Решение № 330 от 06.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 330 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000432 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „ЛЪКИ КД" ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя Х.Д., чрез адв.Н. от ВАК, срещу решение № 250/30.05.2024г., постановено по т.д.№ 370/2023г. по описа на ВОС, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от „ЛЪКИ КД“ ЕООД против „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД иск за разликата над 862,29 лв. до претендирания размер от 51 738 лв., представляваща договорна неустойка, начислена за периода от 17.03.22г. до 01.04.2023г., по силата на чл.44 от раздел VI на Договор за СМР от 29.07.2021г., на осн. чл.92 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 28.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата както и в частта, с която е осъдил „ЛЪКИ КД“ ЕООД да заплати на „ПЕРИНОВ и синове“ЕООД по предявен насрещен иск, сумата от 1 000 лв., частичен иск от общо в размер на 58 105,01 лв., дължими по проформа фактура №110/31.03.2023г., представляващи стойността на извършени СМР/строително-монтажни работи/, след приспаднат аванс по договор, ведно със законната лихва от 19.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

С жалбата си въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в съответните части касателно размера на присъдената договорна неустойка и по отношение уважения частичен насрещен иск, като постановено при несъобразяване на събраните доказателства. Счита за доказано, респ. осъществен фактическият състав на правото на възложителя да развали договора за изработка с оглед явната невъзможност изпълнителят да изпълни в срок възложената работа (при неизпълнени 1 още 6 плочи), което се установило както от събраните по делото доказателства, така и от приетата и неоспорена КСТСчЕ. Счита, че съдът неправилно е тълкувал понятието „груб строеж“(чиято легална дефиниция се съдържа в пар.5, т.46 от ДР на Закона за устройство на територията), а оттам и извод, че договорената неустойка е за забава по отношение неизпълнение в крайния срок по договора, а не за неизпълнение на отделните етапи от строителството, поради което и ответникът дължи договорна неустойка само за 10 дни.

Твърди вътрешно противоречие на обжалвания акт по отношение крайния момент на уважената претенция за неустойка. Позовава се на заключението на в.л.Г., че договорът в конкретика предвижда изпълнение на носеща стоманобетонна конструкция (кофраж, армировка, бетон) и зидарии (ограждащите стени). Конструкцията е безгредова стоманобетонна, изпълнена с фундаментна плоча и последващи 11 бр. плочи с прилежащите им вертикали. Количествата, заложени в Приложение №1 към договора, са общите количества, съгласно одобрената проектна документация като изпълнените СМР съгласно приложените актове обр.19 - протоколи от 1 до 15 вкл., касаят изпълнението на стоманобетонните елементи до 4-та плоча вкл. (плоча „Г‘ на кота +6.62) при общо 11 етажа.

Счита, че съдът не е взел предвид заключенията на вещите лица както и данните и доказателствата по делото, от които е видно наличието на забава от страна на ответника с поне шест месеца /вж. ВЖ, л.7/, което е довело и до неправилен извод за неоснователността на исковата претенция за договорна неустойка за забава в съответната част. Приема, че претендираната дължима договорна неустойка за закъснение изпълнението на договорните задължения е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в пълния размер от 51 737,99 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Жалбоподателят твърди, че допуснатата забава в изпълнението на възложените СМР е доказана и установена категорично за периода от м.септември 2022г. до м.март 2023г.

Твърди в тази връзка, че плоча „Г“ е била излята м.март 2023г., когато е бил развален договорът, а е следвало да бъде завършена до м.09.2022г.

По отношение на уважения насрещен иск въззивникът излага също съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като претенцията била изцяло неоснователна. Счита, че това е така поради непредставяне на проформа фактурата в счетоводството на възложителя за плащане. Същата била връчена на възложителя едва с преписа от насрещната искова молба. Поддържа твърдението, че тази фактура е била създадена с оглед на настоящия процес. Оспорва възприетото от съда, че работата е надлежно извършена и приета от възложителя без конкретни забележки. Сочи, че от представените доказателствата, а именно подписаните от ответника актове от №1 до №14, за изпълнени на обекта СМР, липсва подписан Акт Образец 19 с пореден №15, тъй като били констатирани незавършени и некачествено извършени СМР. Ето защо жалбоподателят счита, че проформа фактурата от 31.03.2023г. е издадена незаконосъобразно за цялата й стойност от 58 105,01 лв. Освен това сочи довод, че окончателното плащане се осъществява след декофриране на елементите, почистване на обекта и отстраняване на недостатъците, констатирани в двустранен протокол от 24.03.2023г. В жалбата се посочват установените в този протокол неизпълнени и некачествено изпълнени работи, които не били обсъдени от 2 съда. Жалбоподателят твърди, че тези недостатъци били отстранени от възложителя, което довело до допълнителни разходи за него. Сочи, че същите не са могли да бъдат установени от вещото лице по допусната СТЕ, тъй като са били отстранени от възложителя за негова сметка. Именно поради това съдът следвало да обсъди констатациите в протокола от 24.03.23г., подписан от двете страни, което той не е сторил. Твърди, че плащането се дължи в срок от 30 дни след актуването на съответния етап, отразен в акта; че не са били налице условията за издаване на проформа фактурата. Всички тези условия не са били настъпили, поради което и незаконосъобразно и в противоречие с договора между страните се изисква заплащане. Твърди, че изпълнителят не е изпълнил основното си задължение по договора.

Счита, че всичко това се установява от двустранния протокол от 24.03.2023г., съставен и подписан от страните, който е останал необсъден от съда. Поддържа, че „ЛЪКИ КД“ ЕООД не дължи на „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД претендираната сума от 1 000 лв., частичен насрещен иск в общ размер от 58 105,01 лв., въз основа на проформа фактура №110/31.03.23г., представляващи стойността на извършени СМР, след приспаднат аванс по договора, ведно със законната лихва от 19.10.2023г., поради неговата неоснователност и недоказаност. Моли въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявения от „ЛЪКИ КД“ ЕООД против „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД иск изцяло, респ. да отхвърли изцяло частично предявения от „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД насрещен иск срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД, в т.ч. да преразгледа присъдените съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от делото.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Б.

Д. от АК-Варна, в качеството й на процесуален представител на „Перинов и синове“ЕООД, която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение в съответните части. Претендира присъждане на разноски в производството, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство страните чрез процесуалните си представители поддържат становищата си, обективирани във въззивната жалба и отговора по същата.

Съдът, въз основа на твърденията, доводите и възраженията на страните, събраните доказателства и по в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в преклузивен срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което производството по същата е допустимо. Страните не правят нови доказателствени искания, както и липсв Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск съдът намира за надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

3

За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано по искова молба на „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499, чрез адв.Ив.Н., срещу „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Братя Миладинови №30, представлявано от управителя Е.П., с която в условията на обективно кумулативно съединяване и след изменение по отношение размера на исковете съгл.чл.214 ГПК, са предявени осъдителни искове за: сумата от 172 000 лв., представляваща задължение за заплащане на платен аванс на отпаднало основание поради разваляне на договора за изпълнение на СМР от 29.07.2021г., на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и за сумата от 51 738 лв., представляваща договорна неустойка по чл.44, от раздел VI на договора от 29.07.2021г., на осн.чл.92 от ЗЗД, начислена за периода от 17.03.2022г. до 04.04.2023г., ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. В производството са приети за съвместно разглеждане насрещни искове (след частично прекратяване на производството), предявени от „ПЕРИНОВ и синове“ ЕООД ЕИК 103830447 срещу „ЛЪКИ КД“ ЕООД ЕИК 203314499, за осъждане на ответника по този иск да заплати сумата: 1.1 000 лева, частичен иск от общо 223 087.41 лева, представляващи стойността на движими вещи - строителен инвентар (кофраж, скеле и др. съгл. уточняваща молба от 12.09.23г.) поради погиването им както и за осъждане на ответника да заплати сума като 2. частичен иск в размер на 1 000 лева от общо дължими 67 500 лева, а именно по 222.22 лева месечно за периода от 03.04.23 г. до 03.08.23 г. и 111.12 лева за периода от 03.08.23 г. до 18.08.23 г., в общ размер на 67 500 лева, представляващи обезщетение за ползване без основание на строителен инвентар (кофраж, скеле и др. подробно описани в уточняваща молба от 12.09.23г.), в размер на месечния пазарен наем за всеки един месец поотделно за периода от 03.04.23 г. до 18.08.2023 г. или 15000 лева за един месец от 03.04.2023 г. до 03.05.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.05.2023 г. до 03.06.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.06.2023 г. до 03.07.2023 г., 15000 лева за един месец от 03.07.2023 г. до 03.08.2023 г., 7500 лева за половин месец от 03.08.2023г. до 18.08.2023г. както и 3. за заплащане на сума от 1 000 лева, представляваща частичен иск в общ размер на 58 105.01 лева, дължима по проформа фактура № 110/31.03.23 г., представляващи стойността на извършени СМР, след приспаднат аванс по договор. /подчертаните претенции са предмет на въззивната жалба/.

В исковата молба ищецът твърди, че страните са обвързани от Договор за изпълнение на СМР от 29.07.2021г. за обект: Сграда със смесено предназначение в УПИ V - 230027 „Зона за обществено обслужване" в кв.8, местност „Боклук тарла", ж.к. „Вл.Варненчик“.

Съгласно договора, за „Перинов и синове“ ЕООД е възникнало задължение да извърши СМР, закупуване и доставка на материали за строителството съгласно количественостойностна сметка /КСС/. Твърди се, че съгласно договора срокът за изпълнение съгласно календарния/линеен график /Приложение №2/ е 12 месеца след издаване на Протокол - Акт №1 и изплащане на аванса по договора в размер на 10% от стойността на същия, а именно 287 433.00 лв. Сочи, че срокът за изпълнение на договора е започнал да тече за страните от 09.11.2021 год., след извършеното плащане на аванс в размер на 344 919.94 лв. и наличието на Акт №1 за откриване на строителната площадка. Обектът е следвало да бъде предаден на 4