Протокол № 123 от 18.04.2019, Районен съд - Шумен

П Р О Т О К О Л

2019 год. гр. Шумен

Шуменски районен съд

Петнадесети състав

На осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пл.Недялкова

Секретар: Цв.

Колева

Прокурор: М.

Николаева

Сложи за разглеждане докладваното от районния съдия

ЧН дело № 981 по описа за 2019 год.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Йоана Люцканова – ст. разследващ полицай при РУ - Шумен, води лицeто Р.С.Г. за разпит пред съдия, в качеството на свидетел по ДП № 163/2019г. по описа на РУ - гр. Шумен, по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК.

Разпитът се провежда с участието на пр. Николаева.

По досъдебното производство няма привлечени обвиняеми лица.

Пр. Николаева

– Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л

И:

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО

Съдът пристъпва към снемане самоличността на свидетеля, както следва:

Р.С.Г., ЕГН **********,***, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, работи частно, тел. **********.

Съдът разяснява на свидетеля наказателната отговорност, която носи по чл. 290 от НК, свидетелят обеща да каже истината.

Съдът разяснява на свидетеля правото му да си служи с бележки за цифри, дати, които се намират в него и се отнасят до неговите показания, да иска отмяна на актовете, които накърняват неговите права и законни интереси.

Съдът разяснява на свидетеля правата му по чл. 121, 122, ал. 1 и ал. 2 от НПК, както и правото да откаже да дава показания, които биха уличили него или неговите близки в извършване на престъпление.

Съдът разяснява на свидетеля, че дадените от него показания могат да се ползват като доказателствено средство пред съда.

Съдът пристъпва към разпит на свидетеля със снета по делото самоличност:

Свидетеля Р.С.Г. – С

Иванка Балева, Вече Гатева, сключихме граждански брак на 30.12.2018г. Живеем в местност „Под манастира“. Преди това Иванка живееше на ул. Дедеагач 1.

Апартамента в който живееше Иванка беше съсобтвеност с Борислав, с който са живеели на семейни начала, нямали са брак. От съжителството си с Борислав, Иванка има дете, което живее при нас. Със съдебно решение е предоставено на Иванка и има свиждане с бащата. Не сме се познавали отпреди с Борислав, с Борислав се видяхме когато дойде да вземе детето. По-скоро веднъж се видяхме в едно заведение, когато Иванка и Борислав се бяха разделили. Тогава исках да поговоря с него, проста да се запозная, но той стана и си тръгна. Като ни видя тримата и си тръгна. Това беше преди да сключим брака, в началото на м. август

2018 година. В момента с Борислав сме в много конфликтна ситуация. Имаме много проблеми с Борислав от момента в който ние се събрахме да живеем с Иванка.

Проблемите им са като заплаха за убийство, физическа разправа от него и от баща му. Заплахите за убийство и физическа разправа са спрямо мен и Иванка. Иванка е много пъти заплашвана с СМС, също така устно, изчакваха я пред работното й място.

Това което се случи пред апартамента е едно от тези случаи. В момента детето ходи на психолог, Иванка ходи и аз ще ходя, защото детето е в шок, изплашено от бащата, но това е друга тема. Водени са дела за родителски права, дори в момента обжалваме, тъй като дадоха на бащата повече свиждания, един вид ние сме виновни, че спираме детето. Никой не слуша детето, се страхува и има защо.

Борислав и Иванка са си говорили дълго време за раздяла, те са съжителствали само, от момента на раздялата им Борислав не я допускаше до жилището им, смени веднага патрона на бравата, говоря за тяхното жилище, те са съсобственици петдесет на петдесет. Отношението на Борислав рязко се промени към Иванка.

Имаше много обиди, да непипам детето, нямам право да го пипам, приема го като собственост и съответно заплахи към Иванка. Борислав не даваше ключове на Иванка от жилището, не и даваше и нещата от жилището си. Тя многократно искаше да отиде да си ги вземе, но той и казваше, че тя няма нищо там. Сигнали до полицията спрямо това не са подавани. На 5 януари вечерта, Адриян, който съжителства със сестрата на Иванка беше в къщи, когато Иванка звънна на Борислав и му писа, че на другия ден иска да си вземе нещата от апартамента. По-скоро Иванка му писа на месиджера.

Борислав веднага попита „кои неща“ и тя каза „моите“. Това е текстово по месиджера. Ние знаехме, че отново ще има някакъв номер и бяхме подготвени и отидохме на адреса. Отидохме аз, Иванка и Адриян. Иванка не уточни какво точно иска да си вземе, тя просто си иска нейните неща. Мисля, че Борислав не и даде отговор дали когато тя му писа. На следващия ден отидохме тримата пред жилището и Иванка се обади на Борислав. Аз бях спрял моята кола пред самия вход на блока. Иванка му се обади и Борислав каза, че е на маса и е пил алкохол и няма да дойде. Иванка му каза, че иска да си вземе нещата. Борислав и каза …“ти нямаш нищо, няма да дойда“ .. и затвори телефона. Разговора го чух, тъй като тя беше до мен и се чуваше. Тогава и казах да се обади на тел. 112. Иванка не искаше миксери и други дреболии, искаше да си вземе пералнята, защото е бременна, пералнята ни се счупи и не ставаше да пере на ръка. Звъннахме на 112 от там ни казаха да изчакаме, да го обсъдят и ни казаха, че не могат да пратят кола, защото сме имали два варианта. Единия вариант по съдебен път да си търси правата, втория вариант да отворим жилището в присъствието на свидетел. На тел.

112 се обади Иванка. Свидетеля го имахме, това беше Адриян. Качихме се горе, лично аз разпробих бравата на апартамента, имахме патрон. Разпробих патрона и съм сигурен, че някой от комшиите е звъннал да им каже. Влязохме вътре и единственото което взехме е пералнята. Сложихме нов патрон. Аз махнах единия патрон, сложих другия, а Адриян само откачи меките връзки, хванахме пералнята и с него я свалихме долу, като Адирян остана в колата, а аз се върнах за Иванка.

Пералнята я натоварихме в колата. Имаше пред блока около пет-шест мъже. Аз се качих горе да заключа и да взема Иванка. Заключих, слязохме долу и тъкмо слизаме пред входа и видях Борислав насреща. В първия момент Борислав беше сам в първия момент и гледа колата и ме попита ..“това какво е“.. и аз му казах ..“пералнята“.., ..“вие как ще влизате в апартамента“… Започна да говори с по-висок тон и започна да се приближава към мен. Аз отидох да се качвам към колата, той тръгна към мен. Аз тръгнах към шофьорската врата. Колата беше точно до стъпалата, жена ми беше от другата страна, а Адриян беше отвън и ни чакаше. В този момент чувам, че някой вика и видях бащата на Борислав с един нож, огромен, който го размахваше. Не съм го мерил ножа , но беше 60 – 70 см голям. Нож който размахваше и викаше …“как ще влизаш в чуждо жилище“.. държеше го над главата си и го размахваше. Аз исках да се кача в колата, но Борислав ме натисна по гърдите. В този момент Йордан дойде зад него и ми размахва над главата ножа и иска да ме съсече. Аз нямаше на къде да избягам. Гърбът ми беше опрян на колата. От лявата ми страна съпругата ми трепереше и Адриян. От дясната ми страна беше Борислав, той ме държеше да не избягам. Аз го блъснах, блъснах Борислав за да мога да се отдръпна. В този момент баща му Йордан се помъчи да ме съсече, аз се наведох и избягах настрани.

Йордан искаше да ме наръга. Борислав през цялото време беше на вратът ми, държеше ме с ръка през гърлото. Аз се притеснявах за съпругата ми, защото Йордан остана между нас двамата и той много добре знае че е бременна. Него го е яд, едно че е бременна от мен, че сключихме брак, че детето обича мен. Аз какво да направя, че обича мен детето! Тогава Йордан тръгна към мен, добре, че не тръгна към съпругата ми. Ако беше тръгнал към нея, незная какво щеше да се случи. Тръгна към мен и пак замахваше с ножа. Блъснах Борислав настрани тъй като исках да взема ножа и само виках на съпругата ми да звънне на полицията.

Имаше пет-шест човека поне, които гледаха, бяха на паркинга, гледаха и никой не се намери нещо да помогне. В този момент, гледам че той замахва, но ножът е голям и бавно вдига ръката и след замаха успях да се приближа, ножа беше като мече. Успях да хвана ръката на Йордан, но той е с дясна, аз с лява ръка и едва го държах. В това време Борислав пак ми се метна отзад и се помъчи да ме събори. В този момент два три пъти ме лашна назад и му изтървах ръката и той замахах да ме сече, нямах друг избор и се обърнах и му казах ..“ако сечеш удари синът си“.. Обърнах се и може би на втора-трета крачка, това става на паркинга, между колите, аз не съм обърнал внимание, че има кола до мен, втория ред коли които са срещу блока, аз се блъснах върху една кола, подпрях се на капака, както е ръбът на колата и тогава Борислав падна от мен и през капака от другата страна. Аз нямах време да се обръщам, аз очаквах всеки момент да ме наръгат отзад в гърба. Прибягах отзад на колата и тогава се обърнах и гледам Йордан, който седеше на същото място, не беше мръднал от мястото си и размахваше ножа ..“аз ще ви избия“.. и други вургалности. В този момент Борислав се изправи, само погледна, поклати главата и на бегом отстрани на колата, и Слави не зная кога е дошъл, защото беше на не повече от два метра зад мен. Борислав на бегом се засили, скочи и се помъчи да ме удари с юмрук. Тогава го ударих, в момента в който той летеше, той бяга, скочи и се помъчи да ме удари с юмрук, аз отбих с ръката и го ударих и той излетя в друга посока. Ударих го с юмрук в областта на главата, зад ухото и повече не съм се приближавал към него. Той падна на тревата, обърна се, защото чувах, че нещо Адриян викаше и в същото време гледам, че Йордан тръгва към жена ми с ножа. Аз нищо не можех да направя, защото съм на другата страна. Хукнах веднага към него, но той се опита да я наръга в корема. Не съм видял зад гърбът й, но тя след това каза, че е усетила острието в корема си. Аз видях само как Йордан замахва към нея. Добре, че Адриян в последния момент го блъсна и го събори на земята, иначе Йордан щеше да я наръга. В това време аз успях да се приближа, той се изправи и пак тръгна към жена ми и аз го хванах отзад. Незная дали се спъна или от тежестта си, той падна на земята и тогава Адриян му настъпи ръката и успя да му вземе ножа. Аз дори не знаех къде е ножа. Оглеждах се за полиция и чаках всеки момент да дойде. Адриян в това време изкривил ножа и го хвърлил под стълбището на блока. В този момент Йордан каза ..“аз ще ви оправя, сега ще ви кажа“ , направи две крачки до блока, ние бяхме на два-три метра разстояние. Аз станах и мисля, че всичко ще се успокои, тъй като той е без нож. Да, но Йордан бръкна в левия си джоб, аз не очаквах, изведнъж видях нещо че блесна и тогава видях пистолет. Извади го с лява ръка, прехвърли го в дясна и зарежда. Светнаха ми очите, но аз имам два-три метра, хвърлих се и каквото стане. Не можех да оставя семейството си ей така. Хвърли се срещу него, той го зареди и в момента в който го изправи срещу мен успях да му хвана ръката и да я задържа настрани. Имаше около 4-5 минути борба, държах му ръката и не я пусках. Йордан искаше да насочи дулото срещу мен, но нямаше как да стане, тъй като държах ръката му здраво. В този момент, още докато го хванах, Борислав е дошъл, защото усетих как ми се метна отзад и как започна пак да ме души и да иска да ме събаря. През това време Адриян се занимаваше със Слави, този който им е зет. Намесваше се, няколко пъти викаше …“дай пистолета“.., но Слави не е участвал да се хвърля върху мен. След като им взех пистолета на два пъти викаше ..“дай пистолета, дай пистолета“.. Аз тогава му казах ..“защо преди това не каза нищо за пистолета, а сега го искаш“.. Успях да взема пистолета и през цялото време съм стоял с вдигната ръка с пистолета в ръка. И двамата се хвърляха върху мен и ме ласкаха и се държах за Йордан, защото той постоянно беше отпред, а Борислав ме душеше. Събориха ме един път на земята, опитаха се да вземат пистолета, нямаше на кой да го дам. Успях да се изправя, пак бяха отгоре ми, нямаше спиране и само се оглеждах да дойдат полицаите. Може би ги удържах защото съм по-висок и здрав физически. В един момент измалях, Йордан ми разкъса гащеризона, фанелата, всичко. Измалях, защото Борислав се държи и ми дърпа ръката. Йордан ми дърпа другата ръка. Целта им беше да вземат пистолета от мен. Дърпаха ми ръката с която държах пистолета. Ръката ми много измаля, борбата беше около 30 минути. Тогава ударих Йордан с юмрук в областта на ченето, не мога да кажа точно къде , ударих го, той се олюля но продължи и тогава го ударих с дръжката на пистолета, в челото го ударих и пак ме събориха на земята.