Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 296 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12738/2025
Вид
Решение № 296
Подписан
22.01.2026
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 и ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • член 6, параграф 1, буква "г") · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 32 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. второ · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20255330112738 по описа за 2025 година

С исковата молба ищцата И. И. Ф. е предявила против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, както следва:

1. за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата сумата от 21, 37 лв. (след прието изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с Определение от 05.11.2025 г. чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо платена и получена от ответника при начална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ***/26.07.2021 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 28.07.2025 г., до окончателното й изплащане;

2. за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата сумата от 226,12 лв. (след прието изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с Определение от 05.11.2025 г. чрез намаляване на неговия размер), представляваща недължимо заплатено възнаграждение за поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2021 г., ведно със законна лихва върху тези суми от датата на депозиране на исковата молба – 28.07.2025 г., до окончателното й изплащане.

С Определение от 05.11.2025 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 232, ал. 1 ГПК в частта му по предявените искове за разликата над намаления размер от пълния им предявен размер.

Ищцата твърди, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2021 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 1 100 лв. Сочи, че в клаузата на чл. 4, ал. 1 от 1

Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство, като на това основание е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2021 г. с „Ай Тръст“ ЕООД, по който е установено задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в общ размер от 800 лв. Поддържа, че е заплатила сумата от 50 лв. за лихва по договора за кредит, както и сумата от 250 лв. по договора за поръчителство. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора е посочена единствено абсолютна стойност на годишния процент на разходите по кредита и не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане възнаграждение за поръчител в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало, поради което е налице заобикаляне на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани лица, доколкото „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала „Ай Тръст“ ЕООД, поради което получаваните суми по договора за поръчителство се разпределят на едноличния собственик на капитала. Излага съображения за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство, поради сключването му в нарушение на добрите нрави. Сочи, че е налице нееквивалентност на престациите. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „Кредисимо“ ЕАД. Сочи, че не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставен кредит от 1 100 лв.

Сочи, че е установено задължение за заплащане на възнаградителна лихва, като общият размер на задълженията по договора е от 1 121, 37 лв. Оспорва обстоятелството, че по неговата сметка е постъпила сумата от 50 лв., с която са погасени задължения, различни от главницата. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да извърши за сметка на ищцата възложените от последната действия, като отговаря пред кредитора солидарно с нея за изпълнение на всички задължения по договора за кредит. Поддържа, че вземанията по този договор възникват в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Оспорва изложените в исковата молба съображения за недействителност на договора за кредит, като поддържа, че задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство не следва да е включено в годишния процент на разходите, доколкото сключването на договор за поръчителство не е задължително. Сочи, че към датата на сключване на договора за кредит кредиторът не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, тъй като 2 последният се сключва след договора за кредит. Твърди, че възнагарждението за поръчителство не представлява разход по кредита, поради което при определяне на годишния процент на разходите последното не е включено.

Сочи, че е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но двете дружества са самостоятелни и имат различен предмет на дейност, поради което ответникът няма достъп до договора за предоставяне на поръчителство.

Сочи, че дори да бъдат споделени изложените в исковата молба доводи, че възнаграждението за поръчителство води до скрито обогатяване на кредитора по договора за кредит, то тези обстоятелства водят до недължимост на възнаграждението за поръчителство, но и до недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2021 г., във връзка с който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител И. И. Ф.. Твърди, че между него и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е задължил да гарантира като поръчител задълженията по договора за кредит, като за тази услуга е дължимо възнаграждение от 339, 18 лв., платимо на 8 месечни вноски съгласно погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита и последното не се дължи при предсрочно погасяване на задълженията от страна на потребителя. Поддържа, че възнаграждението се дължи на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения и неговият размер е съобразен с поетия от ответника риск. Оспорва обстоятелството, че по сметката на ответника е постъпила сумата от 250 лв. за погасяване на задължението за предоставяне на поръчителство. Сочи, че договорът за кредит се сключва чрез попълване на заявка на страницата на „Кредисимо“ ЕАД, като заявителят посочва дали иска кредитът да бъде обезпечен, като посочва какво обезпечение може да представи. В случай, че бъде избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство на заявителя се предоставя информация за размера на месечната вноска, която представлява сбора между вноската по договора за кредит и вноската за възнаграждение за поръчителя. Сочи, че ако е избрана опция за сключване на договор за предоставяне на поръчителство, то след сключване на договора за кредит заявителят се прехвърля автоматично към електронната система на ответника за подписване на договора за предоставяне на поръчителство чрез уникален код. Предвид изложеното сочи, че подписването на договора за предоставяне на поръчителство става в независима електронна среда, до която „Кредисимо“ ЕАД няма достъп и следва по време сключване на договора за кредит. Сочи, че едва след сключване на договора ответникът предоставя данни на „Кредисимо“ ЕАД за 3 размера на дължимото възнаграждение и начина, по който е разсрочено неговото заплащане, но последното е единствено с цел улесняване на потребителя. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е единствено възможност, но не и задължение за потребителя, поради което възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в размера на годишния процент на разходите по кредита, като сключването на договор за поръчителство не представлява задължително условие за предоставянето на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск, като оспорва качеството на ищеца на материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗАдв.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право по предявените осъдителни искове се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание – при начална липса на валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство.

С определението за насочване на делото съдът на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2021 г., обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2021 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, както и че при определяне на посочения в договора за кредит годишен процент на разходите не е включено задължението за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата И. И. Ф. и ответника „Кредисимо” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ***/26.07.2021 г. В представеното по делото Приложение № 1 към Договора е установено, че се предоставя сумата в размер от 1 100 лв., срещу насрещното задължение на длъжника да върне сумата от 1 121, 37 лв.

Установен е срок за погасяване от 3 месеца - с размер на погасителната вноска от 373, 79 лв. Установен е лихвен процент от 11, 62 % и годишният процент на разходите от 12, 26 %

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Договора страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят следва да обезпечи задължението си съобразно посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. Банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или 2. Да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице – поръчител, в срок от 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за 4 одобрение на заявлението на кредитополучателя в този случай е от 24 часа от предоставяне на обезпечението.

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2021 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поел задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за задълженията му по договор за потребителски кредит, по силата на който в полза на И. И. Ф. е предоставен заем в размер на сумата от 1 100 лв. С клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че за поемане на задължението на поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя. В клаузата на чл. 2, ал. 1 от Договора е установено, че поръчителят поема задължение да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за неизпълнение на задълженията на потребителя за заплащане на главницата от 1 100 лв., възнаградителна лихва, обезщетение за забава и всички разходи по кредита. В разпоредбата на чл. 2.1. от Приложение № 1 към Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че възнаграждението за поръчителя е от 113, 06 лв., платимо на погасителни вноски, с падеж на първата на 31.08.2021 г. и на последната на 31.10.2021 г.