Определение № 514 от 19.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 514 гр. Пазарджик, 19.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20265200500429 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Сити Кеш“ ЕООД, действащо чрез адв. М. срещу определение №391/05.02.2026 г., постановено по гр.д.№905/2025 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение негова молба за изменение на решение №1406/21.11.2025 г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно. Твърди, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие не ставало ясно дали е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Освен това, неправилно били присъдени разноски по всеки от предявените искове.

Оспорва и размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като счита, че справедливият му размер следвало да се определи съобразно постановките на решение С-438/22 на СЕС, в размер, значително по-нисък от посочения ориентир в Наредба №1/2004 г.

Моли за произнасяне в посочения смисъл като се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност – да се намалят значително.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от В. Н. Д. чрез адв.М., в който се поддържа неоснователност на жалбата.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№905/2025 г. на РС – Пазарджик е образувано по 1 искова молба от искова молба от В. Н. Д., ЕГН ********** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която са предявени установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за потребителски кредит №1023922, сключен на 23.02.2024 г. между страните и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на дадено без основание - поради нищожност на договор за кредит. В условията на евентуалност се иска прогласяване за нищожна на клаузата на чл.11, ал.1 от договора за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 435,50 лева при непредставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването на договора поради заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и неравноправност

С решение №1406/21.11.2025 г. по гр.д.№905/2025г. по описа на РС – Пазарджик процесният договор е обявен за нищожен поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Осъдено е на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл.23 ЗПК, "Сити кеш" ООД да заплати на В. Н. Д., представляваща заплатена без основание сума по договор за потребителски кредит №1023922 от 23.02.2024 г.

С решението търговското дружество е осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗА да заплати на адв.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 230,05 лв.

С молба от 22.12.2025 г. ответникът е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като отмени изцяло осъждането за разноски, алтернативно да намали съществено размера на първоначално присъдените разноски.

С обжалваното определение съдът е оставил е уважил частично молбата, като е намалил адвокатското възнаграждение от 1 230,05 лв. на 830,50 лв. /424,63 евро/.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По възражението за невъзможност да се установи дали представеният пред районния съд договор за правна защита е относим конкретно към 2 осъществяване на процесуална защита на ищеца по конкретното дело:

На гърба на стр.6 /гръб/ от първоинстанционното производство се намира именно договор за правна защита и съдействие, който съдържа основните реквизити по закон. Подписан е от страните – ищецът В. Н. Д. и адв.М., като на последния е възложено и изрично пълномощие за процесуално представителство, в т.ч. завеждане на искови производства до приключването пред първата инстанция. Пълномощното не е оспорено от ответника – сега жалбоподател. От неговото съдържание се налага извод, че адв.Маринов е надлежно упълномощен от ищеца да осъществи процесуално представителство в настоящото съдебно производство, което е с предмет именно договор за потребителски кредит със стана В. Н. Д.. Представителната власт на адвоката не е оспорена в хода на съдебното производство. От друга страна, договорът за правна защита е неформален – писмената форма е за доказване, но не и за действителност. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, независимо дали между него и клиента е съставен или не писмен договор.

Непосочването на конкретното гражданско дело в представения договор не е основание да се приеме, че подписалите го страни не са в договорни отношения. След като в конкретното съдебно производство упълномощеният адвокат е извършил работата, за която е бил упълномощен, на същия се следва и възнаграждение. Предоставената безплатна адвокатска услуга в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА води до задължение на съда да определи адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Като е определил възнаграждението на адвоката, районният съд е процедирал в съответствие със закона.

Неоснователно е и възражението за определения размер на адвокатското възнаграждение.

Преценката досежно неговия размер, както е посочил и първоинстанционният съд, следва да се основава на действителната правна и фактическа сложност на делото, като се вземат предвид видът на спора, защитимият материален интерес, видът и количеството на извършената работа, обемът на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В този аспект обаче, както вече е било изяснено, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба за възнаграждения за 3 адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр.14/2025 г.), които според действието на решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.2, ал.5 от цитираната наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съдът е обсъдил всички относими обстоятелства за определяне на адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, преценил е фактическата и правна сложност и това, че са предявени два кумулативно обективно съединени иска, с различен предмет на доказване.

Ето защо, определеното възнаграждение в размер на 830,50 лв. /424,63 евро/ общо за двата обективно съединени иска не се явява прекомерно и не следва да бъде намалено. Възнаграждението за всеки един от исковете е в рамките на минималния размер, предвиден в Наредба за възнаграждения за адвокатска работа.

Ето защо, допълнително редуциране на възнаграждението на пълномощника на ищеца би довело до обезценяване, неглижиране и незачитане на характера и естеството и философията на адвокатския труд и неговото пряко значение към предмета на спора и защитата на правата и законните интереси на ищецапотребител.

Като е достигнал до същите правни изводи районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №391/05.02.2026 г., постановено по гр.д.

№905/2025 г. по описа на РС – Пазарджик.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5