Решение № 15481 от 11.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15481 гр. София, 11.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110142118 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, представлявано от ........, против С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ....

Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е била връчена на С. Х. Д. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А“ ООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него. Твърди се, че е била издадена заповед за изпълнение въз основа подписан договор за паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г. между „........ ООД като Заемодател и С. Х. Д. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК.

Твърди се, с подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди се, че основанието, на което заявлението и настоящата искова молба са подадени от името на ищеца, е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г. между „........ ООД, ЕИК ........ и „А" ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди се, че „........ ООД е упълномощило „А" ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. Твърди се, че ако към исковата молба на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да 1 предостави на ответника сума в размер на 1000 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, С. Х. Д. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 1000 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.

Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1599.75 лева, ведно с договорната лихва и такса за експресно разглеждане на документи на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 177.75 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). Твърди се, че ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. Твърди се, че в настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № 5387187 от 02.10.2017 г. в размер на 808.06 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка.

Твърди се, че след извършеното прихващане задължението на Заемателя се е погасило изцяло, а Заемодателят му е изплатил остатъка от заемната сума по договора. Твърди се, че по договора за паричен заем, С. Х. Д. е извършвал плащания в общ размер на 250 лв., а към настоящия момент дължимата главница е в размер на 1000 лв. Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 5435010 от 26 април 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 175.31 лева за периода от 26 май 2018 г. - датата на първата вноска до 21 януари 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 21 януари 2019 г.

- последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 91.45 лева от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 19 юни 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Твърди се, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „А“ ООД не са били начислявани лихви за забава, съответно, горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. София , ул. „Панайот Волов“ № , етаж 3, и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ..., че съществува вземане на „А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: гр. С и С. Х. Д., с постоянен адрес – гр. София, ул. “.......“, бл. № ... дължи сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 23.7.2020 година по ч.гр.дело № 26959/2020 година по описа на Софийски районен съд, а именно: останала и непогасена главница по Договор за паричен заем № S435010 от 26 април 2018 г., сключен между „........ ООД като Заемодател и С. Х. Д. като Заемател, цедиран в полза на А“ АД, ЕИК .........., правоприемник на „А“ ООД, ЕИК: ......... по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юни 2019 г, сключен между „........ ООД, ЕИК ........

2 и „А" ООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „А“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. в размер на 1000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 25.6.2020 година до окончателното изплащане; останала и непогасена договорна лихва в размер на 175.31 лв. за периода от 26 май 2018 г. до 21 януари 2019 г.; 91.45 лв. лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, дължима за периода от 22 януари 2019 г. - датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 25 юни 2020 г.

Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в полза на ищеца.

В срока за отговор на исковата молба – такъв е постъпил по делото, като заявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че с получаване на исковата молба и приложените писмени доказателства ответникът приема, че е сторено уведомление до длъжника за извършената цесия, в резултат на което ищецът е встъпил в правата на неудовлетворения кредитор „........ ООД. Твърди се, че от исковата молба става ясно, че ответникът е сключил договор за паричен заем № 5435010 на дата 26.04.2018 г. за сумата от 1000 лв. и е следвало да върне на заемодателя „........ ООД сумата от общо 1599,75 лв. на 9 равни вноски от по 177,75 лв. всяка, която включва главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане, но не е посочено в погасителната вноска каква част е за погасяване на главница, каква за договорна лихва и съответно за такса експресно разглеждане. Твърди се, че със заемната сума, ответникът е погасил свой предходен заем в размер на 808,06 лв. по договор № 5387187/ 02.10.2017 г., за който не са налице никакви данни и е неясно доколко плащането е извършено по действителни клаузи на договор за заем. Твърди се, че не е посочен остатъкът от заемната сума. Твърди се, че вероятно става дума за остатък от 191,94 лв. като разлика между заемната сума и сумата по погасяване на предходен договор. Твърди се, че за плащането в размер на 250 лв. от страна на ответника не е уточнено каква част от главницата, договорната лихва и претендираната такса за експресно разглеждане са погасени с тази сума и дали са внесени на една или няколко вноски и кога. Твърди се, че ищецът не се е аргументирал как е установена главницата в размер на 1 000 лв., след като е било правено плащане в размер на 250 лв. от длъжника. Твърди се, че е неясно и изчисляването на договорната лихва в размер на 175,31 лв. и сумата от 91,45 лв. - обезщетение за забава.

Ответникът възразява таксата „експресно разглеждане на документи“ съгласно предписанията на чл. 1 ал. 2-4 от договора. Твърди се, че същата е в размер почти половината от стойността на кредита и не се установява с какво тази услуга е 3 преференциална спрямо обикновеното разглеждане на документи. Твърди се, че таксата е била уговорена във вреда на заемателя, а клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ал.

1 т. 20 от 33П, с цел обогатяване на заемодателя. Ответникът прави възражение за договорната лихва, чийто годишен лихвен процент е 40,30% според чл. 3, т. 5 от договора, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че не е било пояснено в договора как точно се съдържа в ГПР и как е изчислена по отношение на общия ГПР.

Твърди се, че клаузата на договора, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Твърди се, че тъй като нищожните уговорки не произвеждат действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника. Ответникът възразява и ГПР (49,47%). Твърди се че в посочената величина, като обобщаващ израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Твърди се, че в конкретния случай заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита. Твърди се, че по този начин потребителят е 3 поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ответникът прави възражение за недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11 т. 7, т. 9, т. 9а, т. 10, т. 11, т. 12 ЗПК, поради това, че не съдържа общата дължима сума по договора от потребителя; посочен е като цифрово измерение лихвеният процент, но не и методиката за изчисляването му; било е посочено само цифровото изражение на ГПР, а на потребителя трябва да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договор или не; в погасителния план е била посочена само общата сума на дължимата месечна вноска, но липсва яснота и разпределение на вноските във времето между отделните компоненти главница, лихва и такса. Твърди се, че неяснота съществува и досежно това кои суми по кредита се погасяват и какъв е техният остатъчен размер. Ответникът иска, ако договорът бъде приет за недействителен, да бъде приложена клаузата на чл. 23 ЗПК: когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, като в конкретния случай се вземе предвид твърдението на ищеца за върната сума в размер на 250 лв. Твърди се, че в чл. 3 ал. 1 т. 1 е било записано, че размерът на погасителната вноска е 177,75 лв., а в чл. 5 ал. 2, че размерът на погасителната вноска е 224,91 лв. при не предоставяне на обезпечение, като няма данни в ИМ за това дали е било предоставено или не обезпечение. Твърди се, че вероятно е било предоставено такова, след като в ИМ се твърди, че погасителната вноска е в размер на 177,75 лв. Оспорва се клаузата за предоставяне на обезпечение за недействителна, съгласно чл. 20 ЗЗП.