Определение № 1369 от 22.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1369 гр. София, 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500971 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 31642/ 14.03.2025 г.

( по регистратурата на СГС ) на Л. М. Ч. – Т. от град София чрез пълномощника й – адвокат Т. Б. от САК срещу определение № 4466 от 7.03.2025 г. на СГС I – 22 състав по гр.д.№ 4466/2024 г. по член 248,ал.3 от ГПК, с което е изменено решението от 20.02.2025 г. в частта относно дължимите в нейна полза разноски чрез намаляването им наполовина .

В частната жалба се поддържа за неправилно приетото от съда, че договореното възнаграждение се равнява на 2 х 4 985 лева, вместо в размер от 9 970 лева за един адвокат. Посоченото в договора за правна защита и съдействие, че то подлежи на разпределение между двамата изпълнители, се отнася до вътрешните им отношения, за да не бъдат начислявани срещу тях от данъчните органи суми за данъци и осигуровки на база на цялата сума.

Аргумент за това е уговорката, че сумата в полза на изпълнителите е платима на две части ,без да е посочено как те се разпределят между тях. При съпоставка с минималния размер по член 7 от НМРАВ, в редакция към сключването на договора на дата 7.11.2024 г., изчислен на 9 404,81 лева, се твърди, че адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

В срока по член 248,ал.2 от ГПК насрещната страна П. С. отговаря чрез 1 пълномощника – адвокат Т. М., че частната жалба е неоснователна по съображения, че има законова забрана за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за повече от един адвокат, няма значение дали сборът на възнагражденията съвпада или не с определения по НМРАВ размер; делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, приключило в едно заседание ,без участие на втория адвокат.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на определението по член 248,ал. 3 от ГПК в законовия едноседмичен срок, считан от 7.03.2025 г., когато препис от определението е връчен на пълномощника чрез ЕПЕП и изтекъл на 14.03.2025 г. Частната жалба е допустима,но неоснователна .

За да уважи молбата по член 248,ал.1 от ГПК на ищцата П. С. за намаляване на присъдените на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение наполовина,тъй като поисканото според списъка по член 80 от ГПК е двойно ( за двама адвокати), СГС е съобразил, че тя е представлявана от двама адвокати и договореното възнаграждение е в размер на 2Х 4985 лева .

В производството, приключило пред първоинстанционния съд с решение за отхвърляне на иска по член 87,ал.3 от ЗЗД, ответницата Л. Ч. – Т. е защитавана от двама адвокати заедно и поотделно( пълномощно на л.67 от делото на СГС). Броят на адвокатските възнаграждения и размера на еденичното вземане следва да се определят въз основа на уговорките в договора за правна защита и съдействие (на л.190). Договорът е сключен с двамата пълномощници - „изпълнители“. Защитата е възложена при договорено възнаграждение от 9 970 лева общо , разпределено по следния начин : „ за всеки един от изпълнителите по 4 985 лева“, платими на два пъти по банков път или в брой и в срокове, посочени в точка III . Разпределянето на възнаграждението между двамата пълномощници в равни части следва от изразената в договора воля и не е въпрос, оставен за уреждане във вътрешните отношения. Възникналите задължения за адвокатски възнаграждения са две.

Ответницата е платила и двете, но при отхвърляне на иска има право да получи като разноски платеното по едното - член 78,ал.3 във връзка с член 78,ал.1 от ГПК. Искането по член 248,ал.1 от ГПК е за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до тези за един адвокат , а не поради 2 прекомерност. С оглед основанието му на искането преценка по член 78,ал.5 от ГПК не се дължи .

Като е уважил молбата по член 248, ал.1 от ГПК, СГС е постановил законосъобразно определение , което следва да се потвърди.

Воден от горното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4466 от 7.03.2025 г. на СГС I – 22 състав по гр.д.№ 4466/2024 г. по член 248,ал.3 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3