Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1209 от 22.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1207/2023
Вид
Определение № 1209
Подписан
22.05.2023
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1209 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.ова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева А.ова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501207 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба, подадена лично от А. Х. Ч. и Е. И. Ч., против протоколно определение, постановено по гр.д.№ 11548/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение молбата на процесуалния представител на ответниците в първоинстанционното производство за прекратяване на делото. В жалбата са изложени доводи за неправилност на постановеното определение, поради липса на правен интерес от страна на ищеца за водене на делото и недопустимост на предявения иск, поради наличие на възможност за правна защита с друг иск, извън този по чл. 109 от ЗС. С допълнителна молба от 03.04.2023 г. частните жалбоподатели уточняват, че обжалват горепосоченото определение и в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на Е.

Ч. от 07.02.2023 г. за привличане на лицето С. Ч. като трето лице – помагач в производството. Считат определението за неправилно и в тази част, тъй като неуведомяването им за Определение № 134/05.01.2023 г., с което съдът е отделил за самостоятелно разглеждане предявения от Е. Ч. насрещен иск и непълнота в проекто – доклада по делото са довели до невъзможността им да се ползват от правата си по чл. 219 ГПК. Иска се от съда прекратяване на делото по изложените в жалбата съображения или отмяна на обжалваното определение, конституиране на третото лице и връщане на делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 247, ал. 2 от ГПК по делото е постъпил отговор от Б. Д., чрез адв. О., с който считат подадената жалба за неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени данните по делото, намира подадената жалба за недопустима, в частта й, с която се обжалва определението на ПРС от 09.03.2023 г., в частта с която е оставено без уважение искането на процесуалния представител на двамата ответници за прекратяване на производството, а в останалата й част, с която се обжалва горепосоченото определение, в частта с която е оставено без уважение молбата на Е. Ч. за привличане на третото лице - помагач за неоснователно по следните съображения:

По отношение на жалбата, в частта й, с която е оставено без уважение искането на процесуалния представител на двамата ответника за прекратяване на производството:

Постановените от първоинстанционните съдилища определения и разпореждания 1 могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба частни жалби могат да се подават само срещу две категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т.1/ и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона /т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото.

Определението на съда, с което се отказва прекратяване на делото не носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възможността за обжалване не може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като определението, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството не прегражда по – нататъшното развитие на производството. Обратно, последното би било преграждащо ако съдът е уважил искането за прекратяване на делото.

Ето защо в тази и част частната жалба ще се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство ще се прекрати.

По отношение на жалбата, в частта й, с която е оставена без уважение молбата на Е. Ч. за привличане на С. Ч., в качеството й на трето лице – помагач в процеса на страната на ответниците:

Съгласно чл. 220 ГПК определението на съда, с което не се допуска трето лице подлежи на обжалване с частна жалба и с оглед предвиденото в разпоредбата чл. 274 ГПК следва да се приеме, че определението в обжалваната част попада във втората предвидена хипотеза на последната разпоредба. Поради изложеното подадената частна жалба в тази й част е допустима.

Отказът си да конституира посоченото в молбата на Е. Ч. лице, като трето лице помагач на нейна страна в процеса първоинстанционния съд е обосновал с обстоятелството, че искането й е преклудирано поради изтичане на срока по чл.219, ал.1 ГПК. Този извод на съда е правилен и съобразен с разпоредбата на чл.219, ал.1 ГПК, съгласно която с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето лице-помагач. В случая срокът за отговор на исковата молба за Е. Ч. е изтекъл на 25.11.2022 г., като в рамките му не е заявено искане за конституиране на трето лице – помагач. Това е сторено едва с молбата от 07.03.2023 г., т.е. след законоустановения срок.

В обобщение определението на ПРС, в частта, с което е отказано по молба на Е. Ч. за конституиране на трето лице – помагач на нейна страна е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед характера на производството и предвид обстоятелството, че с настоящото определение не се прекратява висящността на материалноправния спор, на основание чл. 81 от ГПК разноски не следва да се присъждат. Същите могат да бъдат претендирани при последващо разрешаване на спора по същество, респективно при окончателното приключване на съдебния процес с оглед изхода на материалноправния спор.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 14276/04.05.2023 г. подадена 2 от А. Х. Ч. и Е. И. Ч., против протоколно определение постановено по гр.д. № 11548/2022 г. на ПРС, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на жалбоподателите, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

Определението му в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 09.03.2008г. определение на Районен съд – Пловдив по гр.д. № 11548/2022 г., с което е отказано конституиране в процеса на страната на ответниците Е. И. Ч. и А. Х. Ч. лицето С. А.ова Ч. като трето лице – помагач.

В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3