Решение № 2030 от 14.12.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. Варна, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20213110***288 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявен специален положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, заведен във ВРС под входящ номер на искова молба 23205/3.8.2021 г.

Предявеният специален положителен установителен иск от ищцовата страна „Г. К.

*“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Т. Н. С., ЕГН **********,със седалище и адрес на управление: гр.Варна, адрес на управление ***, насрочен против ответника М. Р.

ДЖ., ЕГН **********,с адрес: ***,с цена на иска 1950 евро и посоченото по -горе правно основание.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдяни правно релевантни факти и обстоятелства а именно:На 01.02.2021 г. ищцовото дружество твърди, че сключило с ответника договор за ексклузивно посредничество при продажба, на посочения в чл. 5 апартамент № *, находящ се в *, със застроена площ 69,96 кв.м., ведно с 7,3138 процента ид.ч. от общите части на сградата, с принадлежащата изба № *, с полезна площ 7,*** кв.м., ведно с 56,87 кв.м. ид.ч. от дворното място. Срокът на договора бил шест месеца, считано от деня на подписване, а сумата, за която било обявено за продажба жилището - 70 000 (седемдесет хиляди) евро. В изпълнение на задълженията си, съгласно разпоредбата на чл.7.7, от горепосочения договор и обичайната практика между фирмите, извършващи посредническа дейност, „ Г. К. *“ ЕООД, в периода от 03.02.2021 г. до 03.04.2021 г. организирало и осъществило огледи на имота, на всички потенциални купувачи, представлявани от професионално работещи агенции на недвижими имоти (чл.6.5 от договора).На основание чл.7.4 от договора били съставени и подписани протоколи, за осъществено представяне на жилището на лица, интересуващи се да го закупят. Дължащото се от ответника възнаграждение,сочи ищццовата страна, че било в размер на три процента о т продажната цена, платимо в деня на подписване на предварителен 1 договор или в деня на подписване на окончателния договор. Съгласно чл. 8.3 от договора М. Р. ДЖ. се задължил да не рекламира, предлага за продажба, води преговори или продава имота самостоятелно или чрез посредничеството на друг посредник или трето лице, като тези права същият възложил изключително и само на „Г. К. *“ ЕООД.

На следващо място в исковата молба е заявено, че до началото на месец април 2021 г. отношенията между страните били коректни и съгласно подписаният между тях договор.

Сутринта на 06.04.2021 г. служител на ищцовото дружество разговарял по телефона с ответника и договорката била на 07.04.2021 г., от 11 ч. да се осъществи оглед на жилището от потенциален купувач, воден от фирма, също извършваща посредническа дейност. На 06.04.2021 г. около обяд М. Р. ДЖ. се обадил по телефона и заявил, че у дома му имат здравословен проблем и огледа се отменя. По късно през деня, след разговор със служител на „Г. К. *“ ЕООД, ответникът заявил, че ще се чуят следващата седмица, имайки предвид влошеното здравословно състояние на майка му. На 12.04.2021 г. (понеделник) отново служител на фирмата разговарял с ответника и същият категорично заявил, че преустановява продажбата на апартамента и че „Г. К. *“ ЕООД били виновни за влошеното здравословно състояние на майка му, която взимал със себе си в ***. От този момент нататък били прекратени всякакви контакти с ответника. В началото на м.юни 2021 г., служител във фирма, извършваща аналогична на „Г. К. *“ ЕООД търговска дейност, позвънил, интересувайки се дали апартамент №*, находящ се в * все още е обявен за продажба, тъй като имало потенциален купувач. Информацията, която ищцовата страна дали била, че продажбата на това жилище е преустановена.Този разговор, обаче подбудил ищцовото дружество да извърши справка в Имотен регистър и така установили, че в нарушение, на чл. 8.3 от договора, ответникът, без да ги уведоми, на 28.04.2021 г., прехвърлил собствеността, върху гореописания апартамент, която сделка била обективирана в нотариален акт № ****т.*, д.№ *на нотариус В. Г., с район на действие ВРС, акт вписан в АВ при МП под № *, т.*, д.№ *г. С това си действие М. Р. ДЖ., твърди ищцовото дружество, че същият възнамерявал да не заплати на „Г. К. *“ ЕООД, полагащото се възнаграждение, което се претендира. Последващите опити от страна, на дружеството - ищец да уредят с ответника, възникналият проблем извънсъдебно, се оказали неуспешни. Ответникът отказвал да разговаря и не вдигал телефона си.В тази връзка, сочи дружеството -ищец, че било образувано ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2572/16.06.2021 г., с която било разпоредено М. Р. ДЖ. да заплати сумата в размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -15.06.2021 г. Съдът изложил, че вземането произтича от следните обстоятелства: дължимо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за посредничество от 01.02.2021 г. След издаване на заповедта, същата била връчена на длъжника и той в законоустановения срок подал възражение срещу съдебния акт, чрез което юридически оспорвал задължението си към юридическото лице заявител в заповедното производство и ищец в исковото. Възражението на длъжника, твърди ищцовата страна, че й било връчено на 12.07.2021 г., ведно с указанията на съда.Запознавайки се внимателно със съдържанието, на подаденото от ответника възражение и приложения към сезиращата съда искова молба нотариален акт № ***, т.2, д.№ *** на нотариус В. Г., с район на действие ВРС, вписан в АВ при МП под № ***, т.***, д.№ *** г., извежда извод ищцовото дружество, че се установявало, че положените подписи под двата документа са коренно различни. Имайки предвид, че при продажба на жилището М. Р. ДЖ. се е явил лично пред нотариус и подписал нотариалния документ за прехвърляне собствеността върху апартамента, то логичният извод, който следвал за ищцовата страна бил , че ответникът не е подписал, не е подал в законоустановения срок, възражение, срещу издадената по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за 2 изпълнение на парично задължение №2572/16.06.2021 г.В този смисъл, ищцовата страна оспорва авторството, на подаденото от ответника възражение, срещу издадената по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за изпълнение на парично задължение № 2572/16.06.2021 г., считайки, че същото не е подписано от ответника и поради това се явявало неавтентично.Предвид гореизложеното за „Г. К. *“ ЕООД възниквал правен интерес за предявяване на специалния положителен установителен иск. С оглед горните фактически твърдения, ищцовата страна е отправила искането си по смисъла на чл.

127, ал. 1 , т. 5 ГПК а именно: Да бъде постановено Решение по силата на което исковият съд да приеме за установено, че „Г. К. *“ ЕООД има вземане от М. Р. ДЖ. на сумата в размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) евро, представляваща дължимо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот по Договор за посредничество от 01.02.2021 г., ведно със законовоустановената лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда (15.06.2021 г.) , до окончателното изплащане на задължението, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 2572/16.06.2021 г. по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС.

Обективирано е и искане исковият съд да осъди ответника да заплати на „Г. К. *“ ЕООД, направените по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС разноски, както и разноските, направени пред настоящата инстанция.Изрично е заявено искане да бъде открито производство по реда на чл. 193 и 194 ГПК, чрез което да се установи, че възражение, срещу издадената по ч.г.д.№ 8660/2021 г. по описа на ВРС Заповед за изпълнение на парично задължение № 2572/16.06.2021 г. не е подписано от М. Р. ДЖ..В подкрепа на твърденията и исканията ищцовата страна е направила и доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК, адвокат Н.П., ЛН 1800071390, вписан в регистъра на Адв. колегия - Варна, кантора с адрес: ***, като пълномощник на ответника: М. Р. ДЖ., ЕГН ********** , с пост. адрес: ** е депозирал отговор на исковата молба .

В отговора на искова молба ответника, чрез адв.П. е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск.Ответника намира предявения иск за процесуално допустим,но неоснователен.

Ответникът оспорва твърдението, че между ищцовата страна и ответника са възникнали валидни взаимоотношения по сключен Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г., по силата на който ответника в качеството на възложител е предоставил изключителни права на ищцовата страна, която в качеството на изпълнител е приела да посредничи при продажбата на недвижим имот ***, находящ се в ***.

По отношение на доказателствата, становището на ответника е следното:Ответникът твърди, че не е подписвал собственоръчно процесния договор и оспорва поставения от името на М. Р. ДЖ., ЕГН **********, подпис като неавтентичен . В тази връзка оспорва като неистински и неавтентичен документ представеното заверено за вярност копие на Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г., който ищцовата страна сочела като основание за възникване на облигационна връзка между страните и по-конкретно за възникване на задължение за ответника за заплащане на възнаграждение по т. 9. 3. от процесния договор.Представеното като писмено доказателство заверено за вярност копие на Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г., твърди ответника, че е неистински документ, защото подписите върху договора не били положени собственоръчно от М. Р. ДЖ., ЕГН **********. Същият не бил подписвал лично представения договор, нито упълномощавал друг да го подпише от негово име.

Договора за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01. 02.

2021 г., твърди още ответника, че бил сключен без представителна власт на лицето положило подпис за изпълнител.

3

Наведено е и следното възражение в срока по чл. 131 ГПК: Процесният Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01. 02. 2021 г., възразява ответника, че е нищожен документ поради липсата на съгласие на лицата, които се сочат като страни. Още повече - липсвали страни по представения като писмено доказателство документ. В процесния случай липсвало съгласие изразено чрез собственоръчно положен подпис на ответника за поемане на съответното задължение за плащане на претендираната сума. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, подчертава ответника чрез процесуалния си представител, че нищожен е договорът, при който липсва съгласие. Нищожната сделка твърди ответника, че не била породила, не пораждала и не можело да породи желаните правни последици и това следвало да бъде установено по съответния ред. Със съдебното решение по делото, в зависимост от извършеното в хода на производството доказване, следвало да се провери и установи със сила на присъдено нещо, че сделката била нищожна. Ето защо ответникът желае съдът да извърши проверка на посоченото, въпреки, че за наличието на нищожност, първоинстанционния съд, който разрешава гражданскоправен спор, следял служебно, т. к. материята, уреждаща нищожността на договорите, била от публичен ред.

Отделно от горното ответника е оспорил твърдението, че се бил задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение по т. 9. 3 от Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г. Представеният Договор за ексклузивно сътрудничество при продажба на недвижим имот от 01.02.2021 г., твърди ответника че бил съставен, написан и подписан с цел неоснователно обогатяване до размера на иска.