Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 539 от 26.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8105/2025
Вид
Решение № 539
Подписан
26.01.2026
В сила
26.01.2026
Състав
Полина Любомирова Амбарева, Стоян Стоянов Петров, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 539 гр. София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100508105 по описа за 2025 година

С решение № 7221 от 23.04.2025 г., постановено по гр. д. № 44252/2024 г. на Софийски районен съд Столична община е осъдена да заплати на „Армеец“ АД, на основание чл. 410 КЗ, сумата от 2319,23 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета № 10020030119087, включващо ликвидационни разноски в размер на 10 лева, за настъпило на 11.09.2020 г. застрахователно събитие с участието на лек автомобил „БМВ 740“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 25.07.2024 г. до пълното изплащане на задължението, както и, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 809,86 лв., представляваща мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г. Осъдена е да заплати и сумата от 542,77 лева разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Столична община, в която се поддържа, че същото е неправилно. Посочва, че СРС неправилно е приел за установен механизмът на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, макар водачът на процесния лек автомобил, в качеството си на свидетел, да е посочил, че не си спомня нищо.

Развива съображения, че не са настъпили твърдените щети, тъй като от приети доказателства от ИА „АА“ се установявало, че автомобилът е преминал годишен технически преглед на 11.09.2020 г., около 5 часа след произшествието без забележки по отношение на гумите и колелата, а същевременно ищецът представял доказателства, че гумата и джантата са сменени на 14.09.2020 г. Тези противоречия не били обсъдени и изяснени от СРС.

Поддържа, че не било доказано да са били увредени дисковете и накладките на процесния автомобил и за това ищецът да е заплатил обезщетение в размер на 2025,56 лева, но дори това да е така, увреждането на дисковете не представлявало покрит риск. Счита, че следвало да отговаря евентуално до сумата от 236,39 лв., представляваща вреда на гумата. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, респективно намаляване на обезщетението.

Претендират се разноски.

Въззиваемият „Армеец“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

1

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД от ищеца „ЗАД Армеец“ АД срещу ответника Столична община за заплащане на сумата от 2319,23 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /25.07.2024 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 809,86 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.

Ищецът твърди, че на 11.09.2020 г. лек автомобил „БМВ 740“ с рег. № ********, при движение по ул. „Гатьо Шишков“, кв. Кръстова вада“, извършва завой надясно към ул.

„Стефан Дичев“, попада в необезопасени и необозначени препятствия на пътното платно – дупки, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети върху задните десни джанта и гума. Сочи се, че по силата на застрахователна полица № **********/16.12.20219 г. за застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила. Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е изплатил на 09.10.2020 г. и на 23.12.2020 г. застрахователно обезщетение, равняващо се на сумите, необходими за отстраняване на щетите по автомобила, възлизащо общо на сумата от 2309,23 лева. Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие. Сочи се, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 10 лева /общо 2319,23 лева/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община. Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 809,86 лева за периода от 23.07.2021 г. до 23.07.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. Излагат се твърдения за недействителност на сключения застрахователен договор „Каско“, поради липса на подпис на представител на дружеството застраховател. По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Оспорва се възникването на регресни права в полза на застрахователя, доколкото се твърди, че по делото не е доказано извършването на плащане от страна на застрахователя в полза на увреденото лице, респ. – в полза на сервиза, извършил ремонта. Оспорва иска и като недоказан по размер, а в случай, че бъде доказана претенцията, същата се оспорва като завишена. Излагат се аргументи за недължимост на стойността на ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите, изложени от първата инстанция. Независимо от това и във връзка с оплакванията на жалбоподателя е необходимо да се добави следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и иск по 2 чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявения суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

Безспорно е пред въззивния съд и от представените по делото доказателства се установява, че между въззиваемия „Армеец“ АД и собственика на увредения автомобил „БМ Лизинг“ ЕАД, към датата на твърдяното ПТП /11.09.2020 г./ е съществувало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Пълно Каско“ с право на ремонт в официален сервиз.

Спорните въпроси са свързани с механизма на произшествието, причинените от него вреди и техният размер. Посочените обстоятелства се установяват от приетото от СРС заключение на съдебна автотехническа експертиза, което е компетентно изготвено, обосновано е, кореспондира на писмените доказателства по делото и не е оспорено от страните, поради което се възприема и от настоящия съдебен състав. Съгласно експертното заключение механизмът на произшествието е следният: на 11.09.2020 г. в гр. София, водачът на МПС БМВ 740D с рег. № ******** се движи по ул. „Гатьо Шишков“ и при завой към ул.

„Стефан Дичев“ по време на движение преминава през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие от това са увредени заден десен диск и задна дясна гума, като стойността за подмяната им е 2313,67 лв., а ликвидационните разноски са 10,00 лв. В откритото съдебно заседание вещото лице е изяснило, че автомобилът не може да премине технически преглед с увредена гума и джанта, с различен размер на същите или с резервна гума. В случая между момента на увреждането и момента на извършване на техническия преглед е имало технологично време да се подмени гумата и джантата.

Неоснователно е направеното от въззивника възражение, че уврежданията на дисковете и накладките на процесния автомобил не представляват покрит риск по договора.

Съгласно чл. 12 от Общите условия към застрахователния договор при клауза „Пълно Каско“, каквато е уговорена в настоящия случай, застрахователят покрива частична щета на застрахованото МПС, причинена от всички рискове по клаузи „М“, „Ч“ и „К“. В чл. 8.3 е посочено, че при клауза „Ч“ застрахователя покрива частична щета на застрахованото МПС, причинена от сблъскване на МПС с препятствия на пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие. В случая е установено, че вследствие от съприкосновението с процесната дупка, процесният автомобил е претърпял увреждания както по задната си дясна гума и джанта, така и по диска, което по същество представлява частична щета, доколкото превозното средство не може да се използва по предназначение без посочените части.

Следователно, основателно и в изпълнение на посочените договорни задължения въззиваемият застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер за репариране на всички настъпили увреждания.

Недоказано е възражението на въззивника, че дискът не е увреден вследствие от процесното ПТП. Вещото лице по неоспорената автотехническа експертиза е отговорило, че всички увреждания са вследствие от съприкосновението с процесната дупка, като няма доказателства, които да разколебават този извод, а и не са поставяни въпроси към експерта в 3 тази насока.

Без значение е обстоятелството, че няколко часа след процесния инцидент автомобилът е преминал годишен технически преглед. Както е посочило вещото лице, периодът от време от около 5 часа между ПТП и прегледа е технически достатъчен за подмяната на гума и джанта. Противно на възраженията на въззивника следва да се посочи, че няма доказателства гумата и джантата да са сменени едва на 14.09.2020 г. На тази дата е заведена щетата при застрахователя.

Механизмът на произшествието не е разколебан от факта, че разпитаният от СРС свидетел не си спомня нищо за процесния случай. Това обстоятелство е нормално, предвид изминалия период от време и заявеното от свидетеля, че има много фирмени автомобили с марка „БМВ“. Същевременно, свидетелят е разпознал подписа си на подадените от него заявление на л. 13 и декларация на л.31 от първоинстанционното производство. Също така е разпознал автомобила на снимките и е заявил, че го е управлявал през 2020 г. и че служебната му дейност и свързана с шофиране около процесната улица. Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, които да разколебават установеното ПТП и произлезлите от него увреждания.

Неоснователно е възражението на въззивника, че по делото не се доказвало застрахователят да е извършвал плащания. На л. 20-26 от първоинстанционното производство са представени доказателства, от които се установяват процесните увреждания, тяхната стойност и извършено общо плащане във връзка с процесната щета № 10020030119087. Не е извършвано отделно и самостоятелно плащане за увредения диск, но установените от вещото лице щети и тяхната стойност се вписват към платеното от застрахователя по тази щета.