Решение № 3464 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3464 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100508767 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 22980 от 18.12.2024 г., постановено по гр. д. № 8645/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 81-и състав, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В. Н. К., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 900 лева, представляваща главница по Договор за кредит № 9774402002/21.12.2020г. за периода от 22.12.2020г. до 20.01.2021г., ведно със законната лихва за периода от 03.05.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2023 г. по ч. гр.дело № 31452/2023г. по описа на СРС, 81 състав, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над 900 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева, за сумата 43,29 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.12.2020г. до 20.01.2021г., за сумата 1 034, 22 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021г. до 03.05.2023г.

С решението и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Н. К. е осъден да заплати на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 343,69 лева, представляваща разноски в исковото производство, както и сумата 37,07 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Н. К. сумата от 744 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, доколкото не е поставил към вещото лице въпросите, които е бил поставил с молба, подадена преди откритото съдебно заседание. Поддържа, че по делото не е установено да е 1 отправено искане за потребителски кредит на заемателя, няма категорично попълнена форма за кандидатстване за финансова услуга и не се установява по убедителен и обективен начин подписване на договора чрез квалифициран електронен подпис. Акцентира, че по делото не е установено от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване, че е налице заемно правоотношение, като поддържа, че не е установено и предаването на заемната сума. Сочи, че по делото не е приложено пълномощно, от което да е видно, че ищецът е бил упълномощен от „Вивус.БГ“ ЕООД да изпрати уведомление за извършена цесия. Сочи, че не е бил редовно уведомен за извършената цесия. Намира решението за немотивирано. Счита, че решението е и недопустимо, доколкото не са били изпълнени първоначално дадените указания за внасяне на държавна такса и съдът отново е разпоредил заплащането на държавна такса. моли съда да отмени обжалваното решение ида отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на заемно правоотношение , поради което намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника, чрез адв. А. И., с надлежно учредена представителна власт, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Подадена е и частна жалба от ответника срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Счита, че на длъжника се следват разноски за подаденото от него възражение по чл. 414 ГПК, както и че са били налице законовите предпоставки за присъждането му. Намира за неправилно определението и в частта, с която е уважил подадената от ищеца молба по чл. 248 ГПК, като неправилно е приложил критериите за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Моли съда да отмени определението, в частта, с която молбата на дружеството ищец е приета за основателна, както и да уважи подадената от ответника молба по чл. 248 ГПК.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав намира доводите за недопустимост на решението за неоснователни. С разпореждане от 19.03.2024 г. и на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 128, т. 2 ГПК съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 104,45 лева, като е предупредил страната, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщението е връчено чрез ССЕВ на 27.03.2024 г. , като е приложено съобщение, в което е посочено, че не може да бъде връчено чрез Л.С.Х. като лице по чл. 46, ал. 3 ГПК.

С молба от 28.03.2024 г. ищецът е посочил, че по отношение на Л.Х., срещу когото било образувано гр.д. 8685/2024 г., са изпълнени указанията за довнасяне на държавна такса.

Изложил е съображения, че е образувл искови производства срещу трима ответници и е помолил да му бъде указано по отношение на кой ответник следва да се внесе държавна такса и е помолил за удължаване на срока с оглед необходимостта от уточнение на ответника. С разпореждане от 09.04.2024 г. първоинстанционният съдебен състав е дал последна възможност на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да изпълни 2 разпореждането от 19.04.2024 г. Ищецът е уведомен за дадените указания на 17.04.2024 г., като с молба от 19.04.2024 г. е уведомил съда, че държавната такса е заплатена, като платежното нареждане е представено по делото. Настоящият съдебен състав намира, че с разпореждането на 09.04.2024 г. съдът е продължил срока за изпълнение на указанията, поради което и указанията са се явяват изпълнени в законоустановения срок, поради което не са били налице основания за връщане на исковата молба. Ето защо съдът е постановил допустим съдебен акт.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 6 ЗПФУР.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжника да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж дължимите вноски; 3) да е извършена валидна валидна цесия, с която процесните вземания да са прехвърлени на ищеца; 4) извършената цесия да е надлежно съобщена на длъжника.

Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече.

Съгласно чл. 18 ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12 ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18 ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис /сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - ЗЕДЕУУ/; преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3 т. 35 Регламент /ЕС/ №910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО /OB, L 257/73 от 28 август 2014 г./ - т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3 т. 10 Регламент /ЕС/ №910/2014 - т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. С оглед разпоредбата на чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ, следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. В конкретния случай съгласно чл. 6.1 от общите условия страните са се съгласили, че правната сила на електронния подпис и на 3 усъвършенствания електронен подпис е равностойност на тази на саморъчния подпис.

Съгласно чл. 6.1 от Общите условия, приложими към процесния договор за кредит, кредитополучателят може да подпише договора за кредит по един от законоустановените начини – саморъчно на всяка страница или електронно – по един от начините, посочени в чл.

13, ал. 1 – ал. 3 ЗЕДЕУУ. Страните се съгласяват, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис.

От приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, което настоящият състав намира за обективно и компетентно дадено, се установява, че в базата данни на vivus.bg е създаден профил на В. Н. К. след преминаване на процедура по регистрация. Съгласно заключението на вещото лице от профила на В. К. и I P адрес 89.215.225.10 е подадена заявка за отпускане на кредит на дата 21.12.2020 г. в размер на 350 лева, на 21.12.2020 г. – за отпускане на кредит в размер на 500 лева, а на 22.12.2020 г. – за отпускане на кредит в размер на 450 лева. Според експерта съгласно данните, отразени в системата е попълнена от кредитополучателя форма за кандидатстване за финансова услуга по електронен път от посочената уеб страница, която съдържа негови лични данни – три имена, ЕГН, номер и дата на издаване на лична карта, мобилен телефон, адрес, e-mail адрес, парола и банкова сметка, които са отразени и в процесния договор за банков кредит. Вещото лице е посочило, че заемателят е приел надлежно стандартния европейски формуляр и договорът за финансова услуга, заедно с общите условия по електронен път, които са му изпратени в p d f формат на електронна поща [email protected]. След прочитане и съгласие с условията бил използван бутон „подпиши“ за финализиране на процедурата.