Решение № 422 от 16.12.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. ХАСКОВО, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20225600100041 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от К. А. С. от град Свиленград, подадена чрез упълномощен адвокат А. Й. от АК-Хасково , с която се предявява срещу Прокуратурата на Република България иск за сумата 40 000 лева. Ищецът твърди, че на 14.12.2015 година той бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство ДП № 2/2015 година по описа на С“БОП“ - Хасково, прок.преписка № 332/2015 година по описа на Специализираната прокуратура. Било му повдигнато обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК – за това, че в периода от месец март 2015 година до 13.12.2015 година в област Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“, заедно с посочените в постановлението 21 лица, участвал в организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея ищецът участвал като длъжностно лице – митнически инспектор в Митница – Свиленград, Митнически пункт „Капитан Андреево“. Във връзка с това обвинение му била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лева, както и мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.

1

Във връзка със започналото наказателно производство, на 13.12.2015 година било претърсено жилището му, личния му автомобил, както и бил извършен личен обиск на ищеца. При тези процесуални действия не било намерено и иззето нищо уличаващо ищеца в инкриминираното престъпление.

Въпреки това той бил арестуван, отведен в РПУ – Свиленград и задържан за 24 часа. Всички действия във връзка с обиска, претърсването и задържането шокирали ищеца, засегнали личната му неприкосновеност и достоинство, както и предизвикали у ищеца стрес и чувство на унижение. С постановление от 08.06.2017 година последвало ново привличане като обвиняем, като били конкретизирани останалите участници в организираната престъпна група, престъпления, които са били цел за групата както и това, че ищецът участвал в организираната престъпна група в качеството си на длъжностно лицеизпълнител – митнически инспектор в Митница Свиленград – митнически пункт „Капитан Андреево“. Със заповед № 391/11.01.2016 година ищецът бил уволнен от заеманата длъжност, с формално посочено основание „съкращаване на длъжността“. Ищецът обжалвал уволнението, заповедта била отменена по съдебен ред, след което на 23.10.2017 година той бил възстановен на работа, но продължил да търпи служебни ограничения, свързани с висящото наказателно производство. Последвало ново уволнение – със заповед № 2189/07.01.2019 година, като този път работодателят му се позовал на невъзможността му да изпълнява служебните си задължения поради факта, че ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. И тази заповед била атакувана и отменена по съдебен ред. Ищецът бил възстановен на работа, но едновременно с това, със заповед № 3990/24.07.2020 година отново, за трети път било прекратено служебното му правоотношение. Ищецът търпял лични ограничения във връзка с наложените му мерки – за неотклонение и за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, които били отменени едва след изтичане на сроковете по чл. 234 ал. 8 от НПК. С постановление от 21.03.2019 година наказателното производство спрямо ищеца било прекратено. Ищецът твърди, че от самото начало бил необосновано привлечен към наказателна отговорност. Бил убеден в своята невиновност и съдействал за разкриване на обективната истина. Но статутът му на обвиняем и приложените му мерки за процесуална принуда, както и медиен отзвук в резултат на разгласени твърдения за 2 извършено от него престъпление, причинили му продължително стресово състояние – напрежение, загуба на сън и спокойствие, чувство на потиснатост и отчаяние. Бил сринат авторитетът му, влошили се отношенията му с близки, колеги и приятели. Забраната да пътува в чужбина довела до невъзможността на семейството му да осъществи плануваната екскурзия, а уволненията от работа довели до сериозни затруднения при осигуряване на издръжката на семейството му. Оказал се в положение на трудоспособен мъж с накърнена репутация, който не може да си намери работа, бил принуден да търпи ограничения поради ниския размер на помощите поради безработица, дотогава глава на семейството – изпитвал неудобство от това, че няма парични средства да посреща елементарни нужди и да отделя такива за любимия си внук. Продължилият тригодишен срок на разследването, упоритостта, с която прокуратурата поддържала обвинението и висящността на мерките за процесуална принуда, започнали да формират у ищеца усещането, че ще бъде осъден въпреки неговата невиновност, а освен това засилвали съмнението в невинността му сред неговите близки и приятели.

Той се чувствал като белязан, в безизходица и живеел с усещането за безнадеждност и несправедливо отношение към него. Оценява претенцията си за неимуществени вреди на сумата 40 000 лева.

По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да постанови решение, с което да уважи иска и да му присъди обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен отговор, с който изразява становище за недоказаност на претенцията по основание и размер. Счита, че няма причинно-следствена връзка между воденото наказателно производство и прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – на основание „съкращаване на щата“. Акцентува, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 10 ал. 1 от ЗМ е отменена поради нейната процесуална и материална незаконосъобразност, за което Прокуратурата не следва да отговаря. Настоява, че прокуратурата не може да носи отговорност и за полицейското задържане за 24 часа. Намира за недоказано твърдението на ищеца за настъпили за него затруднения поради статута му на обвиняем и приложените мерки на процесуална принуда.

3

Досежно размера на претенцията прокурорът изтъква, че производството е приключило в разумен срок, било е с правна и фактическа сложност, както и множество привлечени като обвиняеми лица. Настоява, че наложената на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ не е довела до ограничаване на правата му, а представените с ИМ доказателства не указват на настъпили трайни вреди върху физическото и психическото здраве на ищеца. Оспорва се и претенцията за лихви – в частта за началния момент на начисляването им, като ответникът счита, че те се дължат от момента на придобиване на стабилитет на окончателния прокурорски акт.

Хасковския окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По делото е представено и прието като доказателство постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 14.12.2015 година по ДП № 2/2015 година по описа на С „БОП“ Хасково, Кърджали. С това постановление ищецът К. А. С. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК за това, че в периода от месец март 2015 година до 13.12.2015 година в област Хасково и на територията на ГКПП „Капитан Андреево“ заедно с посочените в постановлението 21 лица е участвал в организирана престъпна група - структурирано тайно сдружение на повече от три лица с цел да върши престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата е създадена с користна цел и в нея ищецът участва като длъжностно лице-митнически инспектор в Митница „Свиленград“ - Митнически пункт Капитан Андреево.

В хода на наказателното производство по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение “парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, за която няма спор по делото, че е била внесена от ищеца С., както и мярка за процесуална принуда „Забраната за напускане на пределите на Република България”. Ищецът твърди, ответникът не оспорва, а на съда е известно служебно (по дела с аналогичен предмет, производни от същото наказателно производство), че двете мерки са били отменени поради изтичане на сроковете, визирани в чл. 234 ал. 8 от НПК. В подкрепа на твърденията си за предприети действия за наказателно преследване, ищецът представя протокол от 13.12.2015 година за претърсване и изземване от жилище, протокол от 4

13.12.2015 година за претърсване и изземване от лек автомобил, протокол от 13.12.2015 година за личен обиск и изземване, заповед за задържане на лице от 13.12.2015 година за 24 часово полицейско задържане, протоколи за разпит в качеството на обвиняем от 14.12.2015 година, 08.06.2017 година, протокол за предявяване на разследване от 22.06.2017 година.

Следващото издадено в хода на наказателното производство постановление за привличане като обвиняем датира от 08.06.2017 година. С него е прецизирано обвинението срещу К. А. С., като е прието, че той се привлича като обвиняем за престъпление по чл. 321 ал. З пр. 2 и пр. 4 т. 2, във вр. с ал. 2 от НК – участие в организирана престъпна група в качеството си на длъжностно лице-изпълнител в отдел „Борба с наркотрафика“ в Териториално митническо управление Свиленград, Митница „Свиленград“ при Агенция „ Митници“.

Видно от Решение № 212/19.10.2016 година, постановено по адм.дело № 71/2016 година на Административен съд – Хасково, със заповед № 391/11.01.2016 година на Директора на Агенция „Митници “ е било прекратено трудовото правоотношение с ищеца, по силата на което той е заемал длъжността „митнически инспектор“ в Митница- Свиленград. С посочения съдебен акт, заповедта е била отменена, а ищецът – възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Със заповед № 3990/24.07.2020 година на директора на Агенция „Митници“ служебното правоотношение на К. А. С. отново е било прекратено. Последвала е отмяна на заповедта – с Решение № 247/16.06.2021 година по адв. Дело № 675/2020 година по описа на Административен съд – Хасково.

С постановление от 21.03.2019 година на Прокурор при Специализираната прокуратура, на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК, по отношение на ищеца е било прекратено наказателното производство, провеждано по ДП № 2/2015 година. Според представената от Специализираната прокуратура разписка, ищецът е уведомен за постановлението на 26.03.2019 година. Служебно е известно на съда, че това постановление е влязло в законна сила на 05.07.2019 година. Доколкото страните по настоящото дело са страни и по наказателното производство, моментът на стабилизиране на прокурорския акт е известен и на тях.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията св. К.Х.

5

С.а – съпругата на ищеца, се установяват обстоятелствата, при които е било извършено претърсването в общото им с ищеца семейно жилище, както и личният обиск. По време на обиска пред къщата им били спрели няколко автомобила на ГД БОП, това привлякло вниманието на минувачите, които спирали да разпитват какво се случва. От тези действия на разследващите органи ищецът се почувствал унизен, обиден, поради смущение отказал да отиде до банката да внесе гаранцията и се наложило това да го свърши синът му. Събитията, свързани със задържането на ищеца, извършеното претърсване, както и обстоятелствата, свързани с повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група бързо намерили отзвук в широката общественост в град Свиленград. Още в началото на наказателното производство ищецът бил накаран да излезе в отпуск, след това бил освободен от заеманата длъжност. Съдът отменил заповедта за уволнение, но след възстановяването на работата отношението на работодателя към него вече не било същото. Проработил само три дни и отново го уволнили. След второто възстановяване ищецът бил преместен да работи в Карнобат, което било свързано за него с почти ежедневни пътувания и много неудобства. През времето, докато са траели съдебните процеси за оспорване на заповедите за прекратяване на служебното му правоотношение, ищецът не работил – не можел да си намери работа тъй като за него се говорило, че е престъпник, а и бил вече на възраст. Фактът, че е обвиняем по наказателно производство, че авторитетът му е сринат, че не може да си намери работа – всичко това създавало напрежение у него, ищецът се разболял, започнал да получава повишено кръвно налягане, стомашни неразположения, не можел да се храни.