Решение № 1256 от 25.05.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 6914/2025
- Вид
- Решение № 1256
- Подписан
- 25.05.2026
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 177 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.225, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1256 гр. Бургас, 25.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120106914 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. А.
Ф., ЕГН: **********, чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: гр. Б., ***, срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК:
203831564, със седалище и адрес на управление гр. с., ***, представлявано от П. И. Д., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 26 873,06 евро, представляващо обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 28.06.2024г. - 30.09.2024г.; сумата от 17 049,90 евро, обезщетение изразяващо се в разликата между заплатата на ищеца при работодателя ответник и заплатата му на новата му работа в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД до изтичането на законовия 6-месечен срок от уволнението му, дължими за периода 01.10.2024г. - 28.12.2024г.; сумата от 15 000 лева, част от вземане в общ размер от 35 500 лева, представляващо обезщетение за неизползван отпуск за периода 01.01.2023г. – 30.10.2025г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендират се направените съдебноделоводни разноски. Ангажирани са доказателства.
Твърди се в исковата молба, че с трудов договор от 20.12.2021г. ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „***“, с месторабота Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр. Б. В трудовия договор страните са уговорили, че размерът на основното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 5000лв. Уговорено е още, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение за трудов стаж и 1 професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. Страните са уговорили, че след всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2 от договора, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
На следващо място се твърди, че на 27.03.2023г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, като последният е дисциплинарно уволнен със Заповед №***/**.**.****г., на изпълнителния директор на ответното дружество. Сочи се, че Заповедта и уволнението били оспорени от ищеца, в резултат на което, с влязло в сила Решение № ***/**.**.****г., постановено по гр.д. №****/****г. по описа на БРС, съдът е признал уволнението му за незаконно и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност.
Излага се, че на 27.06.2024г., трудовото правоотношение на ищеца е повторно прекратено след възстановяването му на работа от съда, но с влязло в сила Решение №****/**.**.****г., постановено по гр.д. №****/****г. по описа на БРС, съдът е признал уволнението му за незаконно и е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност. Трудовото правоотношение между страните било окончателно прекратено на 30.10.2025г.
Твърди се, че на 01.10.2024г., ищецът е сключил нов трудов договор с УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД с основно трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., като са предвидени и допълнителни възнаграждения, както следва: за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6% за всяка година трудов стаж - 28г., 01 м. и 15 дни - в общ размер на 369,60 лв.; 50% избори; 15% от личните приходи по клинични пътеки, но не по – малко от 3000 лв. Излагат се твърдения, че за периода до 28.12.2024г. ищецът е получил за заплати нетна сума в размер на 17 011,80 лв. по месеци както следва: за м. октомври 2024г. – 2815,87 лв., за м. ноември 2024г. – 7518,82 лв., за м. декември 2024г. - 3595,72 лв.
С оглед признаването на уволнението за незаконно, ищецът заявява правен интерес от претендиране на обезщетение по чл. 225, ал. 1 Кодекса на труда за оставането му без работа за периода 28.06.2024 - 30.09.2024 г.,което, според него, възлиза приблизително в брутен размер на 46 500 лв.
Сочи се, че за месеците от началото на новата си работа при УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД до предявяване на иска, ищецът е получил трудово възнаграждение в по-нисък размер от това, което би получил на предходната си работа, поради което претендира разликата в заплатите след постъпването му на работа в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, до изтичането на законовия 6месечен срок от уволнението му, което според него е в приблизителен размер от 29 569,59 лв.
На последно място се излага, че ищецът не е използвал годишен отпуск в периода от 01.01.2023г. – 30.10.2025г. и същият не му е изплатен, поради което заявява правен интерес от претендиране на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 15 000, предявен частично от общо дължимото в размер на 35 500 лв.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват по основание и по размер. На първо място се твърди, че ответникът е заплатил обезщетение на ищеца за оставане без работа в размер на 38 438,01 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума. Оспорват се твърденията на ищеца относно размера на получаваното от него възнаграждение в УМБАЛ „Дева Мария“ и се излага, че в исковата молба са посочени нетните възнаграждения, които са по – ниски от брутните такива. Излага се, че обезщетението по чл. 225 КТ следва да се изчислява на база брутното възнаграждения на ищеца, което съгласно трудовия договор е в размер на 5000 лева, без да се вземат предвид допълнителните възнаграждения. На следващо място се оспорва претенцията по чл. 225, ал. 1 от КТ като се излага, че обезщетението следва да се изчисли след като се приспаднат получените от НОИ обезщетения за безработица за шест месеца. Оспорва се и иска по чл. 224, ал. 1 от КТ с твърдението, че съгласно решение на СЕС работникът не може да претендира обезщетение за неизползван отпуск, ако от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа е работил на друго място. Посочва се, че с прекратяването на договора ответникът е изплатил на ищеца неизползвания отпуск.
В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа исковете.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете и молят за тяхното отхвърляне в цялост.
Така предявените три обективно кумулативно съединени искове са с правна квалификация чл.225, ал. 1 КТ, чл.225, ал. 2 КТ и чл.224, ал. 1 КТ като същите са допустими.
В съдебно заседание ищецът е увеличил размера на предявената част от исковете по чл. 225, ал. 1 КТ и чл.225, ал. 2 КТ до пълния размер на твърдяното вземане, като съдът с определение е допуснал изменението на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, а и се установява от представеният Трудов договор от 20.12.2021г., че страните са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „***“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б. В чл.1, ал.2, б. „а“ от трудовия договор е записано, че размерът на основното трудово възнаграждение при изпълнение на задълженията на служителя е в размер на 5000лв., като в буква „б“ е записано, че на служителя се дължи допълнително възнаграждение в зависимост от посочените по-долу случаи. В чл.1, ал.3 от трудовия договор е записано, че на служителя се изчислява допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. В чл.1, ал.4 от трудовия договор е записано, че след всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., 3 платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Видно от влязло в сила Решение № *** от **.**.****г. по гр.д. № ****/****г. по описа на БРС, уволнението на ищецът наложено със заповед № ***/**.**.****г. е признато за незаконно и е отменена заповедта, като ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност - „***“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б.
Видно от Заповед № *** от **.**.**** г., изд. от проф. Т. В., в качеството му на пълномощник на изпълнителния директор на ответника е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, аал. 1, т.
2 КТ – поради неявяване в срок за заемане на длъжността.
С Решение № **** от **.**.****г. по гр.д. № ****/****г. по описа на БРС, е признато за незаконно уволнението на ищеца наложено със Заповед № *** от **.**.**** г., като последната е отменена, а ищецът е възстановен на длъжността - „***“ с месторабота „Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр.Б. Решението е потвърдено от въззивната инстанция.
Видно от Предизвестие № ****/**.**.****г. и Заповед № ****/**.**.****г., на Изпълнителния директор на „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД), считано от 30.10.2025 г., окончателно е прекратен трудовия договор с Р.
А. Ф. на основание чл. 325, ал. 1, т. 10 б КТ, като на същият е определено за изплащане обезщетение по чл. 220, ал. 1 Кодекса на труда в размер на 17 232,50 лв.
Представени са Ведомости за начислени ваграждения в размер на 15 933 лв. на ищеца в ответното дружество за периода от 20.12.2021г. до 28.02.20 г.
Видно от Трудов договор от **.**.****г. същият е сключен между ищецът и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, като за положения труд по него за периода 01.10.2024г. – 3.2024г. са начислени възнаграждения за сумата от 13930,41 лв. От представените банковите извлечения на ОББ приложени към делото с титуляр Р. А. Ф. е видно, че на 25.11.2024 г. е изплатена заплата за м. октомври 2024 г. в размер на 2815,87 лв. /отговаря на нетна сума по фиш/, на 20.12.2024 г. има изплатена заплата за м. ноември 2024 г. в размер на 7518,82 лв./отговаря на нетна сума и по фиш/, заплата за м. декември 2024 г. е изплатена през м. януари за която сума няма разпечатка от банката.
От приетото по делото заключение по назначената съдебноикономическа експертиза се установява брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението в размер на 17 232,50 лв. /8810,84 Евро/. Брутните трудови възнаграждения изплащани на Р. А. Ф. за периода 01.10.2024 г. до 28.12.2024 г. от УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, по месеци като следва: За м. октомври 2024 г. брутно трудово възнаграждение - 3628,80 лв. За м.ноември 2024 г. брутно трудово възнаграждение - 8871,00 лв. За м.декември от 01.12.2024 г. до 28.12.2024 г. брутно трудово възнаграждение за 17 р.дни 4037,05 лв. Обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ изчислено за периода от 28.06.2024 г. до 30.09.2024 г., възлиза на 52 559,13 лв. /26873,06 Евро/.
Обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ изчислено за периода от 01.10.2024 г. до 28.12.2024 г., възлиза на 33 346,70 лв./17 049,90 Евро/. Изготвени са два варианта на изчисление на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 вр. чл.
177 от КТ, като според първия вариант общо дължимото обезщетение по чл.
4
224, ал. 1 вр. чл. 177 от КТ за периода 01.01.2023 г. до 30.10.2025 г. е на стойност 61175,71 лв./31 278,64 Евро/. Според втория вариант - периоди, в които ищеца е работил при друг работодател /УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД/ между датата на уволнението и датата на възстановяване му на работа и не може да претендира за обезщетение от първия си работодател за изплащане на отпуск: от 19.04.2023 г. до 07.06.2024 г. и от 01.10.2024 г. до 21.11.2025 г. и съответно периоди, в който ищеца не е работил при друг работодател и има право на обезщетение за платен отпуск в следствие на отмяна на уволнението му - от 28.03.2023 г. до 18.04.2023 г. /вкл./- полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 2 р.дни х 861,63 лв./ден = 1723,26 лв. от 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г./вкл./ - полагащи се пропорционално за периода дни платен отпуск - 8 р.дни х 861,63 лв.ден = 6893,04 лв. Общо дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 вр. чл. 177 от КТ за периода от 23.03.2023 г. до 18.04.2023 г. и за периода от 07.06.2024 г. до 30.09.2024 г. е на стойност