Определение № 4357 от 26.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4357 гр. София, 26.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002101278 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. Л. Т., подадена чрез процесуалния й пълномощник адв. А. А., и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ), подадена чрез прокурор П. К., срещу решение № 206/11.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 410/2024 г. на Варненския апелативен съд (ВнАпС). С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваните части от първоинстанционното решение № 519/14.05.2024 г., поправено с решение № 521/14.05.2024 г., постановени по гр. дело № 2226/2023 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), като краен резултат е постановено следното: ответната ПРБ е осъдена да заплати на ищцата Г. Т., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, допълнително сумата 33 500 лв. – разликата над присъдените от първата инстанция 1 500 лв., до сумата 35 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение на ищцата по досъдебно производство (ДП) № 344/2010 г. по описа на ОД на МВР-В. и н.о.х.д.

№ 632/2015 г., преобразувано в н.о.х.д. № 509/2018 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 30.07.2022 г. до окончателното плащане, като този иск е отхвърлен за разликата над сумата 35 000 лв. до пълния му предявен размер от 200 000 лв., ведно с посочената законна лихва върху тази разлика; отхвърлен е и искът със същото правно основание и между същите страни за сумата 15 602.53 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – левовата равностойност по курса на БНБ към деня на извършеното плащане, на платена от ищцата сума от 36 075 шекела за медицински услуги по лечение и материали в Медицински център „А.“ ООД, [населено място], И., за лечение на онкологично заболяване, твърдяно като настъпило в резултат от същото незаконно обвинение, ведно с посочената законна лихва върху тази сума; в тежест на ответната ПРБ са възложени 1 разноски по делото.

Ищцата Г. Т. обжалва въззивното решение в отхвърлителните части, а ответната ПРБ – в осъдителната част.

Двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са в законоустановения срок от процесуално легитимирани за това страни срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ищцата Г. Т., също чрез адв. А., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) длъжен ли е съдът да определи и присъди обезщетение за неимуществени вреди, поради незаконно обвинение, при съобразяване на всички факти и обстоятелства, които имат пряко значение при определяне на неговия размер; 2) какви са критериите, по които съдът определя кои факти и обстоятелства имат поголямо или по-малко значение при определяне на неговия размер; 3) при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД; и 4) следва ли съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да взема предвид факти и обстоятелства от значение за същия, които не са сочени и изследвани от страните и съда в производството.

Жалбоподателката-ищца навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с решение № 358/06.01.2015 г. по гр. д. № 2026/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 57/09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 35/16.02.2016 г. по гр. д. № 5215/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 389/04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, ППВС № 7/30.12.1959 г., решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60/05.06.2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 127/21.05.2019 г. по гр. д. № 1881/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, ППВС № 4/23.12.1968 г., ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 16/06.03.2012 г. по търг. д. № 461/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 532/24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 344/24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 6/08.02.2017 г. по гр. д. № 2666/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба на ищцата и изложението към нея.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на ответната ПРБ, чрез прокурор К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли да съществува пряка причинноследствена връзка между увреждането и претендираните вреди; 2) как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера 2 на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, и следва ли определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши от съда след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното приложение на чл. 52 от ЗЗД; и 3) относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Жалбоподателят-ответник също навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил първия от тези въпроси в противоречие с т. 11 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; втория въпрос – в противоречие с т. 11 (II) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС; и третия въпрос – в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 832/10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 554/06.03.2013 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 263/21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 61/28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

Ищцата Г. Т., чрез адв. А. е подала отговор на касационната жалба на ответника, в който излага становище, че не са налице сочените от последния основания за допускане на касационното обжалване на осъдителната част от въззивното решение, както и становище за неоснователност на тази жалба.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че на 04.06.2014 г. ищцата е била привлечена като обвиняем по ДП № 344/2010 г. по описа на ОД на МВР-В. – за престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1, с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 и с чл. 26. ал. 1 от НК – за това, че в периода 24.08.2007 г. - 01.02.2008 г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.

Я. Д., като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП-В., в хода на извършени проверки и ревизия на дружество „Т.

Инвест“ ЕООД, не изпълнила и нарушила служебните си задължения, с цел да набави за посоченото лице облага – възстановен, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС, в общ размер 257 214.13 лв., като от деянието са настъпили вредни последици – щета на държавния бюджет в същия размер. Към този момент ищцата е била на 42 г. и е работила като старши инспектор по приходите в ТД на НАП-В.. В същия ден й е наложена мярка за неотклонение „подписка“. На 30.03.2015 г. са й предявени материалите по разследването; бил е изготвен обвинителен акт и на 18.05.2015 г. делото е внесено във ВОС, където е образувано н.о.х.д. № 632/2015 г., по което са проведени осем заседания, в които са събирани доказателства, разпитвани са свидетели и са изслушвани заключения на вещи лица. С присъда № 84/10.11.2017 г. ищцата е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото й обвинение.

3

По протест на прокуратурата делото е пренесено пред въззивната инстанция и на 31.01.2018 г. е образувано в.н.о.х.д. № 34/2018 г. по описа на ВнАпС, по което е проведено едно заседание и с решение № 84/09.05.2018 г. оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд. Във ВОС е образувано н.о.х.д. № 509/2018 г., по което са проведени дванадесет заседания, като делото е приключило с оправдателна присъда № 260001/14.07.2022 г., необжалвана и влязла в сила на 30.07.2022 г. Въззивният съд е установил и че наказателно производство срещу ищцата е продължило в периода 04.06.2014 г. - 30.07.2022 г. – общо 8 години, 1 месец и 26 дни.

Установил е, че срещу ищцата е било водено и друго наказателно производство за престъпление по служба, в качеството й на инспектор по приходите – също по чл. 282 НК, като извършено в периода 02.10.2006 г. - 29.06.2007 г., по което тя е била привлечена в качеството й обвиняем на 17.08.2011 г. и е оправдана с влязла в сила на 27.04.2017 г. присъда по н.о.х.д. 425/2013 г. на ВОС. Въззивният съд е заключил, че в периода 04.06.2014 г. 27.04.2017 г. – около 2 години и 10 месеца, срещу ищцата са водени и двете наказателни производства, а в периода 27.04.2017 г. - 30.07.2022 г. – около 5 години и 3 месеца, срещу нея е водено само процесното незаконно обвинение. Съдът е установил също, че за вредите от първото (другото) незаконно обвинение, с влязло в сила на 09.08.2022 г. решение № 260698/09.12.2020 г. по гр.д. № 893/2020 г. на ВОС, на ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер 50 000 лв., ведно с лихвите от 27.04.2017 г., и е отхвърлен искът й за имуществени вреди в размер 46 518.52 лв. – равностойност на 112 076 шекела, за платени от нея 4 медицински услуги за лечение и материали в Медицински център „А.“ ООД, [населено място], И., през периода 11.04.2014 г. - 09.03.2016 г., за онкологичното й заболяване, като вреди от другото наказателно производство.

Въззивният съд е приел за установено и че негативните преживявания на ищцата от водения срещу нея в продължение на 8 години, 1 месец и 26 дни наказателен процес, са доказани по делото с показанията на разпитаните две свидетелки – колежка и приятелка на ищцата. От показанията на свидетелката М. съдът е установил, че тя знае за воденото срещу ищцата наказателно дело с продължителност от около осем години, както и за воденото преди това друго такова срещу нея, като преди делата ищцата е била амбициозен, сериозен, весел, контактен, приятелски настроен човек, а след двете обвинения тя е изпадала в депресивни състояния, плачела, психичното й състояние се е променило, избухвала, повишавала тон, дразнела се от най-малкото и така се отнасяла както към колеги, така и към близки. Ищцата била отхвърлена от колеги и приятели, никой не искал името му да се свързва с нея, имиджът й бил сринат – смятали, че е участвала в престъпни схеми. Допълнително ищцата страдала от уронване на авторитета й, защото имало публикации в медиите за неправомерни възстановявания на ДДС на фирмите на М. и за кръга от колегите, които са участвали в това.