Решение № 485 от 17.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000501936 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. Г. В. срещу решение № 243/ 12.05.2025г., постановено по гр.д. № 659/23г. от СОС, IV първоинстанционен граждански състав, с което е уважен иск по чл.42, б. „б“ от ЗН.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е недопустимо и неправилно. Съдът не е обсъдил наведените от него възражение по отношение на легитимацията на ищците. Те не са легитимирани да предявят иск по чл.42 от ЗН. Счита, че следва да се приложат правилата за наследяване от четвърти ред наследници, т.е. тези по съребрена линия до шеста степен. Към момента на смъртта на Л. К. единствен неин жив наследник е К. М. Т.. Той е починал на 01.04.2022г. и наследството му е преминало към неговата съпруга Й. Т. и дъщеря му М. К. С.. Те единствено са легитимирани да предявят настоящия иск. Останалите наследници са такива от пета степен по съребрена линия и не могат да се конкурират с тях.

Жалбоподателят поддържа, че в пълномощното липсват подписи на посочените лица под 9, 10 и 17. Първоинстанционният съд не е указал да се представи пълномощно за адв. Т.. Заявява, че не споделя аргументите на 1 съда, с които кредитира заключението, изготвено от вещото лице А.. Две вещи лица са посочили, че завещанието е написано и подписано от Л. К. и особеното мнение на вещото лице А. не обосновава обратния извод. Счита, че авторството на завещанието е доказано по без спорен начин.

Затова моли въззивния съд да отмени атакуваното решения и постанови друго като отхвърли предявения иск. Моли да се обезсили решението по отношение на всички ищци с изключение на Й. Т. и М. С.. Претендира разноски.

Ищците в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорват жалбата. Считат я за неоснователна и излагат аргумент за това. Претендират разноски.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Ищците твърдят, че са наследници на Л. И. К., починала на 09.02.2021г. До смъртта си тя е била в добро здраве, нямала е нужда от чужда помощ.

Живеела е скромно, независимо , че е притежавала множество имоти и огромна сума пари по банкова сметка. В гр. Копривщица се е запознала с ответника, на когото през 2015г. и 2019г. е продала два недвижими имота. На 09.02.2020г. в дома й е възникнал пожар, в резултата на който , след кратък престой в болница, е починала. След справка от имотния кадастър установили, че в полза на ответника И. В. има завещание, оставено от Л. К.. С него тя му завещава цялото си имущество, включващо и недвижими имоти в гр. София, с. Равно поле, община Елин Пелин, с. Антон, Софийска област и гр. Копривщица. Завещанието е обявено на 28.04.2023г. Ищците твърдят, че завещанието е нищожно, защото не е написано и подписано от завещателя.

Затова молят съда да прогласи за нищожно на основание чл.42, б. „б“ от ЗН, саморъчното завещание на Л. И. К. от 29.11.2020г.

Ответникът по иска И. В. е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.

С него заявява, че оспорва иска.

Прави възражение по отношение на активната легитимация на част от ищците да предявят иск за нищожност на завещание. Поддържа, че той и семейството му са били много близки с Л. К. от 30 години. Те са полагали грижи за нея. Тя многократно е изразявала 2 благодарност за грижите и е декларирала, че ще завещае имотите си на ответника. Тя не е общувала с ищците.

Не се спори, че със саморъчно завещание от 29.11.2020г. Л. К. е оставила цялото си имущество на И. В.. То е обявено от нотариус М. Р. с протокол за обявяване на саморъчно завещания от 28.04.2023г. и е вписано на 27.05.2023г.

Не е спорно, че Л. К. е починала на 09.02.2021г. като неженена и без деца и е оставила като законни наследници такива по съребрена линия удостоверение за наследници от 21.09.2023г. и от 23.04.2021г. Представени са удостоверения за наследници на М. Д. К., майка на Л. К., на Д. Н. Д. – дядо по майчина линия на Л. К., на Ц. Д. Д., на Р. И. К. – сестра на Л. К..

Представени са схема и скици за недвижими имоти, собственост на Л.

К..

Към исковата молба са представени писмени доказателства недвижими имоти, собственост на завещателя или отчуждени от него. за

Към отговора на исковата молба не са представени писмени доказателства. С молба от 17.01.2024г. ответникът е представил сравнителен материал, по който да се изготви почерковата експертиза.

С писмено становище от 29.01.2024г. ищците са изразили съгласие като сравнителен материал да се ползват доказателствата, приложени към исковата им молба, както и нотариалните актове, представи от ответника с молба от 17.01.2024г. Противопоставят се да се ползват като такъв приходните квитанции, копие от лична карта на Л. К.. Оспорват автентичността на договора за наем. Към писменото становище ищците представят сравнителен материал.

С определение от 14.02.2024г. СОС е допуснал почеркова експертиза като изрично е посочен сравнителния материал, представен по делото, който да се ползва от вещите лица, както и от къде вещото лице да ползва сравнителни образци.

По делото е допусната почеркова експертиза, изготвена от С. А., с предмет на изследване на саморъчното завещание от 29.11.2020г., оставено от Л. К.. Вещото лице е използвало два метода за установяване на автентичността на документа- разделен анализ и сравнително изследване, 3 общите и частните признаци на почерка и подписа. При сравнителното изследване по метода на съпоставяне на почерка в завещанието и сравнителните образци са установени различия в общите и частни признаци на почерка. Съществуващите съвпадения в графиката на някои букви не са устойчиви, нямат значима идентификационна стойност, се обясняват с изписване на буквите с графики, близки до правописните правила, се дължат на стремежа да се имитира истинският почерк на Л. К.. Вещото лице е направил извод за имитация на почерка и саморъчното завещание от 29.11.2020г. не е написано и подписано от завещателя. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

Изготвена е тройна почеркова експертиза от вещите лица В., К. и А., депозирана в съда на 27.03.2025г. Тя е подписана с особено мнение от вещото лице А., работило по единичната експертиза. Останалите вещи лица са приели, че завещанието е написано и подписано от завещателя. Вещото лице А. е на обратното становище. Двете вещи лица са посочили, че има вариантност в подписа на Л. К. за къс период от време. При сравнително и графическо изследване на признаците, констатирани в подписите, положени от Л. К., използвани за сравнителен материал, в отделните варианти, са установени съвпадения и относителни различия в някой общи и частни признаци. Приели са , че подписът е изпълнен без наличието на признаци за каквото и да е забавяне, с висока свързаност и в завещанието той е положен от Л. К.. При анализа на почерка в завещанието и в сравнителните образци вещите лица В.и К. са стигнали до извода за съвпадения в общите и частните признаци, от което са направили извод, че завещанието е написано от завещателя. В съдебно заседание вещите лица са защитили становищата си.

Отговорили са на поставените им допълнителни въпроси.

В съдебното заседание от 24.10.2024г. не е прието заключението на трите вещи лица, депозирано в на 15.10.2024г. В същото заседание е допуснат нов сравнителен материал, въз основа на който да се отговори на поставената задача. Същият не е оспорен от страните.

Съдът кредитира заключението на единичната експертиза като компетентно, обосновано и основаващо се на научните правила при изследване на текста и подписа на автора на завещанието. Не кредитира заключението на тройната експертиза. В съдебно заседание вещите лица от 4 мнозинството си противоречат като вещото лице К. стича, че при писане не може да се говори за дорисуване на букви, а такъв израз е използван в писменото заключение. Между тях съществува различие относно този израз.

Съдът не възприема твърдението им, че изписването на фамилията на завещателя като К., вместо К. е правописна грешка. Счита, че заключението на двете вещи лица не е обосновано и убедително в извода за автентичност на завещанието.

В хода на процеса са събрани и други писмени доказателства с оглед твърденията и възраженията на страните.

При тези доказателства първоинсттнационният съд е уважил предявения иск.

Въззивният съд е допуснал служебно тройна почеркова експертиза, изготвена от различни вещи лица, които са стигнали до категоричния извод, че завещанието от 29.11.2020г. не е написано и подписано от Л. К.. В съдебно заседание вещите лица са допълнили заключението. Вещите лица са използвали същите методи, както и предишните експертизи- сравнително и графическо изследване, уреди, позволяващи увеличение на текста, микроскоп. С това се постига по- висока визуализация на текста. При графическото изследва са установени различия в общите признаци по отношение на текста и подписа.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано, безпристрастно, основано на общоприети методи, технически средства и опита на вещите лица .

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.42, б. „б“ във р. с чл.25 от ЗН.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма и без да е наведено в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По правилността му.

5

По иска с правно основание чл.42, б. „б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН.

Както в отговора на исковата молба, така и в жалбата И. В. оспорва активната легитимация на ищците с изключение на наследниците на К. Т.- Й.

Т. и М. К. С., съответно негова съпруга и дъщеря. Поддържа, че останалите са наследници от шеста степен по съребрена линия, а не от четвърта степен, поради което не са активно легитимирани да предявят иск за нищожност на завещанието на Л. К.. От своя страна ищците изразяват защитна теза, че правният интерес не е ограничен само до наследниците от най- близка степен.

Считат, че всеки наследник, който е приел наследството, има правен интерес от оспорване на завещанието, тъй като наличие на такова възпрепятства наследяване по закон. Това е преюдициален въпрос, който следва да бъде разгледан, тъй като рефлектира върху две абсолютни положителни процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск, а именно определяне на надлежните страни и правния интерес.

По своя характер това е установителен иск, който се предявява с цел да се признае за нищожно едно завещание. Надлежните страни се определят с исковата молба и твърденията в нея. Упражняването и съществуването на правото на иск е свързано с абсолютна положителна процесуална наличието на правен интерес. Липсата му обосновава недопустимост на иска.

Интересът се извежда от твърденията, изложени в исковата молба. В нея ищците поддържат, че са наследници на Л. К., от което извеждат правния си интерес. Активно легитимиран да предяви иск за нищожност на завещание е всеки, който твърди за себе си права, отречени със завещанието от ответника.

При оспорване от ответника на правата на ищците, съдът следва да се произнесе по това оспорване, но не по повод основателността на предявения иск, а по преценка на неговата допустимост. В случая е налице такова оспорване. / Р № 153/15.03.2010г. по гр.д. № 4632/2008г., ВКС, I г.о./ Съдът приема, че при оспорване на завещание било то като нищожно или унищожаемо не всеки от наследниците по закон има правен интерес да предяви такъв иск. В настоящият случай не може да се приложи общият принцип, че всеки има право да поиска от съда да прогласи нищожност на правна сделка, ако с нея се засяга неговата правна сфера. Този извод се извежда от разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗН, според която, ако починалият не е оставил възходящи от втора и по- горна степен, братя и сестри или техни 6 низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изречение последно на разпоредбата въвежда правилото, че по-близкият по степен и низходящ изключват по- далечния по степен.