Акт № 4042 от 03.11.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4042 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20261110205525 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. В. В., ЕГН **********, чрез адв. С. Ф., срещу Наказателно постановление № 26-4332-001343/09.03.2026 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че не е правилно изяснена фактическата обстановка. На следващо място се сочи, че липсва субективният елемент от състава на нарушението – вината, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят в качеството му на водач, да е уведомена, че МПС няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

При така изложеното е направено искане НП да бъде отменено,.

В съдебното заседание жалбоподателят Ю. В. и защитникът адв. Ф., редовно призовани не се явяват.

В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. М. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в депозирани по делото писмени бележки, процесуалният представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на 1 насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява неоснователна.

На 11.02.2026 г., около 08.55 часа, в гр. София, по бул. „Джейм Баучер“ жалбоподателят Ю. В. В. управлявала лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, собственост на Д. С. К., като се придвижвала в посока от ул. „Милин камък“ към ул. „Св. Теодосий Търновски“. На горепосоченото място, превозното му средство било спряно за проверка от полицейски служители – в това число свидетелят Н. З., заемащ длъжността "младши автоконтрольор" при ОПП – СДВР, в хода която проверка било установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За констатираното нарушение свидетелят З. "младши автоконтрольор" при ОПП – СДВР, съставил срещу водача на автомобила – жалбоподателя Ю.

В. В. АУАН № 5030162/11.02.2026 г., като квалифицирал нарушението по чл.

638, ал. 3 от КЗ.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без възражения, като такива не постъпили е в допълнително предоставения срок по ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното Наказателно постановление № 26-4332-001343/09.03.2026 г., издадено от Началник Сектор към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител З..

Съдът се довери на заявеното от свидетеля З., като намери показанията му за добросъвестно депозирани. Свидетелят излага запазен спомен за проверката, включително МПС и обстоятелството, че същото е било със служебно прекратена регистрация, тъй като е нямало валидно сключена застраховка ГО.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно 2 изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Видно от приложената по делото справка от електронния сайт на Гаранционен фонд, процесното МПС не е притежавало валидна застраховка ГО на автомобилистите към 11.03.2026 г. в 08.55 часа.

Обстоятелството, че собственик на превозното средство към датата на описаното в АУАН деяние е трето лице, различно от жалбоподателя В., не се оспорва от страна на въззивника, а последното се установява и от приобщената по делото справка от ОПП – СДВР.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, времето, мястото, неговият механизъм и авторство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка следва да бъде посочено, че описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, съобразно прочита на АУАН, както и на издаденото въз основа на него НП е видно, че същите са фиксирани недвусмислено.

3

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, относно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание. В тази връзка е неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати нарушения при съставяне на АУАН и НП. Ясно е посочено въз основа на кой АУАН е издадено НП. В процесния АУАН са посочени и друг АУАН Серия GA № 5030161, който са иззети СУМПС и СРМПС, доколкото се е претендира да е извършено нарушение на ЗДвП, свързано с управлението му със служебно прекратена регистрация.

Административнонаказателната отговорност на въззивника Ю. В. е ангажирана, като на основание чл. 638, ал. 3 КЗ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро.

По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 11.02.2026 г. около 08.55 часа в гр. София, по бул. „Джеймс Баучер“, с посока на движение от ул. „Милин камък“ към ул. „Св. Теодосий Търновски“, жалбоподателят Ю. В. е управлявала лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № ***, собственост на Д. С. К., като при извършената проверка от правоохранителните органи е установено, че превозното средство няма валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Правилно така очертаната неправомерна деятелност е квалифицирана като нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като законодателят е предвидил отговорност не само за собственика на превозното средство, който не изпълни задължението си да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите /арг. от чл. 638, ал. 1 КЗ/, но и за всяко лице, което не притежава вещно право върху съответното МПС и управлява същото без нейното наличие. Този законодателен подход е провокиран от обстоятелството, че управлението на МПС представлява правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност, която крие потенциален риск за увреждане на живота, здравето и имуществото на трети лица, поради което е необходимо всяко превозно средство, което не е спряно от движение, да притежава валидна застраховка ГО.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 3 КЗ, която съдържа състав на административно нарушение и следващото се за него административно 4 наказание. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон е приложен коректно.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал извършването на деянието, изразяващо се в управление на превозно средство без валидно сключена задължителна застраховка ГО, но е бил нормативно задължен да стори това, като в случая не са констатирани пречки от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност в очертаната насока. Следва да се посочи, че всяко лице е длъжно преди да започне да управлява МПС, негова или чужда собственост, какъвто е процесният казус, да се увери, че за автомобила има валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност", като вината в случая се презюмира. В случая се касае за "типично нарушение", т. е. което не разкрива отлика от другите, обикновени случаи на нарушения от този вид. Не са налице и данни, че извънредни обстоятелства са налагали управлението на автомобила, че несключената своевременно застраховка, която към момента на управление на МПС да е валидна и с покритие, се дължи на пропуск или грешка, или други обективни причини.

По отношение на наложеното административно наказание "глоба" в размер на 204, 52 евро (еврова равностойност на 400, 00 лева) съдът намира, че съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ предвидената от законодателя санкция е в абсолютно определен размер, поради което не съществува юридическа възможност за нейното редуциране /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН/.

Съдът намира, че не са налице основания за квалифициране на извършеното административно нарушение като маловажен случай, поради което и наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието, съпоставима с нарушенията от същия вид, отчитайки потенциалната опасност за увреждане на трети лица и/или имущество с превозно средство, което не притежава към момента на управлението валидна (действаща) задължителна застраховка ГО.