Решение № 679 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20223110205188 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на

Б. Е. Ч. против Наказателно постановление № 22-0433-000279/05.08.2022 год., издадено от ВПД Началник „Сектор“ към ОД МВР - Варна, Първо РУ – Варна, с което на Б. Ч. е наложена „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за нарушение по чл. 98, ал.

2, т. 3 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

По конкретно:

1

-се оспорва приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка;

- се навежда довод, че АУАН и НП са издадени в нарушение на чл. 42 и 57 ЗАНН, доколкото в тях не били описани обстоятелствата относими към извършеното нарушение;

-се претендира неправилно приложение на материалния закон, доколкото извършеното от дееца представлявало престой, а не паркиране;

-се оспорва компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТАТА.

2

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 11.07.2022 г. около 17:18 часа в гр. Варна, на ул. „Доктор Пискюлиев“ до № 72, Б. Е. Чауше като водач на лек автомобил „Мазда 3“ с peг. № ***** паркира на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

Съставен АУАН, серия GA № 632801/11.07.2022 год. - отказва да го подпише.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства- показания на актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, които в съдебно заседание изрично потвърдиха отразеното в АУАН.

Нещо повече, разпитан в съдебно заседание актосъставителя и свидетеля при съставяне на акта изрично уточниха, че: си спомнят случая; лично са възприели нарушението; се са приближили до автомобила и непосредствено са възприели водача; автомобила се намирал на спирката; водачът бил в автомобила, като говорел по телефона и се смеел.

Актосъставителят и свидетеля при съставяне на акта са полицейски служители, не са налице основания, които да поставят под съмнение достоверността на изложеното от тях, което е подробно, последователно и логично, поради което съдът изцяло кредитира показанията им.

3

ПО

КОМПЕТЕНТНОСТТА

НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН.

НА

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯ

И

Изцяло неоснователни са възраженията на жалбоподателя за нищожност на НП, поради липса на компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

По делото са изискани и приложени по служебна инициатива на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-871/21.02.2022 г. и Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., от които се установява както материалната, така и персоналната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Това е така, доколкото в т. 3.5 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. изрично е посочено, че разполагат с компетентност да издават НП за нарушения по ЗДвП началниците на отдели „Охранителна полиция“ при ОД МВР , като процесното НП е издадено от Началник на „Охранително полиция“ към Първо РУ при ОД МВР-Варна.

Материалната и персонална компетентност на актосъставителя произтича от Заповед № 365з-330/19.01.2022 г., в т. 29 от която поименно е изброен актосъставителя.

Същевременно от представените служебни справки се установява, че както актосъставителя, така и наказващия орган, както към момента на деянието, така и понастоящем заемат длъжността посочена в АУАН и НП.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.07.2022 г. (същия ден като извършване на нарушението), а НП - на 05.08.2022 г., тоест преди погасяване 4 на административно наказателната отговорност на дееца и едновременно с това при спазване на правото му по чл. 44 ЗАНН за подаване на възражение в тридневен срок.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.

Противно на възраженията в жалбата, както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Твърдяната от наказващия орган форма на изпълнителното деяние се изразява именно в "паркиране", поради което и изцяло в съответствие с процесуалните правила, именно тя е използвана при словесното описание на нарушението, като по мнение на настоящия състав надлежното очертаване на формата на изпълнителното деяние, ведно с точната индивидуализация на времето, мястото и предмета на административното нарушение са напълно достатъчни за реализиране правото на дееца да разбере фактическите параметри на вмененото нарушение.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, който отказал да го подпише, удостоверено с подписа на един свидетел. Предоставена му възможност за излагане на възражения, която възможност реално е реализирана от него, поради което и в максимална степен е охранено правото на защита на наказания субект.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

5

При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото описаните в АУАН и НП факти изцяло покриват административния състав на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП .

Основаното възражение с жалбата за материално правна незаконосъобразност на НП, доколкото деецът бил осъществявал престой, а не паркиране действително има чисто житейска, неюридическа резонност, доколкото действително на пръв поглед изглежда, че ако водачът е в автомобила същият осъществява престой.

Подобно разбиране обаче влиза в непреодолимо противоречие с дадената легална дефиниция в чл. 93 ЗДвП на понятията "престой" и "паркиране".

Съгласно чл. 93, ал. 1 ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача.

От друга страна според чл. 93, ал. 2 ЗДвП паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение.

От посоченото е видно, че простото присъствие на водача в автомобила далеч не е достатъчно за да се приеме, че не е налице паркиране.

Това е така, доколкото по изричната воля на законодателя, за да не е налице паркиране, това присъствие следва да е функционално подчинено на постигането на някоя от следните цели в условията на алтернативност: за качване и слизане на пътници; за извършване на товарно-разтоварни работи; за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие;

6

-за да се изпълнят правилата за движение.

Нещо повече съдебната практика е категорична, че дори изчакването на пътници да дойдат и да се качат представлява паркиране, щом спирането не е кратковременно за непосредствено и незабавно слизане или качване.

В този смисъл е трайната практика на административните съдилища: по к. адм. н. д. № 332 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, по н. д.

№ 112 / 2015 г. на Административен съд - Хасково, по н. д. № 207/2016 г. на Административен съд – Бургас, по адм. д. № 10050/2016 г. на Административен съд – София, по к. адм. н. д. № 3360 / 2017 г. на Административен съд – Варна.