Решение № 4700 от 30.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4700 гр. Пловдив, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330101324 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Н. Ю. И., ЕГН ********** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 556,38 лв. – главница, платена на ****** г., без да е налице основание за плащането й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 24.01.2025 г. до окончателното й изплащане Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на ****** г. е заплатил сума в размер на 1056,58 лв. на ответното дружество, като това плащане надвишава главницата по договора за кредит, коятоя е в размер на 500 лв. В тази връзка посочва, че липсва основание за заплащане на сумата от 556, 58лв. – разлика между платена сума и дължима главница по договор за кредит. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

Ответникът оспорва да е получавал превод на посочената сума в исковия период, като моли исковата претенция да се отхвърли. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото по делото платежно нареждане от ОББ АД от дата ****** г. се установява, че е извършена картова трансакция в полза на WWW. NETCREDIT.BG-SOFIYA – BG в размер на сумата от 1056,58 лв. Преводът на сумата се установява и от приетата като писмено доказателства извадка от банковата сметка на ищеца.

1

От приетото писмо от ОББ АД се установява, че трансакцията е извършена на ****** г., а е осчетоводена по сметката на И. на ****** г. Тъй като става дума за интернет трансакция към финансова институция NETCREDIT.BG, не могат да се предоставят други данни.

От приетата като писмено доказателство информация от публично достъпен сайт на хартиен носител, се установява, че сайтът www. netcredit.bg е регистриран на НЕТКРЕДИТ ООД.

От така събраните писмени доказателства съдът счита, че следва да се направи обоснован извод, че сумата от 1056,58 лв. е заплатена в полза на ответника.

Ответникът носи доказателствена тежест да установи, че тази сума е платена на основание, даващо му право да я задържи, което той не стори в хода на производството. Единственото възражение на ответника касае липсата на плащане, като същото е неоснователно.

Доколкото не се установява между страните да е налице основание за заплащане на сумата от 1056,58 лв., то основателен се явява предявеният иск за връщане на сумата от 556, 58 лв.

С оглед диспозитивното начало, макар, че не се установи наличие на каквото и да е основание за плащане на сумата, то следва да се уважи иска до претендирания размер.

С оглед основателност на иска за главница, то основателна се явява и претенцията за законна лихва.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца в размер на 50 лв.- платена държавна такса.

В производството по делото ищецът е защитавана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която 2 определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В този смисъл с Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, І т. о., е извършена преценка на съответствието на нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която препраща към Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ на материално затруднено лице, с правото на ЕС съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. Прието е, че решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на Наредба за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C438/22 на СЕС. По тези съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., препращаща към Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС, поради което не е приложена. Изложени са съображения, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда при определяне цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и Определение № 712 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 175/2023 г., I т. о., ТК.

Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен съд съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв.Р. Р. в размер на сумата от 300 лв.

Следва да се посочи, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване се прилага и при определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да се приеме, че минималните размери на 3 адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да е съобразена с материалния интерес и с фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл с Решение № 125/10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС се приема, че специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, което опорочава волеизявлението, поради противоречие с добрите нрави. Към така посочения размер на възнаграждението от 300 лв. следва на основание § 2 а от Наредбата да се добави данък добавена стойност като се присъди сумата от 360 лв. с ДДС.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: **********, гр. София , ул. Лъчезар Станчев, №3, ет.10, Литекс Трауър да заплати на Н. Ю. И., ЕГН ********** сумата в размер на 556,58 лв.

– главница, платена на ****** г., без да е налице основание за плащането й, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -24.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 50 лв.- платена държавна такса.

ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК: **********, гр. София, ул. Лъчезар Станчев, №3, ет.10, Литекс Трауър да заплати на адв. Р. Н. Р., вписан в АК - П., с личен номер ******, с адрес: гр. П., ул.*** № ** сумата от 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство по гр.д. 1324/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4