Решение № 195 от 22.10.2024, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 275/2024
- Вид
- Решение № 195
- Подписан
- 22.10.2024
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- Румяна Стоева Калошева Манкова, Даниела Дончева Михова, Кирил Градев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.389 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.383, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 195 гр. Бургас, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:
Кирил Гр. С.
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20242000500275 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. С. В. от гр. Н. З., С. област, чрез адв. Т. Ч., против решение № 66 от 29.02.2024г. по гр.д. № 259/2023г. на Сливенския окръжен съд, с което е осъден да заплати на Р. Н. К. от гр. Н. З. сумата от 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причинени на 01.04.2023г. множество прободнопорезни рани в коремната област, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като в негова тежест са възложени и разноските по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Заявено е, че не е налице причинна връзка между извършеното престъпно деяние и претендираните от ищеца вреди. Изложени са съображения, че пострадалият със своето арогантно и агресивно поведение е допринесъл в значителна степен за увреждането. Освен това, решаващият съд е приел като база обезвреда в повисок от предявения размер и при отчитане на съпричиняване на вредите е уважил исковата претенция в пълен размер, което сочи на неправилно 1 приложение на материалния закон в чл.51, ал.2 ЗЗД. Според въззивника, вредите са настъпили единствено поР. поведението на пострадалия. Наведен е и довод за включени в определеното от решаващия съд обезщетение и налични у ищеца други здравословни проблеми. Алтернативно се твърди несъобразяване с изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и определено обезщетение в завишен размер. Сочи се още неправилно анализиране на доказателствата по делото, при избирателност на свидетелските показания и разширяване пределите на задължителност на наказателната присъда.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло или размерът на обезщетението да бъди намален, като се присъдят съдебните разноски.
Р. К. не е депозирал отговор на въззивната жалба.
А. В. е подал и частна жалба против определение № 309 от 23.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по спора решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в размер на 4650 лв. Налице е позоваване на практика на СЕС за възможност да бъдат присъдени разноски за адвокатски хонорар под предвидения в Наредба №1/2004г. на ВсАС минимум. Направено е искане за отмяна на определението и намаляване на размера на разноските в тази част като прекомерни.
Постъпил е отговор от Р. К., с който са подкрепени изводите на решаващия съд за съответствие на фактическата и правна сложност на делото с присъдения нормативно определен минимум на адвокатското възнаграждение. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Искът е за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане и има правното си основание в чл.45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
По делото е безспорно установено, че със споразумение по НОХД № 335/2023г. на РС-Н. З., А. С. В. е признат за виновен в това, че на 01.04.2023г. в гр. Нова Загора причинил на Р. Н. К. тежка телесна повреда, изразяваща се в прободно-порезно нараняване в коремната област, от което са получени 2 множество увреждания, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - престъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, при условията на чл.66 НК /вж. споразумението, вписано от наказателния съд по протокол от с.з. на 14.07.2023г. по НОХД № 335/2023г. на РС-Нова Загора/. Одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда /чл.383, ал.1 НК/.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая, при наличието на присъда, следва да се приеме за доказано виновното противоправно деяние – причинена от ответника В. тежка телесна повреда чрез прободно-порезно нараняване в коремната област на ищеца К., довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. В резултат на описаното престъпно деяние, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и душевни болки и страдания.
При горните обстоятелства, се налага изводът за доказан по делото фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД – виновно извършено от ответника неправомерно деяние, което е в причинно-следствена връзка с търпени от ищеца физически и душевни болки и страдания от нанесената му тежка телесна повреда.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба за липса на доказана по делото пряка причинно-следствена връзка между извършеното от ответника престъпление и процесните увреждания на ищеца. Описаната в присъдата претърпяна от ищеца телесна повреда е елемент от състава на престъпното деяние, за което ответникът е признат за виновен и осъден, което обвързва гражданския съд със задължителна сила на присъдата и досежно резултатността на предявените в настоящия процес вреди от престъпление, изразяващо се в причинена на ищеца тежка телесна повреда.
Основното оплакване на въззивника-ответник в настоящото производство е за прекомерност на определения от първата инстанция размер на обезщетението. Паричният еквивалент на обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определен при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на увреждането и степента на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, преценени съобразно икономическите условия и 3 стандарт на живот към момента на деликта.
В случая, в резултат на процесното престъпно деяние въззиваемият ищец Р. К., според изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, е претърпял следната тежка телесна повреда, вследствие на получената прободна рана на предна коремна стена, а именно: – прободно-порезно нараняване в областта на ляв хипогастриум, проникване в дълбочина в коремната кухина, с пролапс на няколко тънкочревни примки с обща дължина 35 см., отстоящи на 140 см от лигамента на Трайч с прободно-поредно нараняване на стената на едно от тях и изтичане на тънкочревно съдържание;
– шест прободно-порезни наранявания на тънките черва с нарушаване целостта на чревната стена в цялата и дебелина, с излив на 1600 мл свободно подвижна течност в корема, наложило извършването на хирургични шевове на всяка едно от лезиите; – лезия на големия оментум, наложила извършването на парциална резекция /отстраняване на част от оментума/; – две обилно кървящи лезии на мезентериума в близост до тънкочревната стена; – лезия на голям, обилно кървящ артериален кръвоносен съд в основата на мезентериума с диаметър 3 мм, отстоящ на около 1 см от коремната аорта; – дифузен периТ.т; – чревна непроходимост; – охлузване на кожата на челото над лява вежда; – охлузвания на кожата на предната повърхност на гръдния кош.
Пострадалият е бил спешно транспортиран до МБАЛ „Д-р Иван Селивински“ АД – Сливен, където е предприета спешна оперативна интервенция по витални индикации. Следоперативния период е протекъл гладко и след 10 дни болничен престой, на 10.04.2023г. е дехоспитализиран за продължаване на лечението в домашни условия. Проведени са контролни прегледи, на които не са констатирани усложнения. Увреждането на пострадалия е с такива характеристики, които обуславят неизбежно настъпване на смъртен изход, ако не е била оказана спешна медицинска помощ, т.е налице е било реално опасно за живота състояние с постоянен характер до оказването на навременна, адекватна и висококвалифицирана медицинска помощ. Травмата е с такъв обем и характер, които налагат ограничения в начина на живот през възстановителния период – първоначално спазване на определен хранителен режим за няколко месеца в зависимост от индивидуалността на пациента.
Забранява се в продължение на месеци или напълно физическо натоварване и дейности с напрежение на предна коремна стена. При нормален ход, особено при млади пациенти до голяма степен се възвръща нормалния начин на живот.
След подобни наранявания винаги възникват сраствания, които носят риск от поява на усложнения при определени обстоятелства. При извършения преглед на 24.01.2024г. вещото лице д.р Й. С. е констатирал масивен постоперативен 4 белег на предна коремна стена на пострадалия с дължина 25 см. и широчина 1,5 – 2 см. с груба неравна повърхност и розово-червен цвят, а в ляв хипогастриум – белег от порезна рана с дължина 7,5 см и широчина 0,8 см., както и груби белези от отвори, през които са минавали дренажните тръби.
Белезите са козметичен дефект, който с времето ще претърпи промяна и ще се доближи и изравни с цвета на кожата, но ще остане ясно видим. В съдебно заседание експертът допълва, че при прегледа е установил много добро състояние на пострадалия, с остатъчни малки и леки оплаквания за периодично чувство на тежест и дискомфорт, но не изпитва постоянно болки и се възстановява.
Във връзка с степента на търпените от Р. К. болки и страдания, по делото са разпитани свидетелите Н. К. и М. Ж.. Първият, баща на ищеца, заявява, че след като били уведомени за процесния инцидент веднага тръгнали с дъщеря си за Сливен. Пред „Бърза помощ“ имало полиция и приятели на сина му. В хирургичното отделение на болницата видели Р. за минута, бил в тежко състояние, с много кръв, отпаднал и със силни болки. Направили му операция, която продължила няколко часа. Следобед го видели в реанимация, имал шев от гърдите до слабините, докторите му спасили живота. Не можел да се храни, да става, да спи, имал включени системи. Престоял в болницата 10 дни. След тази травма животът на сина му се преобърнал. Бил млад, здрав мъж на 25 г., а след инцидента отслабнал, променили се навиците му.
Забранили му определени храни до живот, заР. опасност от образуване на газове и пробив на червата. Не трябвало да вдига тежко, да излага на слънце раната, а и той се срамувал от белега. Имал стрес от случилото се и сменил средата, преместил се да живее в Пловдив. По професия е софтуерун инженер и работи от вкъщи. Не може да се храни както преди, яде предимно нещо течно и по малко. Бил депресиран и изнервен, пиел успокоителни на билкова основа. Ходел на консултации относно зарастването на раните и евентуални сраствания. Затворил се, не общувал, изпитвал страх за живота си след преживяното животозастрашаващо увреждане. Натоварен е психически, връща се към този случай и когато стане дума за бъдещето му казва, че вече не е здрав, вече не е както преди, не е пълноценен. Когато видял прободните си рани с кръв и черва през отвора, синът му помислил, че умира и загубил съзнание, глътнал си езика. Охранител му оказал помощ, извадил му езика и до известна степен го спасил. Домашното лечение продължило повече от три месеца, след което Р. работел от вкъщи.
Свидетелят М. Ж. познава Р. от доста години. Знае за преживения от него инцидент. След получената травма той не бил същият човек. Не се храни 5 пълноценно, чувства се заплашен, често отказва да излиза, понякога приятелите го изкарвали насила, за да се разведри. Постоянно говорел за случката, която видимо му е нанесла голяма травма. Драстично отслабнал.
Разпечатката съдържа 33 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e9211a34-b2d3-4022-878a-ba607a9439d9