Решение № 6121 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6121 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Съдия:

Йоана М. Генжова при участието на секретаря ДесислА. Пл. И.а като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100506098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от А. С. Х., чрез пълномощника адв. М. Г., срещу решение №4328/11.03.2024г., постановено по гр.д. №39997/2023г. по описа на СРС, 165 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, бул. ****, представлявани от управителя С.Н., иск за отмяна на взети решения по т.3 на общо събрание на етажните собственици, проведено на 21.06.2023г., за „приемане на решение за завеждане на съдебни искове за освобождА.не на завзетите помещения, представляващи общи части на сградата и определяне на бюджет за разходи, в. т.ч. и заплащане на допълнителни вноски“, като неоснователен, и е осъдена да заплати на ответниците разноски по делото.

С въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно.

Поддържа се, че не била спазена процедурата, предвидена в ЗУЕС за обявяване и публикуване на протокола от проведеното общо събрание. Пред първоинстанционния съд било представено копие на залепено съобщение за изготвения протокол, в което нямало отразена дата, от която по безспорен начин да се установи кога точно е поставено съобщението на видно място в сградата. В хода на производството било установено, че ищцата е получила протокола от 1 проведеното общо събрание на етажните собственици на 13.07.2023г., от която дата започвал да тече срокът за предявяване на иска за отмяна на решенията.

Ищцата предоставила електронна поща, на която да получА. известия и уведомления за нуждите на етажната собственост, но поради неспазване на процедурите от страна на ответниците била лишена от възможността да се запознае с решенията, приети на общото събрание и своевременно да възрази.

Поради това моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна собствениците на самостоятелни обекти в сграда етажна собственост, намираща се на адрес гр. София, ул. ****, представлявани от управителя С.Н., чрез пълномощника адв. С. С., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждА.не на обжалваното решение. Излагат се доводи, че поддържаните във въззивната жалба възражения са неотносими към законосъобразността на приетите от общото събрание решения и не могат да обосноват тяхната отмяна. Незаконосъобразността на приетите решения се обуславяла от нарушения, допуснати до приключването на общото събрание, поради което обстоятелства, настъпили на по-късен етап не можели да доведат до опорочА.не на приетите решения. Процедурата по обявяване на протокола от общото събрание била предназначена да осигури уведомяване на всички собственици за приетите решения и да им даде възможност да упражнят прА.та си за предявяване на възражение срещу достоверността на отразеното в протокола или за предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС. От това следвало, че евентуалните възражения за неспазване на процедурата по обявяване на протокола могат да бъдат свързани единствено с въпроса за спазване на преклузивния срок за предявяване на иск по чл.40 от ЗУЕС, по който страните в случая нямали спор.

Поради това изложените възражения за неспазване на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС били неотносими към основателността на иска и съответно към правилността на първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК , които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени искове по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС за отмяна на решение по т.3, прието на проведеното на 21.06.2023г. общо събрание на етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, бул.

****.

При преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно посочени и именно те определят спорния предмет (този смисъл решение № 37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. № 4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о. и др.)

В случая с въззивната жалба се поддържат единствено възражения относно спазване на процедурата за обявяване на протокола от проведеното общо събрание на етажните собственици по чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Спазването на посочената процедура има за цел да осигури възможност на собствениците на самостоятелни обекти в сградата етажна собственост да се запознаят със 3 съдържанието на протокола и да упражнят прА.та си по чл.16, ал.3 от ЗУЕС и по чл.40 от ЗУЕС, които са обусловени от преклузивни срокове. В този смисъл евентуално неспазване на процедурата по чл.16, ал.7 от ЗУЕС би имало значение единствено по отношение на преценката за спазване на срока по чл.40 от ЗУЕС и допустимостта на производството, но не би могло да обуслови отмяна на решенията, приети на общото събрание, доколкото не се твърди да са допуснати нарушения на ЗУЕС при свикването, провеждането и вземане на решения на общото събрание. В случая няма спор между страните, че исковата молба е подадена в срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, доколкото общото събрание е проведено на 21.06.2023г., а исковата молба е подадена на 18.07.2023г., поради което няма и спор по допустимостта на производството.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания за материална незаконосъобразност на решенията на общото събрание на етажните собственици, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд не дължи проверка за правилността извън наведените основания.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , във вр. с чл. 273 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като въззивната инстанция намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съобразно решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело №С-438/22, определение №343/15.02.2024г. по т.д.

№1990/2023г. на ВКС, II т. о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. Посочено е, че НМРАВ е приета в нарушение на чл.101, §1 ДФЕС, което води до нейната нищожност, респ. до неприложимостта й в отношенията между страните и при разрешА.не на спора от съда. В случая с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, обстоятелството, че във въззивното производство е проведено само едно открито съдебно заседание и не са събирани доказателства, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

4

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДА. решение №4328/11.03.2024г.,

№39997/2023г. по описа на СРС, 165 състав. постановено по гр.д.

ОСЪЖДА А. С. Х., ЕГН **********, да заплати на собствениците на самостоятелни обекти в сграда – етажна собственост, намираща се в гр. София, бул.

****, представлявани от управителя С.Р.Н., разноски за въззивното производство в размер на 500 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

5