Решение № 119 от 28.02.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разград, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101881 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т. С. С., с която е предявен иск срещу „Ай Ти Еф Груп“АД за връщане на сумата 212,58 лв. като платена без основание.

Исковата молба и приложенията към нея е връчена на ответника. В писмения си отговор ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №638184 от 08.02.2024 г. за сумата 250 лв., че същата е преведена от ответника на ищеца чрез Изипей и за последния е възникнало задължение по договора да върне на 09.03.2024 г. заетата сума ведно с лихва в размер на 8,33 лв. Признава, че в изпълнение на договора ищецът е платил сумата 462,58 лв.

Ищецът сочи, че договор за потребителски кредит №638184 от 08.02.2024 г. е нищожен поради наличие на задължение за плащане на неустойка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №638184 от 08.02.2024 г. по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 250 лева, при следните условия: за срок от 1 месеца, с фиксиран лихвен процент 40,54 % при ГПР- 65,00 %, при обща стойност на плащанията от 283,33 лв. с одобрено обезпечение и 332,58 лв. без одобрено обезпечение / л.33/. Във втория случай към сумата на кредита е добавена и такса в размер на 25 лв. и 49,25 лв. неустойка в случай на непредставяне на обезпечение.

В Стандартния европейски формуляр /л.40 от делото/ е записано, че при изчисляване на ГПР не е предвидено включване на разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение.

За получаването на сумата 462,58 лв. е представено платежно нареждане от 13.06.2024 г., което не е оспорено от ответника.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 1 следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите. Ищецът твърди, че между страните не съществува валидно правно основание, което да е основание за задържане на процесната сума от ответника.

За да се произнесе по този иск, предвид твърдението на ответника за съществуване на договор за кредит между страните, Съдът като преюдициален въпрос следва да разгледа възражението за нищожност на този договор.

Няма спор по делото относно това, че между страните по делото е сключен договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, че кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, поради което ищецът има качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът - на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор за кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици се прилагат разпоредбите на специалния закон, а именно Законът за потребителския кредит, както и Законът за защита на потребителите.

Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. В случая, с уговарянето на задължение за заплащане на сума в размер на 332,58 лв. за ползването на сумата 250 лв. за период от един месец очевидно не съответства на посочения ГПР от 65 %. , което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на 2 неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Ето защо при така представените доказателства, Съдът намира, че Договор за потребителски кредит №638184 от 08.02.2024 г.е сключен в нарушение на законовите разпоредби на чл.11 от ЗПК, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на предоставената главница, която е в размер на 250 лв., но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на допълнителни възнаграждения.

Ето защо така предявения иск за връщане на сумата 212,58 лв./108,69 евро/ е основателен и доказан.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, а именно платената държавна такса в размер на 50 лв. /25,56 евро/

Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатил хонорар, поради което се иска определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

На съдебният състав е известно наличието на висящо тълкувателно дело т. д.

№ 3/2025 г., ОСГТК, по което един от въпросите, по които към настоящия момент се чака произнасяне е: Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл.38, ал-.2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“

Предвид непроизнасянето на ВКС до настоящия момент, съдът в този си състав продължава да се ръководи от практиката, възприета в редица негови решения, че предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са: 1) да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв. и 2) в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Ако тези предпоставки са налице наличието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАДВ. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. / в този смисъл е и Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков и Определение № 141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова/.

Съдът като взе предвид, че според актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С-438/22 предвидените в Наредба №1/2004 г. размери за адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, както и това, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършените в производството – по брой, вид, сложност и трудоемкост, действия от процесуалния представител, по осъществяването на правна помощ на подзащитната му страна. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че присъждане на адвокатско възнаграждение от 50 евро е адекватно на действителната фактическа и правна сложност на делото – казус по който има изобилна съдебна практика, и с действително извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото – схематични искова молба и становище по отговора на ответника, 3 които са идентични с представени по други дела от същия процесуален представител. При съобразяване на приетото с решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА следва да се начисли и ДДС, същото се дължи в общ размер от 60 евро.

Воден от гореизложеното

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“Ад, ЕИК 202255877 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Шейново, №18 да заплати на Т. С. С., ЕГН

********** с адрес гр.Разград, ул.********* сумата 108,69 евро /сто и осем евро и шестдесет и девет евроцента/ на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗДог.

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“Ад, ЕИК 202255877 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Шейново, №18 да заплати на Т. С. С., ЕГН

********** с адрес гр.Разград, ул.********* направените разноски по делотовнесена държавна такса в размер на 25,56 евро. /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп“Ад, ЕИК 202255877 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Шейново, №18 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004 с адрес гр.П.*****, представлявано от Е. Г.

И., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. С. С., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 60 евро /шестдесет евро/, определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съразмерно на уважената част от иска.

ЗАДЪЛЖАВА Т. С. С., ЕГН ********** и Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК 180978004 с адрес гр.П.*****, представлявано от Е. Г. И. да представят банкови сметки за заплащане на горепосочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на двете страни.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Разград, 28.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101881 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т. С. С., с която е предявен иск срещу „Ай Ти Еф Груп“АД за връщане на сумата 212,58 лв. като платена без основание.

Исковата молба и приложенията към нея е връчена на ответника. В писмения си отговор ответникът счита иска за неоснователен и недоказан. Твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №638184 от 08.02.2024 г. за сумата 250 лв., че същата е преведена от ответника на ищеца чрез Изипей и за последния е възникнало задължение по договора да върне на 09.03.2024 г. заетата сума ведно с лихва в размер на 8,33 лв. Признава, че в изпълнение на договора ищецът е платил сумата 462,58 лв.