Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 305 от 25.07.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Административно наказателно дело 426/2023
Вид
Решение № 305
Подписан
25.07.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Дарина Крумова -Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 26, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл. 53, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • § 1 · Закон за пътищата
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • § 2 · Наредба за специално ползване на пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Крумова -Стоянова при участието на секретаря Николина Хр. Козелова като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно наказателно дело № 20235530200426 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. М. Я. против наказателно постановление № 8005/13.01.2023г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебно заседание чрез адв. М. Н. - П. жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба, както и че претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез пълномощника си гл. юрисконсулт С.М. моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна 1 страна.

С обжалваното наказателно постановление № 8005/13.01.2023г. на Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София на нарушителя М. М. Я. е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за пътищата наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - наричана по-долу Наредбата.

В наказателното постановление е посочено, че на 22.12.2022г. в 12,10 часа, на път II-66, км 55 в посока гр. Сливен - гр. Стара Загора М. Я. управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, с рег. № ***.

В процеса на проверката е установено, че водачът извършва превоз на асфалт без разрешение за дейност в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата, като е направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел: PW-10 № K0200009 и ролетка № 1307/18/5м, при което е констатирано следното:

1. при измерено разстояние между осите 1,38м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 30,700 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона – чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 11,700 тона.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата при надвишаването на нормите по чл.

7, ППС е тежко.

Измерените параметри на ППС показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредбата.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл.

8, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, 2 управляваща пътя.

Към момента на проверката М. М. Я. е извършвал превоз на товари /асфалт/ с МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси, без да има право на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата.

Наказващият орган е приел, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като превишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № 0009442 от 22.12.2022г, съставен от инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.

София.

Към административнонаказателната преписка са приложени:

- протокол за измерване на превозно средство № 168/2022г., от което се установяват извършените замервания, посочени съответно в АУАН и НП, а именно: измерено е разстояние между осите 1,38м, като сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 30,700 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, като превишението е с 11,700 тона

- СРМПС, част II на товарен автомобил марка: ***, с рег. № ***, собственост на ***;

- копие от лична карта на водача М. М. Я.;

- справка, издадена от *** за измерване № 13012/22.12.2022г.

Във връзка с техническата изправност на ел. везна модел: PW-10 № K0200009 са представени: заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване от 20.06.2022г., ведно с приложение № 1, а във връзка с техническата изправност на ролетката е представено потвърждение на поръчка № 21830342 от 08.05.2018г. на неръждаеми джобни ролетки, разграфяване в мм и ЕС декларация за съответствие.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и на наказващия орган са представени: заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и заповед № РД-11247/31.03.2022г., и двете на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“

3

От показанията на свидетеля Б. К. П. - актосъставител се установява фактическата обстановка описана в АУАН. Съдът кредитира показанията му, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и съответстват на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Несъстоятелни са възраженията на жалбоподателя, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на правата му, като е посочил като санкционна разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, вместо тази на чл. 53, ал. 1, пр. 5, вр. с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия закон.

И актосъставителят, и наказващият орган са приели, че Я. е извършил нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, като на 22.12.2022г. в 12,10 часа на път II-66, км 55 е осъществил без разрешение дейност от специалното ползване на пътищата, а именно движение на извънгабаритно и тежко пътно превозно средство / МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, с рег. № ***/ в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай нарушителят Я. може да бъде санкциониран както на основание чл. 53, ал. 1, пр. 5 от Закона за пътищата, така и на основание на чл. 53, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Това е така, тъй като от една страна, чл. 53, ал. 1, пр. 5 от Закона за пътищата препраща директно към нарушената законова разпоредба - чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, а от друга, чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е приложим по отношение на физическите лица, които извършват движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, какъвто в случая се явява жалбоподателят Я.. На практика е налице е 4 припокриване между двете санкционни разпоредби по отношение на водачите на извънгабаритни и тежки ППС, които ги привеждат в движение без съответното разрешение.

В тази връзка съдът съобрази и следното:

В чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че „Специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя“

В т. 8, § 1 от ДР от Закона за пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата“, като според него това е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и обслужващите зони, които са изчерпателно изброени.

Същевременно в § 2 от ПЗР на Наредбата за специално ползване на пътищата е предвидено, че специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и реда на наредбата по чл. 139 от ЗДвП, а именно по реда на Наредба № 11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 8, ал. 2, изр. 1 от посочената Наредба „Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.“

От тук следва, че законодателят е логичен и последователен при определяне на компетентността на органа, който следва да издаде процесното разрешение. Поради това и съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че чл. 26, ал. 3 и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата предвиждат различен режим за издаване на процесното разрешение.

Дори да се приеме, че е било допуснато нарушение от страна на наказващия орган при посочването на санкционната разпоредба, то същото не е съществено, тъй като тя не е част от задължителното съдържание на АУАН и НП, а и размерът на санкцията е един и същ и при двете хипотези.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът намира, че се установява по един безспорен и категоричен начин, че М. М. Я. е осъществил състава на нарушението по чл.

5

26, ал. 2, т. 1, б. „а“, пр. 2 от Закона за пътищата, вр. с чл. 8, ал. 2, вр. с ал.

1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата.

От обективна страна, на 22.12.2022г. в 12,10 часа, на път II-66, км 55 в посока гр. Сливен - гр. Стара Загора М. Я. управлявал и извършвал превоз на товари /асфалт/ с МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, с рег. № *** без разрешение за дейност в рамките на специалното ползване на пътищата /разрешително/ съгласно чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата, като е направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел: PW-10 № K0200009 и ролетка № 1307/18/5м, при което е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1,38м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 30,700 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона – чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата, като превишението е с 11,700 тона.

Процесното МПС с 4 оси, с 2 управляеми оси марка: ***, с рег. № *** е тежко ППС по смисъла на чл. 3, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата и извънгабаритно такова, съобразно § 1, т. 1 от ДР на същата Наредба.

Съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са приели, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата, тъй като в конкретния случай натоварването на ос превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредбата - при измерено разстояние между осите 1,38м сумата на натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 30,700 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона – чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. При това положение, превишаването с 30 % е равно на 24,700 тона. Т.е. натоварването на ос в случая е по-голямо от 30 % от допустимите максимални натоварвания и е необходимо издаването на разрешително по чл.

8, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредбата.

От субективна страна, нарушението е извършено при пряк умисъл.

Жалбоподателят Я. е бил наясно какво е теглото на товара, който превозва, както и че няма издадено съответно разрешение за извършване на движението на извънгабаритното и тежко ППС, което управлява.

По отношение размера на определеното от наказващия орган административно наказание глоба в размер на 3000 лева, съдът намира, че 6 същото е правилно определено към средния, предвиден от законодателя размер, като от една страна е отчетено, че нарушението е извършено за първи път, а от друга, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос е значително превишено - с 11,700 тона.