Решение № 248 от 03.10.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20225500900391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по жалба на Г.В.Г. против отказ №20220816122853/17.08.2022 г. на Агенцията по вписванията - Търговски регистър и РЮЛНЦ, с който е отказано да бъде вписана промяна на вписани обстоятелства по партида на ,,Г.‘‘ ООД, а именно прекратяване на участието на съдружника Г.В.Г..

Жалбоподателят счита, че постановеният отказ е неправилен, като излага съображения в жалбата си. Моли съда да постанови решение, с което обжалваният отказ да бъде отменен и бъдат дадени задължителни указания на Агенцията да извърши исканото вписване.

На основание чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ Агенция по вписване е подала писмен отговор, в който излага твърдения, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ е законосъобразен. Претендира разноски в производството.

Съдът като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания, намира за установено следното:

Със заявление вх. № 20220816122853/17.08.2022 г. е постъпило искане за вписване на промяна на вписани обстоятелства по партида на ,,Г.‘‘ ООД, а именно - прекратяване на участието на съдружника Г.В.Г.. Мотивите за 1 постановения отказ са, че заявител в регистърното производство е Г.В.Г., чрез адвокат А. С., като на съдружника не се признава качеството на заявител, съгласно чл. 15, ал.1, т. 1 от ТЗ, както и че не са уредени имуществените отношения, относно размера на капитала.

Жалбата е подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТР, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

В случая е заявено за вписване обстоятелство относно заличаване на заявителя като съдружник на основание чл. 125, ал. 2 от ТЗ .

Прекратяването на членството на съдружник поради доброволно напускане настъпва с изтичането на срока на предизвестието (3-месечен – преди датата на прекратяването), съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ , от който момент съдружието с напусналия съдружник се прекратява (в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 46/2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II Т. О., ТК ). От този момент на прекратяване на членството между дружеството и напусналия съдружник възникват облигационни отношения, които обаче не влияят на факта на напускане на съдружника.

Наличието на неуредени имуществени отношения не води до извод, че не е прекратено участието на съдружника. По отношение прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник, е налице упражняване на негово потестативно право, при което с изтичане на срока на предизвестието настъпва автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/09 г. на II Т. О.;

Решение № 515/20.03.2002 г. по гр. д. № 1312/2001 г. на ВКС, V г. о., Решение №1091/01.07.2003 г. по т. д. № 1857/2002 г., Решение № 991/29.11.2006 г. по т. д. № 566/2006 г. на ВКС, ТК).

По отношение въпроса активно легитимиран ли е молителят да инициира производство пред АВп – ТРРЮЛНЦ с искане за заличаването му като съдружник, съдът съобразявайки обстоятелството, че същият е част от предмета на Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС, ТК приема следното:

Към момента е налице противоречиво тълкуване в практиката на окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките на производства по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията 2

– чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ., като според едното становище съдружникът не е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД, след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал.

2 ТЗ. Изцяло в противоположен смисъл е застъпеното в практика второ становище, към което настоящият състав се присъединява, споделяйки аргументите в подкрепа на извода, че хипотезата на съдружник, надлежно прекратил участието си в ООД по чл. 125, чл. 2 ТЗ, е аналогична с хипотезата на управителя, отправил уведомление да бъде заличен от партидата на ООД в Търговския регистър (чл.141, ал. 5 ТЗ). Допустимостта на аналогията със законовото правило на чл.141, ал. 5 ТЗ се обосновава с наличието на правен интерес в полза на напусналия съдружник, доколкото заличаването му от търговския регистър влияе и на неговата правна сфера, макар и да не е част от фактическия състав на правото по чл.125, ал.2 ТЗ, както и от обстоятелството, че липсата на процесуална легитимация води до накърняване на принципите на достоверност и на публичност на търговския регистър – чл. 10 и чл. 11 ЗТРРЮЛНЦ. По същността си, вписването на прекратяването на членството в Търговския регистър има оповестително действие. Напусналият съдружник има интерес да бъде заличен от регистъра, защото за третите добросъвестни лица той продължава да има това качество – чл. 7, ал. 1, чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, а то може да поражда неблагоприятни за него последици. Ето защо, ако органите на дружеството с ограничена отговорност бездействат и не поискат заличаването му в търговския регистър в сроковете по чл. 6, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, то по аналогия от чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да се приеме, че напусналият съдружник е активно легитимиран да поиска вписване на промяната в търговския регистър.

Както беше посочено по-горе, прекратяване участието на съдружник в ООД, при хипотезата на 125, ал. 2 от ТЗ е последица от свободно формирана и външно изявена воля на съдружника, което настъпва при отправено писмено предизвестие и изтичане на предвидения в закона или дружествения договор срок. В тези случаи не се изисква наличието на други предпоставки, за да бъде заличен съдружник, който е напуснал по своя воля. Ето защо, когато по делото е установено, че е спазена процедурата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, и след като с изтичането на срока на предизвестието прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение на съдружника настъпва автоматично, същият следва да се приеме за легитимиран заявител в регистърното 3 производство относно собственото си заличаване като съдружник, съгласно чл.15, ал. 1, т. 3 от ЗТР , а оттук и при обжалване на евентуално постановения в тази връзка отказ на длъжностното лице по регистрацията.

По отношение на имуществените отношения след прекратяване на участието на съдружник в дружество, съдът счита, че мотивите на длъжностното лице по регистрация са неправилни.

Разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от ТЗ регламентира доброволно прекратяване на участието в ООД, направено под формата на писмено предизвестие най – малко три месеца преди дата на прекратяването.

Членственото правоотношение се прекратява автоматично с изтичане срока на писменото предизвестие. Напускането на съдружника е доброволен акт, като не може да бъде поставяно в зависимост от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството. Уреждането на имуществените отношения се явява закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не условие за неговото настъпване (в този смисъл Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2009 г., II т. о., ТК постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което има задължителен характер).

В Решение № 21 от 19.01.2011 г. на ПАС по ч. т. д. № 51/2011 г. е прието, че в разпоредбата на чл. 137, ал.1 от ТЗ, при прекратяването на членството в ООД е предвидено правомощие на общото събрание единствено при изключването на съдружник, но не и при останалите основания за прекратяване на членствено правоотношение, визирани в чл. 125, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Прието е, че е недопустимо прекратяването на членство в ООД да се поставя под условие - решение на общото събрание на дружеството, с което се определя поемането на дружествените дялове в капитала на напускащия съдружник. Буквалното и систематично тълкуване на нормата на чл.125, ал.2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставено в зависимост от други юридически факти, в това число и от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството, както и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като законова последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е въздигнато от законодателя като условие за неговото настъпване.

4

С Решение № 46/22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е прието, че прекратяването /на членственото правоотношение/ не може да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в това число от уреждане на имуществените отношения по чл. 127, във връзка с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове.

Предвид гореизложеното, отказ № 20220816122853/17.08.2022 г. на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на РБ, следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на РБ следва да бъде указано да извърши вписване на заявените промени в обстоятелства по партида на ,,Г.‘‘ ООД.

По отношение на направеното от Агенция по вписванията искане за присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт, осъществил представителство в настоящото производство по отношение на органа, постановил обжалвания охранителен акт, съдът намира следното: Независимо от неоснователността на жалбата, в полза на Агенцията по вписванията не се поражда право на присъждане на съдебни разноски. След измененията на чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ, алинея 6 предвижда съдът да присъжда разноски на страните по реда на ГПК, а последният нормативен акт с процесуален характер е категоричен в това, че сторените в рамките на охранително производство разноски остават в тежест на молителя - чл. 541 ГПК. Производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ и след измененията има охранителен, а не исков характер. То остава едностранно такова, тъй като произнасянето по молба за вписване/обявяване засяга единствено и само правната сфера на лицето, направило искането за вписване. Правната сфера на регистърния орган по никакъв начин не се засяга от произнасянето, затова и възможността на АВ да даде становище по депозирана жалба и да получи препис от постановено решение по жалбата не й придава качеството страна в производството по чл.

25 ЗТРРЮЛНЦ. Това производство запазва едностранния си характер, поради което и независимо от изхода му разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 81, вр. чл. 78 ГПК с крайния съдебен акт.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд 5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20220816122853/17.08.2022 г. на Агенцията по вписвания – Търговски регистър и регистъра на ЮЛНЦ при Министерство на правосъдието на

РБ, постановен по заявление с вх.

№20220816122853/17.08.2022 г. като незаконосъобразен.

УКАЗВА на Агенцията по вписвания - Търговски регистър при Министерство на правосъдието на РБ да извърши вписване на обстоятелства по партида на

,,Г.‘‘

ООД,

ЕИК

*** по заявление с вх.

№20220816122853/17.08.2022 г..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на жалбоподателя за сведение и на Агенцията по вписванията за изпълнение.

Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________ 6