Решение № 1863 от 19.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1863 гр. София, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100505434 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 5690/31.03.2025 г. по гр. д. № 56602/2024 г. на СРС, 165 състав, съдът е признал за установено по отношение на ответника М. М. М., ЕГН:**********, че в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046, съществува вземане за следните суми: сума от 204,89 /двеста и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр.София, ж.к. ****, аб.

№291580, за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 18.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сума от 34,21 /тридесет и четири лева и двадесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.- 21.12.2022г., сума от 34,31 /тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.05.2021г.- 30.04.2023г. и сума от 7,89 /седем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:

16.07.2021г.- 07.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36906/2024г. по описа на СРС, 165 състав. М. М. М. е осъдена да плати 200лв. разноски по делото.

Недоволен от решението е останал ответникът М. М. М., която в срока по чл.259, ал.1 ГПК е подала въззивна жалба, с която обжалва решението в частите, в които съдът е признал за установено, че дължи: 3.78лв. главница за доставена топлинна енергия за периода от 1

01.05.2021г. до 23.07.2021г., сумата от 34.21лв. мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г., както и сумата от 7.89лв., представляваща лихва за забава върху услугата дялово разпределение. Изложени са съображения, че решението е неправилно в обжалваните части, защото главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 23.07.2021г. се обхваща от погасителната давност, а възражението за погасителна давност е своевременно въведено с възражението по чл.414 ГПК. Исковете за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение били неоснователни, защото по делото липсвала покана. Претендира разноски в размер на 25лв. за държавна такса, както и разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. С..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност и претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем Сървисис“ ЕOOД, не е изразило становище по жалбата.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на чл.266 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не се оспорват изводите по отношение на качеството потребител на топлинна енергия за топлоснабдения имот, нито по отношение размера на доставеното количество ТЕ. Спорът се концентрира по възражението за давност, както и по основанието и изискуемостта по претенциите за мораторна лихва.

По възражението за давност:

Със заявление от 18.06.2024г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискала издаване на заповед по чл.410 ГПК, издадена на 03.07.2024г. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение с вх.№ 257198/09.08.2024г. л.16 се оспорва дължимостта на главницата, вкл. се оспорва като погасена по давност. Макар в отговора на исковата молба, ответницата не е направила изрично възражение за погасяване по давност на сумата, възражението за 2 погасителна давност е своевременно релевирано, защото възможността на длъжника да обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК. Независимо от депозиране на обосновано възражение по чл.414, ал.1 ГПК ответникът по иска може да подаде и писмен отговор на исковата молба, съответно съдът в производството по чл.422 следва да разгледа възражението за погасяване на вземането (изрично в този смисъл т.11а ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество на същото съдът намира следното: Срокът на погасителната давност е три години от изискуемостта, която съобразно Общите условия е в 45–дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като с оглед фикцията по чл.422 ГПК давността се счита прекъсната с подаване на заявлението (18.06.2024г.), като процесният период е м.05.2021г. до м.04.2023г., т.е. има период от 4 дни, които по принцип се обхващат от погасителната давност, но от друга страна видно то съобщението към фактура л.23 за периода 01.05.2021г. до 30.06.2021г. няма претенция по отношение на потребена ТЕ, поради което съдът прие, че възражението е неоснователно.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:

Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Наличието на главен дълг е установено по делото (вкл. с оглед влязлото в сила решение в необжалваните части касателно дължимата главница). Неоснователни са оплакванията на въззивницата в частта относно присъдените мораторни лихви, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от 2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава. Издаването на общата фактура не променя предвидения в ОУ от 2016 г. начин за определяне на падежа на месечните задължения - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят задълженията.

Общата фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т. е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Отложеното във времето издаване на общата фактура не може да дерогира задължението на клиента да заплати задълженията по нея в предвидения 45- дневен срок и е единствено в ущърб на комуналното дружество, защото датата на нейното издаване определя падежа й. Забавата на кредитора да издаде общата фактура не накърнява интересите на потребителите, а напротив, отлага във времето изискуемостта на задълженията им. Решаващият извод на съда е, че след издаване на общата фактура започва да тече 45- дневния срок за плащане, с изтичането на който 3 вземането става изискуемо, а длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД - без да е необходимо получаването на покана от "Топлофикация София" ЕАД.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение:

Оплакванията са основателни, ответницата не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Поради това решението следва да се отмени само в тази част и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се отхвърли като неоснователен, съответно в присъдената част от разноските, а в останалата част се потвърди.

По отговорността за разноски:

Общият материален интерес пред СРС е 281,3лв., съответно пред СГС - 45,88лв.

С оглед изхода на делото с право на разноски разполагат двете страни.

Ответницата е била представлявана по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв от трима адвоката в различните производства /заповедно, исково и въззивно/, от една и съща кантора /с оглед адреса/, поради което и с оглед изхода на делото следва да се присъди едно възнаграждение в полза на последния процесуален представител по делото – адв. С. С. С., ЕГН: **********.

Пред СРС има право на разноски за адв. възнаграждение в размер на 5,73€, а пред СГС 35,17€, общо 40,90€.

Ищецът е доказал сторени разноски пред СРС (вкл. за заповедното) в общ размер на 200лв., пред настоящата инстанция е претендирал юрк.възнаграждение, което с оглед действащата разпоредба на НЗПП в минимален размер се равнява на 100€. С оглед изхода на делото има право на разноски за първата инстанция в размер на 99,39€ (при присъдени 102,25€, поради което решението следва да се отмени за разликата от 2,86€), а пред настоящата инстанция има право на разноски в размер на 82,80€. В полза на М. М. М. се присъдят разноски за д.т. в размер на 2.2€. С оглед искането за компенсиране на разноски следва в полза на „Топлофикация София“ ЕАД да се присъдят 80,6€ за пред настоящата инстанция.

Воден от горното, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5690/31.03.2025 г. по гр. д. № 56602/2024 г. на СРС, 165 състав, в ЧАСТТА, в която е признато за установено по иска по реда на чл.422 ГПК с основание чл.86 ЗЗД, че М. М. М., ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от 7,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 07.06.2024г. върху главницата за дялово разпределение, както и в частта за присъдените разноски за 4 разликата над сумата от 99,39€ до присъдените 102,25€ (200лв.), като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу М. М. М., ЕГН:**********, за признаване за установено, че М. М. М. дължи на основание чл.86 ЗЗД сумата от 7,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 07.06.2024г. върху главницата за дялово разпределение.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5690/31.03.2025 г. по гр. д. № 56602/2024 г. на СРС, 165 състав, в ЧАСТТА, в която е признато за установено по исковете по реда на чл.422 ГПК с основание чл.153 ЗЕ вр. чл.150 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че М. М. М., ЕГН:**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумите 1,93€ (3.78лв.), представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 23.07.2021г., сумата от 17,49€ (34.21лв.) мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК М. М. М., ЕГН:**********,, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по настоящото производство (в.гр.д.