Решение № 46 от 13.05.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. Т. Канакиева

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600016 по описа за 2024 година

С присъда № 62/28.11.2023г., постановена по НОХД №1355/2023г., Окръжен съд – Бургас е признал подсъдимия А. Б. Д., ЕГН:**********, за виновен в това, че през периода месец юни 2022г. до 12.01.2023г. в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, принудил А. Н. С., ЕГН: **********, чрез заплашване - че ще бъде включен в организирана престъпна група и срещу него ще се проведе наказателно преследване, да извърши нещо противно на волята си - да му предаде парични суми в общ размер на 149 900 лева, и с това му причинил значителни имуществени вреди на обща стойност 149 900 лева, поради което и на основание чл. 214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл. 213, ал.3, т.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от четири години, глоба в размер на 7 000 лева и конфискация на ½ идеална част от лек автомобил „БМВ-528“ ХИ, черен на цвят, с рег. № ... НС.

На основание чл.65 от ЗИНЗС съдът е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия А.Д.. при първоначален строг режим, като на основание чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал 1 времето, през което Д. е бил задържан, считано от 14.01.2023г. до 31.03.2023г.

Със същата присъда ОС-Бургас е осъдил подсъдимия А. Б. Д. да заплати на гражданския ищец А. Н. С. обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъпното деяние в размер на 147 900 лева ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 01.06.2022г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 2 000 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатска защита.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия А. Б. Д. да заплати в полза на държавата сума в размер на 5 916 лева, явяваща се държавна такса върху уважената част от гражданския иск, както и по сметка на ОД МВР-Бургас сума в размер на 956, 59 лева - направени по делото разноски в досъдебното производство.

С присъдата съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия А. Б. Д. чрез упълномощения защитник – адвокат Г. К. от АКБургас. В жалбата се развиват доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се допуснати от съда нарушения на чл. 277 от НПК и чл. 284 от НПК. Твърди се, че съдът е проявил бездействие и не е приканил подсъдимия да даде обяснения по обвинението, с което е нарушил правото му на лична защита. Съдът е упрекнат и в това, че не е предявил на страните веществените доказателства по делото, включително ВДС, събрани чрез използване на СРС. Нарушението на материалния закон е аргументирано с довод, че при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наложеното наказание, съдът неправилно се е позовал на чл.65 от ЗИНЗС, вместо на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, която законова норма като приложима в случая, изисква определяне на общ режим. Като явно несправедливо се счита и наложеното наказание предвид несъответствието му със степента на обществена опасност на личността на подсъдимия, процесуалното му поведение, отношението му към извършеното престъпление и проявената от последния активност чрез започване на работа да възстановява причинените с деянието щети на пострадалия. Изтъква се също неотчитане от страна на съда 2 на причините и мотивите за извършване на престъплението. На основата на горното се поддържа, че съдът неправилно е отказал приложението на чл.55 от НК, както и на чл.66 от НК, водещо не само до явна несправедливост на санкцията, но и имащо за последица лишаване на пострадалия от възможността да получи обезвреда за имуществените вреди, причинени му от престъплението. Като несъответно на тежестта на деянието и личната обществена опасност на дееца се сочи и наложеното наказание конфискация на ½ от собствено на подсъдимия МПС. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или изменяване на присъдата в санкционната й част - намаляване размера на наложеното на подсъдимия А. Б. наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК на 3 години, с приложението на чл.66 от НК, както и отмяна на наложените конфискация на ½ ид. част от собствен на подсъдимия автомобил и глоба в размер на 7000 лева.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Намира, че доводите в жалбата, с които се обосновават допуснати от съда процесуални нарушения, не държат сметка, че производството по делото се е развило и приключило по реда на особените правила на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, в който случай разпит на подсъдимия не се провежда. В позицията си относно справедливостта на наказанието, прокурорът отбелязва, че съдът правилно е оценил както тежестта на извършеното престъпно деяние, интензитета на същото, демонстрираната от подсъдимия упорита престъпна воля и настъпилите тежки последици за пострадалия, така и всички позитивни характеристики на подсъдимия, за които са представени доказателства по делото, като изводът му за отсъствие на предпоставките по чл.55 от НК се явява правилен. Законосъобразно сочи, че е определен и режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а именно строг.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адвокат Б. П. от АК-Бургас се присъединява към становището на прокурора относно липсата на допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 277 от НПК и чл.

284 от НПК. Подчертава, че процесът се е развил по реда на съкратеното 3 съдебно следствие, с признаване от подсъдимия на фактите по обвинителния акт, като съобразно чл. 373, ал.2 от НПК разпит на подсъдимия в този случай не се провежда. Пропускът на съда да предяви на страните веществените доказателства по делото сочи, че не съставлява нарушение от категорията на съществените, във връзка с което цитира практика на ВКС. Обсъждайки подхода на съда при индивидуализиране на санкцията, повереникът застъпва разбиране, че конкретните факти по делото, независимо от броя на деянията, включени в продължаваното престъпление, не дават основание за налагане на наказание на подсъдимия над предвидения специален минимум, в каквато връзка и счита, че е налице основание за намаляване на наложеното на последния наказание. Преценката за приложимост в казуса на чл.66 от НК предоставя на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител А. Н. С. се присъединява към становището, изразено от повереника му.

Пред въззивния съд подсъдимият А. Б. Д. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.Г. К. от БАК, която поддържат жалбата.

Претендирайки допуснати в хода на първоинстанционното съдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, защитникът изтъква, че проведената особена процедура по реда на Глава 27 от НПК не изключва задължението на съда да предяви на страните веществените доказателства и доказателствени средства, с оглед необходимостта същият да извърши цялостна преценка на доказателствата преди постановяване на присъдата. Подчертава, че в мотивите на присъдата също липсва обсъждане на приобщените ВДС, което разкрива тяхната непълнота и води до нарушаване правото на защита на подсъдимия, който е лишен от възможността да разбере каква е волята на съда при определяне на наказанието му.

Аргументирайки по-нататък явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, защитникът поддържа, че подходът на първата инстанция при индивидуализацията му е неправилен и необективен. Оспорва изводите на съда за изключително висока степен на обществена опасност на престъпното деяние и широката разпространеност на този род деяния в обществото, които намира за доказателствено необезпечени. Възразява срещу повторното отчитане в тежест на подсъдимия на стойностното изражение на 4 причинените вреди, които сочи, че съставляват квалифициращ признак на престъплението, за което той е обвинен. Несъгласие изразява и с приетото от съда, че изтеглянето от подсъдимия на кредит, с който да заплати на пострадалия причинените му от престъплението щети, е обективно невъзможно. В тази връзка изтъква, че такива постъпки вече са направени от подсъдимия и същия има готовност да възстанови на пострадалия вредите от престъпното деяние. Акцентирайки на следващо място върху добрите характеристични данни на подсъдимия и особеностите на процесния случай, защитата застъпва разбиране, че целите по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без изолиране на Д. от обществото. Счита, че наказание, определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, с приложението на чл.66 от НК би способствало в пълна степен за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и по този начин би се реализирала генералната превенция.

С горните съображения защитникът моли жалбата да бъде уважена съобразно формулираните в нея искания.

Упражнявайки правото си на лична защита, подсъдимият А. Д. се присъединява към доводите на защитника си, демонстрира искрено съжаление за извършеното и моли за минимално наказание, с прилагане на института на условното осъждане. Съобщава, че работи и частично е възстановил на пострадалия причинените му щети. Заявява готовност с помощта на родителите си да възстанови изцяло вредите от престъплението.

Въззивната жалба е подадена от лице, с право на жалба съгласно чл. 318 ал.6 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира жалбата за основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.

На първо място следва да бъдат обсъдени възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се според защитата в пренебрегване от съда на задължението му по чл. 277, ал.1 от НПК – да покани подсъдимия да даде обяснения по обвинението, както и в бездействието му да предяви на страните веществените доказателства и 5 доказателствени средства, сред които и изготвените такива в резултат на използване на специални разузнавателни средства /СРС/.

Поддържайки горните оплаквания, защитникът очевидно не отчита, че първоинстанционното съдебно производство е протекло по специфичния процесуален ред на глава 27 от НПК – по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, след като подсъдимият Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласил да не се събират доказателства за тях. Редът, по който подсъдимият е избрал да се разгледа делото, изключва последващи възражения за необходимостта от изслушване на неговите обяснения по фактите на обвинението, както и претендираното прилагане на чл. 284 от НПК от първоинстанционния съд /макар в случая ОСБургас да е изпълнил визираното законово предписание/.

В производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, каквото се явява и проведеното такова пред окръжния съд, подсъдимото лице получава поблагоприятно третиране при определяне на наказанието, но същевременно се съгласява с известни процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по поддържаните от прокурора факти и във връзка с това - да участва непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствените средства, подкрепящи или оборващи обвинението. Поради това и допустимата му защита остава ограничена в рамките на признатите по обвинителния акт фактически положения /ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС/.