Решение № 288 от 13.11.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Перник, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500357 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260059/11.02.2022г. по гр. д. № 1986/2021г. на ПРС е признато за установено по иск предявен от „М Лизинг”ЕАД, ЕИК:131306380, в качеството на правоприемник на „И Еф Джи Ауто Лизинг“ срещу „БГ Билдинг Консулт" ООД, ЕИК:113584346 с правно основание чл.422, вр. 415 ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК, че „БГ Билдинг Консулт" ООД има задължение да предаде на кредитора –ищец „М Лизинг”ЕАД държанието върху следната вещ: лек автомобил VOLKSWAGEN PASSAT IFMFORTLINE 2.0 FSI рама *** двигател BVY096704 с ДК № ***.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „БГ Билдинг Консулт" ООД е обжалвало решението, с доводи, че същото е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на материалният закон. Излага и че решенето е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материално правните разпоредби и съдът неправилно е процедирал при определяне на давностните срокове. Дори и в настоящия случай да следва да се приложи нормата на чл. 117 ЗЗД, предвид влязлото в сила Решение по гр.д. 1485/12 г., то това Решение е влязло в сила на 02.06.2014 г. Дори и да се приеме, че то има отношение към настоящото дело към дата на предявяване на настоящият 1 иск изпълняемото право на ищеца е погасено по давност. Именно на горното основание е и предявеният иск по чл. 80 от ЗС пред СРС по гр.д. 22363/19, с който се твърди, че поради бездействие на кредитора настоящият жалбоподател е придобил по давност процесният автомобил. По тези съображения е направено искане за отмяна изцяло на обжалваното решение на PC Перник, като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „М Лизинг”ЕАД е подал отговор на жалбата, в който по подробни доводи и съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от писмените доказателствата пред РС като от същите е видно, че между ищеца „М Лизинг”ЕАД като лизингодател и ответника „БГ Билдинг Консулт" ООД като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг № *** от ***, по силата на който ищецът се е задължил да придобие от трето лице и д а предостави на ответника за ползване срещу възнаграждение “Фолксваген Пасат” с рама ***, д.к.н №*** и срок на действие 36 месеца, срещу задължение на лизингополучателя за заплащане на лизингово възнаграждение в размер на доставната цена на лекия автомобил - 21 622,11 евро без ДДС, при първоначална лизингова вноска от 4324,42 евро без ДДС, платима при сключване на договора. В клаузите на чл. 2.5 - чл. 2.9 от договора е уговорено, остатъкът от възнаграждението да бъде заплатен на 36 анюитетни месечни лизингови вноски, всяка от които включваща част от разсрочената главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, определена при базов лихвен процент от 4.05 % годишно, подлежащ на ежемесечна актуализация. С договора е уговорен погасителен план, според който лизинговите вноски се дължат ежемесечно за периода от 01.06.2007 г. до 01.05.2010 г., а падежът на всяка една от тях е първо число на съответния месец, за който се дължи съответната вноска. В т.15 от ОУ на договора за лизинг, подписан и от представител на дружеството- лизингополучател, който е удостоверил, че се е запознат с тях и ги приема, е предвидено право на лизингодателя да прекрати едностранно договора за лизинг при неплащане от страна на лизингополучателя на дължима и изискуема сума по договора в срок от 20 работни дни след падежа, като в този случай, съгласно т. 15.2.1, лизингополучателят е длъжен да върне на лизингодателя предоставения му за ползване лек автомобил и да му заплати всички дължими до този момент по договора суми.

Не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че упражняването на фактическата власт върху процесния автомобил е било предадено от „М Лизинг”ЕАД на „БГ Билдинг Консулт" ООД въз основа на процесния договор за финансов лизинг през м.април 2

2007 г.

С писмо изх.№ 7711/07.07.2009 г., връчено на адресата на 8.07.2009 г., ищецът -лизингодател е уведомил ответника-лизингополучател, че му дължи сумата от 4588,17 евро с ДДС, включваща дължимите до тази дата неизплатени лизингови вноски, ведно с лихва за забава от датата на падежа до 01.07.2009 г. Поканил го е в тридневен срок от получаване на писмото, да му заплати горната сума и го е предупредил, че при неизпълнение разваля договора, считано от деня, следващ изтичането на срока, като в този случай го е поканил в срок от два работни дни от датата на развалянето, да му върне автомобила, предмет на договора. Като е констатирал липсата на доброволно плащане от страна на ответника, с писмо изх.№ 8034/03.08.2009 г., връчено на адресата на 04.08.2009 г., ищецът -лизингодател е уведомил ответника-лизингополучател, че счита лизинговия договор за развален, на основание чл. 87 от ЗЗД, във връзка с чл. 15 от ОУ, към 14.07.2009 г. и го е поканил незабавно да му върне лекия автомобил, предмет на разваления договор.

Съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза към 17.11.2009г. неизпълнените задължения на ответника по договора за лизинг са в общ размер 9 373.44лв. като те не са изплатени към настоящия момент.

С влязло в сила решение № 44/12.01.2012 г. на СГС по т.д № 1485/2009 г., потвърдено с решение 307/15.02.2013 г. на САС по т.д № 1819/2012 г. се осъжда “БГ Билдинг Консулт”ООД да заплати на „М Лизинг”ЕАД, на осн. чл. 342 от ТЗ сумата от 9146,59 лв.общия размер на непогасените суми по сключен между страните договор за финансов лизинг № *** от ***, изискуеми до датата на неговото разваляне, на осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1 255,58 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 14.07.2009 г. до 22.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането.

От приложеното ч.гр.д №6060/2009 г. на PC- гр. Перник се установява, че ищецът се е снабдил със заповед № 5277 за изпълнение на задължение за предаване на вещ въз основа на документ, издадена на 20.11.2009 г. по реда на чл. 417, т. 5 ГПК срещу длъжника – настоящ ответник, с което е разпоредено длъжникът да предаде на кредитора лекия автомобил, предмет на лизинговия договор марка "Фолксваген", модел Passat Comfortline 2.0 FSI, рама ***, двигател BVY096704, както и сумата от 676.63 лв. държавна такса и 945.97 лв. адвокатски хонорар, произтичащо от договор за финансов лизинг № ***/***, вписан в Централния регистър на особени налози под № ***, срещу която заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, по повод на който спор е образувано първоинстанционното гр. д. № 1986/2021г. на ПРС.

Няма спор по делото, че ответникът „БГ Билдинг Консулт" ООД не е върнал на ищеца предоставения му на лизинг лек автомобил и че лекият автомобил, предмет на лизинговия договор се намира в държане на ответника и към настоящия момент.

Пред настоящата въззивна инстанция е представен заверен препис от влязло в сила на 3

8.05.2025 г. решение № 20051989/08.08.2022 г. по гр. д. № 22363/2019 г. на СРС, заради висящността на което производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 229, ал.

1, т. 4 ГПК. От значение за настоящото дело е бил предявеният от “БГ Билдинг консулт” ООД срещу “М Лизинг” ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал.1, пр.2-ро ГПК вр с чл. 80 ЗС за признаване на установено, че “БГ Билдинг консулт” ООД е собственик на следната движима вещ: лек автомобил“Фолксваген пасат”, с рег.№ ***, с рама ***, който иск е отхвърлен с влязло в сила на 8.05.2025 г. посечено решение на СРС.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани други нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

В процесен случай исковата претенция е с правно основание чл.422, вр. чл. 417, т. 5 ГПК - за установяване право на ищеца да иска връщане на движима вещ – предмет на сключен между страните договор за финансов лизинг, след развалянето на договора от страна на ищеца-лизингодател, поради неизпълнение на задълженията по договора на ответника–лизингополучател, а не за установяване съществуването на паричното вземане на ищеца по договора за лизинг, както това неоснователно се твърди в жалбата.

За основателността на предявения иск с правно основание цитираната норма, релевантно е само дали законосъобразно в полза на ищеца е възникнало и е упражнено потестативното му право да развали договора, поради неизпълнение на ответника и съответно – да иска връщане на лизинговото имущество – предмет на договора, и в конкретния процесен случай, възникването и законосъобразното упражняване на това право на ищеца съдът и в настоящата въззивна инстанция счита за безспорно установено по делото.

Това е така, тъй като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и тълкувайки волята на страните, изразена в съдържанието на договор за лизинг № ***, обуславя извода на въззивния съд, че ищецът –лизингодател е изправен кредитор, а ответната страна – лизингополучател е неизправна страна по този договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на писменото волеизявление на въззиваемия за разваляне на договора, неизпълнените задължения на ответника по договора за лизинг суми са в общ размер 9 373.44лв. като те не са изплатени към настоящия момент. Сумата на неизпълнението на главните задължения с настъпил падеж към датата на развалянето, е размер повече от 1/6 от изпълнената му част (доколкото поради продължителния и периодичен характер на изпълнението останалите вноски не са били изискуеми), поради което не може да се приеме за незначително с оглед интереса на кредитора. В този смисъл е клаузата на т.15 от ОУ към процесния лизингов договор, която предвижда право на лизингодателя едностранно да прекрати (по същество- да развали) договора за лизинг при неплащане от страна на лизингополучателя на дължима и изискуема сума по договора в срок от 20 работни дни след падежа. В случая, към датата на писменото волеизявление на лизингодателя за разваляне на договора жалбоподателят не е заплатил пет 4 анюитетни лизингови вноски, като забавата му е продължила повече от 20 дни. С ОУ, при които е сключен лизингов договор, които по силата на чл. 20а, ал. 1, вр. с чл. 16 от ЗЗД имат силата на закон за страните, съконтрахентите са приели, че такова неизпълнение на задълженията на лизингополучателя е значително и представлява основание за разваляне на договора.

Направените фактически констатации сочат за осъществяване на всички кумулативно изискуеми елементи от правопораждащия фактически състав, визиран в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.

Поради това за ищеца –лизингодател правомерно е възникнало потестативното право да развали процесния договор за лизинг с едностранно предупреждение, поради неизпълнение на ответника – лизингополучател, което право същият надлежно е упражнил и договорът е бил валидно развален от ищеца –лизингодател с изрично волеизявление до ответника, обективирано в писмено уведомление изх.№ 7711/07.07.2009 г., връчено на ответника на 8.07.2009 г. и за ответника-лизингополучател е възникнало задължението да върне лизинговата вещ, което не е било направено своевременно.