Решение № 7975 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7975 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110169228 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

„Стройкерамика“ АД е предявило иск по чл.59, ал.1 ЗЗД срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ за сумата от 24000 лева – обезщетение за ползване без основание за периода на 01.02.2017г. – 31.07.2017г., вкл., на собствен на ищеца имот, а именно ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **.2 по КККР на гр. Враца, стар идентификационен номер - 776, с площ от 7629 кв.м., ведно с построените в него сгради: КЕРАМИЧНА ФАБРИКА, представляваща сграда с идентификатор **.2.1, с разгърната застроена площ от 1140 кв.м., включваща сграда на два етажа с масивна конструкция, състояща се от три отделни блока, както следва: Блок „А“, състоящ се от: 1.

Административна сграда с разпределение на първия етаж - дежурна с две стаи и коридор и с разпределение на втория етаж - три канцеларии, салон и две тоалетни и 2. Столова, на два етажа, с разпределение на първия етаж - столова, кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж спални помещения и вещеви склад; БЛОК „Б“ на два етажа, с разпределение на първия етаж спални помещения и киносалон и с разпределение на втория етаж - спални помещения; БЛОК „В“, едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр.

ВИШКИ, предназначени за наблюдателници, с разгъната застроена площ на всяка една от 36 квадратни метра, едноетажни, с масивна конструкция, както и БИТОВА СГРАДА със столова, с разгъната застроена площ от 307 кв. м., представляваща сграда с идентификатор **.2.2, едноетажна, с масивна конструкция, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня и 4 канцеларии, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.01.2022г.) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот при преобразуване на държавно предприятие „Мездра Керамика“ – гр. Мездра, с което всички активи на посоченото дружество били прехвърлени на ищеца съгласно чл.17а ЗППДОбП (отм.). Дълги години ответникът ползвал собствения на ищеца имот (земята и сградите) без правно основание, без съгласието на собственика и без да заплаща наем или друг вид обезщетение за ползването. Ответникът бил допуснал в процесните имоти затворници, които живеели там, изтърпявайки наказанията си в описаните помещения през процесния период, като в същото време ищецът нямал никакъв достъп до собствения си имот. С нотариална покана, връчена на 20.10.2017г., ищецът поканил ответника да освободи сградите и да му заплати обезщетение за ползването в размер на 4000 лева месечно, 1 считано от 01.10.2013г., но плащане не последвало. С влязло в сила решение № 10/10.01.2020г. по гр.д. № 645/2019г. Окръжен съд – Враца уважил предявения от ищеца срещу ответника иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на процесните имоти без основание за периода 01.10.2013г. – 16.12.2013г. Ответникът продължил да ползва имотите, вкл. и през процесния период, без да заплаща обезщетение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва иска.

Възразява, че през процесния период процесният имот е действал като затворническо общежитие и ответникът нямал правна възможност да стопанисва такъв тип имоти - места за лишаване от свобода. Възразява, че прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – чл.12, ал.1 ЗИНЗС.

Затворническото общежитие „Керамична фабрика“ към Затвора Враца било определено за трудово – поправително общежитие със заповед № ЛС – 03-315/28.11.1997г. на министъра на правосъдието и било закрито, считано от 10.03.2020г. със заповед № ЧР – 05-46/24.02.2020г. на зам. – министъра на правосъдието. На 29.05.2020г. имотът бил освободен от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и предаден на ищеца. Тогава било извършено и прехвърляне на партидите за водоснабдяване и електроснабдяване от ГДИН на ищцовото дружество. Съдебното решение, на което се позовал ищецът, не формирало сила на пресъдено нещо по фактите, предмет на настоящото дело.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху процесния имот, както и че същият е бил ползван през процесния период от ответника.

Безспорно е между страните, че ищецът „Стройкерамика“ ЕАД е собственик на процесния имот (видно от изявление на ответника в първото по делото заседание).

Установява се, че със заповед № ЛС – 03-315/28.11.1997г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция (л.52 от делото пред РС – Мездра) територията на процесния имот е определена за трудово – поправително общежитие от преходен тип с наименование ТПО „Керамична фабрика“ към затвора в гр. Враца. Не е спорно по делото, а и от събраните по делото доказателства (прието заключение по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда, и събраните свидетелски показания) се установява, че през процесния период процесният имот е служел като място за изпълнение на наказание лишаване от свобода. Това предназначение на процесния имот е отпаднало със заповед № ЧР – 05-46/24.02.2020г. на заместник министъра на правосъдието, с която считано от 10.03.2020г. е закрито затворническо общежитие от открит тип „Враца“ III – категория към затова в гр. Враца I – ва категория и е наредено преместването на лишените от свобода, които са били настанени в затворническо общежитие „Керамична фабрика” III – категория, да бъдат преместени в новоокрито затворническо общежитие към затвора във Враца I – ва категория, с адрес : гр. Бойчиновци, ул. „Железарска“ № 1.

Във връзка с ползването на собствения на ищеца имот през процесния период по делото са събрани свидетелски показания.

От показанията на свидетеля А.А. се установява, че същият е работил при ищцовото дружество от 1976г. до 2019г., като е бил началник на цеха във Враца, както и в цеха в Мездра, а след това две години е работил като охрана. Познавал имота на ищцовото дружество – Керамична фабрика, намираща се в гр. Враца. Имотът представлявал производствен цех с прилежащи халета и машини, като в имота имало и обособена част, която се ползвала като общежития на лишените от свобода. Посоченото общежитие съществувало от 50 – те години, като чрез него се осигурявали работници за керамичната фабрика. До 2003г. относно ползването на работна ръка от затвора ищецът контактувал директно със затвора. Договорите за отдаване на труд от лишените от свобода се подписвали със затвора във Враца. След 2003г. договорите започнали да се сключват с Държавно предприятие „Фонд затворно дело“, като същите се сключвали от началника на затвора, действащ като представител на ДП „Фонд затворно дело“. Началникът на ТПО (трудово – поправително общежитие) бил посочен в договора само като лице за контакт. След края на всеки месец се уточнявало колко лишени от свобода са ползвани за предоставяне на работна сила, 2 надницата и дължимите суми се превеждали на „Фонд затворно дело“. До 2007г. работел цехът във Враца, а след 2007г. от ищеца започнали да ползват работната сила на лишени от свобода и за завод в гр. Мездра. От ищеца се заявявал брой от необходимите работници за всеки ден, сутринта същите били посрещани за отвеждане в мястото на работа и следобед били връщани в затворническото общежитие. В керамичната фабрика имало пропусквателен режим. Целият имот се състоял от производствен цех и други халета, като ТПО – Керамична фабрика било отделна сграда. Охраната, осигуряваща и контролно – пропусквателен режим, била на входа на целия имот.

Имало и други работодатели, които ползвали работна сила на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в ТПО – Керамична фабрика. Последният договор между ищцовото дружество и ответника бил от 2016г., като свидетелят бил посочен в него като лице за контакт. Такъв тип договори били сключвани година за година.

Разпитан като свидетел, Г.М. съобщава, че е работил при ищцовото дружество от 1995г. до 2022г. Посочва, че познава имота в гр. Враца, тъй като е работил там. Имотът представлявал керамична фабрика с ТПО. В ТПО били настанени лишени от свобода, които имали право на работа. За цеха в гр. Мезда и за този в гр. Враца се ползвали работници от ТПО. Фактурите били с печат на „Фонд затворно дело“. В имота имало пропусквателен режим. Сутрин за работа били вземани затворниците от ТПО, а вечерта били връщани. Това се съгласувало с началника на затвора, а след това с началника на ТПО – то. От издаваните от ищеца фактури свидетелят съди, че ищецът е сключвал договорите за отдаване на труд от затворниците с „Фонд затворно дело“.

Достъпът до имота се осъществявал с пропусквателен режим.

Съдът цени така събраните свидетелски показания като последователни, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и съответни на останалите събрани по делото доказателства, поради което ги кредитира. Сведенията за сключвани между ответника и ищеца договори за отдаване на труд от лишените от свобода в затворническо общежитие от открит тип (ЗООТ) „Керамична фабрика“ през процесния период се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства – договори за отдаване на труд - договор №12/01.08.2016г. и договор № 13/05.08.2015г. – л.52 и л.56 от делото. Същите са сключени между териториално поделение на ДП „Фонд затворно дело“ със седалище Враца в качеството му на изпълнител и ищцовото дружество в качеството му на възложител. От тях се установява, че по възлагане на ищеца ответникът е приел да предостави срещу възнаграждение до 10 бр. лишени от свобода лица от средносписъчния брой на затвора – гр.

Враца от ЗООТ „Керамична фабрика“ за полагане на труд и извършване на обща физическа работа, свързана с производство на тухли и товаро – разтоварна дейност на основание заповед на главния директор на ГДИН. Уговорено е ищецът да настани уговорения брой лишени от свобода лица на работа на обект :Керамичен цех гр. Мездра. Предвидено е плащането на положения труд от лишените от свобода да се извършва по разплащателна сметка на ТП на ДП „ФЗД“ – Враца (чл.11 от договорите).

От така събраните доказателства се установява, че през процесния период ищцовото дружество „Стройкерамика“ ЕАД по силата на сключен с ответника ДП „Фонд затворно делото“ (ФЗД) договор е ползвало работна сила чрез отдаван труд от лишените от свобода лица, настанени за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в процесния имот. През процесния период последният е ползван по предвидено съгласно министъра на правосъдието предназначение като затворническо общежитие от открит тип – чл.41, ал.2 ЗИНЗС (преди „трудово – поправително общежитие“). Сключването от страна на ответника ДП „ФЗД“ на посочените договори за отдаване на труд от лишените от свобода е в изпълнение на регламента по чл.179, ал.1 ППЗИНЗС.

Сключването на договори за отдаване на труд на лишените от свобода е част от законоустановените функции на ответника ДП „ФЗД“, чиято основна дейност е насочена към повишаване обхвата на трудовата заетост на лишените от свобода (чл.4, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на ДП „ФЗД“). Ответникът ДП „ФЗД“ осъществява дейностите, свързани с упражняване правото на труд от лишените от свобода (чл.4, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на ДП „ФЗД“) като елемент от възложените му функции по управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията (чл.37, ал.1 ЗИНЗС). Средствата на ответника ДП „ФЗД“ се набират отчасти и от приходите, формирани от неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода – чл.8, т.3 от Правилника.

3

Дейността на ДП „Фонд затворно дело” е насочена към планиране и управление на процесите, свързани с подобряване на условията на труд, чрез оптимизиране на стопанската дейност, която е източник за финансиране на средства за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. ДП „ФЗД” разполага със собствен бюджет, набран от средствата, посочени в чл.8 от Правилника за устройство и дейността на ДП „ФЗД“, включващ и приходите от стопанска дейност и др. дейности, осъществявани в местата за лишаване от свобода, и неполагащата се част от трудовото възнаграждение на лишените от свобода. Целта е така набраните средства да се инвестират от ДП „ФЗД“ в подобряване на условията в местата за лишаване от свобода – арг. чл.10 ПУДДПФЗД.