Решение № 1495 от 26.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. София, 26.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: В.СТ. К. като разгледа докладваното от В. СТ. К. Административно наказателно дело № 20211110215609 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № Р-10-785/19.10.2021 г., постановено от Зам.Председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ в КФН, с което на основание чл.53 от ЗАНН, е наложено при условията на повторност административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 лева на дружеството „ЗД Б. И.” АД с ЕИК:... за нарушение на чл.

108, ал.1 от КЗ вр. чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2 вр. ал.1, т.2 във с параграф 1, т.51 от ДР на КЗ вр. чл.648, ал.1 от КЗ.

Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП, в условията на евентуалност намаляване на санкцията.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.

Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба. Претендират се разноски.

Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

1

I . Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

С влязло в сила НП № Р-10-179/09.03.2018 г., влязло в сила на 04.02.2020 г. на „З.” АД с ЕИК: ..., след потвърждаването му от СРС по НАХД № 6183/2018 г. и АССГ по КНАХД № 13097/2019 г. от 04.02.2020 г. е наложена имуществена санкция в размер 3000.00 лева за административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ.

След постъпила жалба в КФН на 05.07.2021 г. от Я. С., съдържаща информация за забавено изплащане на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие за л.а. „Фолксваген Джета“ с рег. № ... по щета

№ BG/02/120002141015 във връзка със застраховка ГО на автомобилистите, заведена при „ЗД Б.” АД с ЕИК: .е извърше..на документална проверка от служители на КФН. В хода на проверката от КФН е установено, че „ЗД Б... АД с ЕИК:.. след оглед на МПС на 27.10.2020 г. и при неизискване на необходимите по щетата документи след датата на единствения оглед за установяване на основанието и размера на дължимото обезщетение по КЗ, е следвало на основание чл.108, ал.1 от КЗ в срок до 15 работни дни да се произнесе като изплати обезщетение или мотивирано откаже, но не по-късно от 27.10.2020 г. в срок не по-късно до 17.11.2020 г. включително.

След 17.11.2020 г. от страна на застрахователното дружество не са предприемани действия по установяване и заплащане на обезщетението, като на 09.07.2021 г. при закъснение от около 8 месеца, застрахователното дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 411.20 лева по банковата сметка на застрахованото лице.

Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от показанията на свидетеля В. Р. Ш. – актосъставител при съставянето на АУАН и установяване на нарушението, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”.

Съдът намира, че показанията на свидетеля Ш. като служител и длъжностно лице на КФН кореспондират на писмените доказателства по 2 делото и са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни, но и от субективни фактори.

IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. к ато инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта за установяване на административно нарушение, по идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.

Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

Съдът приема за доказано от обективна страна, че при условията на повторност на основание влязло в сила НП № Р-10-179/09.03.2018 г., влязло в сила на 04.02.2020 г. на „ЗД Б.” АД с ЕИК: ..., след потвърждаването му от СРС по НАХД № 6183/2018 г. и АССГ по КНАХД № 13097/2019 г. от 04.02.2020 г. е наложена имуществена санкция в размер 3000.00 лева за административно нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ, с произнасянето на „ЗД Б.” АД с ЕИК: ... относно образуваната щета № 2 BG/02/120000472871, извън установеният от закона срок от 27.10.2020 г. до 17.11.2020 г. включително, или със закъснение е повече от около 8 месеца, на 09.07.2021 г. когато е било изплатено размер на 411.20 лева по банковата сметка на застрахованото лице Стоянов за настъпилото застрахователно събитие спрямо конкретното МПС, е осъществен съставът чрез бездействие на разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ, според която застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, 3 които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

Административното нарушение по чл.108, ал.1 от КЗ е от категорията на продължените административни нарушения, а в случая е извършено на 18.11.2020 г. в гр.София (първата дата след изтичане на срока за произнасяне от 27.10.2020 г. до 17.11.2020 г.) и съставът се осъществява непрекъснато до преустановяването му – в случая на 09.07.2021 г., когато е платено обезщетението на застрахованото лице.

Приложим е срокът по чл. 108, ал. 1 КЗ, а нарушението се състои в неспазването му от „ЗД Б.” АД с ЕИК: ..., което е следвало да се произнесе не по късно от 17.11.2020 г. (вкл ючително), като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. В случая сумата е изплатена със закъснение от около два месеца на застрахования субект извън законоустановените срокове.

В тази насока е Решение № 7782 от 10.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 11885/2019 г. , според което „с ъотношението между двата срока е нормативно определено с чл. 108, ал. 3 от КЗ , съгласно който в разпоредбата н а чл. 108, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: т. 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или т. 2. мотивирано откаже плащането. Същевременно, чл. 496, ал. 1 КЗ постановява, че срокът за окончателното произнасяне по такива претенции не може да е по–дълъг от 3 месеца от предявяването им по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или неговия представител.

В случаите на застраховка

"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ . Видно е, че всеки един от тези два срока има самостоятелно приложно поле, което е законово разграничено от това на другия, без помежду им да има застъпване. Понеже важат за различни хипотези, чл. 108, ал. 1 КЗ и чл. 496, ал. 1 КЗ не са в колизия, която да трябва да се преодолява с признаване на надделяващ приоритет на втората разпоредба като специална по отношение на първата като обща.

С разпоредбите на чл. 106 – чл. 108 от КЗ законодателят е предоставил възможност на застрахователя да изиска и да се снабди с допълнителни доказателства от лицето, предявило застрахователната претенция, включително и от държавни органи и трети лица. След представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ започва да тече 15-дневният срок, изчислен в работни дни, за произнасяне: да бъде определено и изплатено обезщетението или застрахователната сума, или да бъде обективиран 4 мотивиран отказ за плащането. Разпоредбата на чл. 496 от КЗ не предвижда различен срок. Последната се отнася до максималния срок за окончателно произнасяне, считано от датата на предявяване на претенцията, и то в случай, че застрахователят е изискал допълнителни документи – по аргумент за обратното от чл. 108, ал. 3 от КЗ , каквато не е настоящата хипотеза.

При това положение, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му /в случая чрез бездействие в момента след изтичането на законоустановения за произнасяне на застрахователя срок/ са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно нарушение. Налице е също съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация.

Осъщественото нарушение е формално, без да е необходимо да е настъпил административно – наказателен съствавомерен резултат.

Съдът следва да отбележи, че повторността е елемент от правната страна на нарушението, а не от фактическата, поради което не може да се изисква от актосъставителя да обективира това обстоятелство в АУАН, защото не винаги то може да му е известно. Ролята на актосъставителя е да констатира установеното на момента нарушение, а само в правомощията на АНО е да прецени дали е налице нарушение и извършено ли е то в условията на повторност. Ето защо, точно в наказателното постановление повторността следва да бъде обективирана и съобразно липсата или наличието й да бъде определен размерът на наказанието, което следва да се наложи на нарушителя.