличителни знаци на полицията, както и автомобилът им, оборудван със специални светлини и сирена. В изпълнение на задълженията си органите на реда извършват линеен контрол – докато патрулират, проверяват чрез работната си станция за отдалечен достъп (РСОД таблет) дали преминаващите покрай тях автомобили имат сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ застраховка, преминали ли са технически преглед и не се ли издирват.

Така в движение на посочената дата, около 20:25 часа на кръстовището булевард „Княгиня Мария Луиза“ с булевард „Източен“ в град Пловдив забелязват управляван в посока запад - изток лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с ДК № **, за който липсва сключен договор за задължителната застраховка, и го спират със звуков и светлинен сигнал. Представят се на водача, за който чрез документална проверка, удостоверена и с данни от РСОД таблета си, установяват, че е К. З. П., а лекият автомобил е собственост на баща му З.С. П.. Обясняват на жалбоподателя за извършеното от него нарушение, за което ще му бъде съставен акт за установяването му, както и че в съответствие с чл. 171, т. 1, буква Е от Закона за движението по пътищата ще му бъдат отнети документите – свидетелството за правоуправление и ІІ част на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, освен ако предостави сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Малко по-късно К. П. се явява в сградата на 06 РУ на МВР - Пловдив, представя за мерцедеса сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с покритие от 21:39 часа на 20.11.2023 година до 23:59 часа на 2

19.11.2024 година и му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 617920 / 20.11.2023 година за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, без документите му да са временно отнемани.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – приложени по административнонаказателната преписка, представени от страна на жалбоподателя и изискани служебно от Съда.

От правна страна:

По фактически установеното Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по посочената разпоредба от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всеки собственик на моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, да сключи за него договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като такъв застрахователен договор може да сключи и всяко друго лице, различно от собственика. От своя страна, чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда 400,00 лева глоба за лице, което не е собственик, но управлява моторно превозно средство, без действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като нормата съдържа както задължителното правило на поведение (въздържане от нарушаване на забраната да се управлява моторното превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ такъв договор), така и следващата се за неизпълнението на законовия императив санкция, която е законово определена и наказващият орган не може да преценява размера й.

Няма спор, че лек автомобил „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с ДК № ** е моторно превозно средство и в частност автомобил по смисъла на § 6, т. 11 и т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата, нито, че е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, а от фактите се установява, че на инкриминираната дата К. П. го управлява, без сключен договор за съответната задължителна застраховка.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

С оглед на горното са несъстоятелни възраженията на защитата за неяснота при изложение на обстоятелствата по нарушението и противоречие 3 между фактическо и правно обвинение, защото е описано по начин лицето, което не е собственик, да не е сключило задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. И в Акт серия GA № 617920 / 20.11.2023 година, и в Наказателно постановление № 23-3389-000413 / 02.01.2024 година фактите, подведени под съответния нарушен текст, са очертани по абсолютно разбираем начин, за да е ясно, че К. П. на инкриминираната дата управлява мерцедеса на баща си З. П., след като за лекият автомобил няма сключен застрахователен договор по чл. 461, т. 1 от КЗ. В тази връзка за съставомерността на деянието е без значение и изтъкнатия от адвоката аргумент, че липсват данни за изпълнение от страна на Гаранционния фонд на задължението си по чл. 574, ал. 10 от КЗ да бъде уведоми собственикът на моторното превозно средство, че няма сключен и действащ договор за задължителна „Гражданска отговорност“.

Неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е за собственика на моторно превозно средство, а това по чл. 638, ал. 3 от КЗ – за лицето, което управлява моторно превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Касае се за различни нарушения, за които от законодателя са предвидени отделни санкции, и в случая К. П. е бил с документите за автомобила, които всеки водач на моторно превозно средство е длъжен да носи при управление (между които и този по чл. 100, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата), за да установи чрез простото им прочитане, че преди 21:00 часа на 20.11.2023 година „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с ДК № ** е без изискуемата по закон сключена задължителна застраховка, още повече, че като правоспособен водач е длъжен да познава правилата при движение по отворените за обществено ползване пътища.

Що се отнася до искането за приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед конкретиката на деянието настоящият състав не счита, че са налице условията н а маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН, защото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.

Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се гарантира обезвредата на трети лица при причинено им от застрахования непозволено увреждане и така стабилно и прозрачно се осигурява защита на интересите на всички ползватели застрахователни услуги (вж. чл. 2 от КЗ). А предвид изтъкнатия защитен аргумент, че почти веднага след установяване на нарушението за „Мерцедес Ц270 ЦДИ“ с ДК № ** е сключена задължителната застраховка, от показанията на актосъставителя безспорно се установява, че това действие на жалбоподателя е с цел да не му се отнемат свидетелствата за правоуправление и регистрация на моторното превозно средство.

4

С оглед изхода на спора на К. П. не се дължат разноски за адвокатска защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63в от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 23-3389-000413 / 02.01.2024 година на Началник-сектор в Областна дирекция на МВР Пловдив, 06 РУ - Пловдив, с което на К. З. П., ЕГН **********, от **, е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева на основание чл. 638, ал.

3 от Кодекса за застраховането за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5