Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 15.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 111/2021
Вид
Решение № 9
Подписан
15.04.2021
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Соня Ангелова Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9 гр. Шумен , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Азадухи О. Карагьозян

Членове:Теодора Е. Димитрова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Теодора Е. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500111 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Водоснабдяване и канализация – Шумен „ ООД, ЕИК ..., представлявано от управителя Ж.С.Г. - П.а, чрез юрисконсулт Е.М. срещу решение № 260067/05.02.2021 г. по гр.д. № 936/2020 г. на ШРС, с което е признато за незаконно уволнението на Б. С. И., извършено със заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на дружеството, служителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за периода 22.04.2020 г. – 22.10.2020 г. в размер на 10 842.00 лева, както и разноски и държавни такси.

Жалбоподателят намира решението за неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 от КТ и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Б. С. И., действащ чрез 1 пълномощника адв. Д. К. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във въззивното производство разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 936/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателя, в която ищецът е оспорил като незаконосъобразна заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на ответното дружество, с която трудовото му правоотношение е прекратено считано от 22.04.2020 г., по съображения, че преди връчване на заповедта не му е било връчено предизвестие, в което да е посочен срокът, след който се прекратява трудовия му договор. На следващо място, не е спазена предвидената в чл.333 от КТ „ предварителна закрила „, като не му е била предоставена за попълване декларация за посочения текст. Трето, тъй като на същата дата е било прекратено и трудовото правоотношение на колегата му, следва да се приеме, че е налице закриване на цялото обособено звено, а не съкращение на щата.

Предвид спецификата на длъжността обаче, не е налице нито съкращаване на щата, нито закриване на част от предприятието, тъй като дружеството не би могло да функционира без извършване на дейностите, които осъществявал ежедневно в качеството си на IT специалист. Още повече, че дейностите които извършвал той понастоящем се извършвали от новоназначен служител, т.е. съответната трудова функция не е била реално премахната. Четвърто, съкращаването на щата е извършено без да е доказана необходимост и на база субективни критерии, като е допуснато неравно третиране. Позовавайки се на изложеното, ищецът е поискал от съда да отмени заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на „ В и К – Шумен „ ООД, да го възстанови на заемана преди уволнението длъжност – „ системен администратор „ с място на работа ЦУ на „ В и К – Шумен „ и да осъди работодателя да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, по 1 807.00 лева месечно или в общ размер на 10 842.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане и извършените по делото разноски. В условията на евентуалност, ако 2 съдът прецени, че уволнението е законосъобразно е поискал ответникът да бъде осъден да му заплати, на основание чл.66, ал.2 от КТ, договореното с допълнително споразумение № 213/29.09.2016 г. обезщетение в размер на 30 480.20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му плащане.

Ответникът е оспорил предявените искове като неоснователни и е поискал от съда да ги отхвърли изцяло и му присъди извършените деловодни разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и предявен при условията на евентуалност иск по чл.66, ал.2 от КТ, като с решението си е признал за незаконно и отменил уволнението на Б. С. И., извършено със заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на „ В и К – Шумен „ ООД, гр. Шумен, възстановил е работника на предишната му работа – „ системен администратор „ във „ В и К – Шумен „ ООД, гр. Шумен и е осъдил работодателя да му заплати сумата от 10 842.00 лева – обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1, от КТ, за периода 22.04.2020 г. – 22.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.06.2020 г. до окончателното й плащане. Със същото решение е осъдил ответника да заплати по сметка бюджета на съдебната власт 493.68 лева – държавна такса и 450.00 лева – деловодни разноски, както и деловодни разноски на ищеца, в размер на 2 000.00 лева.

Решението се обжалва изцяло от ответника.

След проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

Следва да се отбележи, че с оглед наличието на обективно съединени искове, единият от които не подлежи на разглеждане по реда на гл. ХХV от ГПК, първоинстанционният съд правилно е разгледал делото по общия ред, макар в последното по делото заседание да е обявил, че следва да се гледа по реда на бързото производство и да е постановил решението си съобразно правилата, важащи за това производство. Последното обаче не рефлектира върху действителността на решението и би било релевантно само при 3 депозиране на въззивната жалба след указания от съда срок за обжалването му.

По същество, от събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори от страните, че ищецът е полагал труд в ответното дружество на основание трудов договор № 314/13.04.2004 г., като последно е заемал длъжността „ системен администратор „, с място на работа ЦУ аналитични специалисти, на пълно работно време, за неопределен срок. Трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 23/21.04.2020 г. на управителя на дружеството, считано от 22.04.2020 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращение на щата. В заповедта е било разпоредено на служителя да бъдат изплатени обезщетения по 224, ал.1 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ – за срока на неспазено предизвестие, в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от три месеца и по чл.23, ал.1 от КТД. Заповедта е била връчена на същия на 21.04.2020 г..

От приложените платежни ведомости се установява, че към момента на уволнението му служителят е бил член на НБС „ Водоснабдител „ към КНСБ, на която синдикална организация е заплащал членски внос.

По делото е представено щатно разписание на „ В и К – Шумен ООД, гр. Шумен от 21.04.2020 г., утвърдено от управителя на дружеството, в което е отразено, че съществувалата дотогава единствената бройка за длъжността „ системен администратор „ се закрива.

От Справка за назначени служители за м. април и май 2020 г. се установява, че за посочения период в дружеството са били назначени 16 нови служители.

От заключението на вещото лице по допусната СТЕ се изяснява, че след 21.04.2020 г. част от възложените на ищеца трудови задължения по длъжността характеристика се осъществяват от външна специализирана компания, или от съответния доставчик на информационните активи и софтуерни продукти на дружеството, а друга част - от лицето Ивелин Койчев Койчев, за който от приложените по делото документи се установява, че заема длъжността „ ръководител административен отдел „ в ответното 4 предприятие.

Въз основа на така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 от КТ представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Предпоставките за законосъобразно едностранното прекратяване на трудов договор от работодател по чл.328, ал.1, т.2, предл. ІІ от КТ са промяната на щата да е извършена от компетентния орган и съкращаването да е реално, както и при определени предпоставки – да е извършен подбор. Според трайната практика на ВКС и останалите съдилища, съкращаването на щата е реално, когато не само се премахва определена длъжност като щатна бройка, но и, когато трудовата функция престава да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от наименованието й. В този смисъл, съкращаването на щата е фиктивно, когато длъжността е премахната като наименование, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност. Реално съкращаване на щата е налице при запазване на част от трудовите задължения в новосъздадена длъжност, но комбинирани с други нови трудови задължения; при разпределяне на трудовите задължения между други работници и служители или възлагане за извършване от лица по граждански договор, както и при трансформиране на длъжности.

Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. Може да е налице реално съкращаване на щата при запазване или дори увеличаване на щатните бройки по щатното разписание.

Това е така при така нареченото трансформиране на длъжности.

Трансформиране на длъжности е налице, когато се съкращават длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. В този случай, ако работниците или служителите, заемащи съкратени длъжности не могат по обективни причини (липсва им правоспособност, образование, квалификация и пр.) или не желаят да заемат новосъздадените длъжности (предложени им от работодателя, без той да е длъжен да стори това на законово основание), те следва да бъдат уволнени на основание чл.328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради съкращаване в щата. Уволнението 5 в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т. е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е извършена по законно установения ред.

В случая ищецът твърди, че длъжността му е премахната като наименование в новото щатно разписание, но трудовата й функция в съществените си права и задължения е запазена като съдържание на новооткрита длъжност, поради което е налице фиктивно съкращаване на щата. Твърденията му обаче се опровергават от събраните по делото доказателства, от които се установи, че на никого от новоназначените през м. април и м. май 2020 г. служители в дружеството не са възложени трудовите функции на съкратената длъжност, като след закриването й една част от функциите за същата са осъществявани от външни компании, а друга част са възложени за изпълнение на служител, който заема друга, различна длъжност в предприятието. Ето защо, съдът приема, че съкращаването длъжността на ищеца е било реално.

Освен това, от доказателствата по делото се установи и не се спори между страните, че то е било извършено от компетентен орган.

Що се отнася до това дали е било спазено изискването на чл.329 от КТ, разпоредбата регламентира правото на работодателя чрез подбор, в интерес на производството или службата, да уволни работници и служители, чиито длъжности не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Длъжностите трябва да съдържат близки или сходни трудови функции, за да може да се извърши съпоставка. Това право работодателят може да прилага само: при уволнение поради закриване на част от предприятието; при съкращаване на щата и при намаляване обема на работата. Изброяването на основанията е изчерпателно.

Същността на подбора е да се извърши преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да бъде упражнено. По аргумент от чл. 329, ал. 1 от КТ се приема, че, когато се 6 извършва уволнение на някое от посочените в разпоредбата основания, което основание засяга част от служителите на съответната длъжност, в това число при съкращаване на щата, подборът е задължителен. Упражняването на правото на подбор по чл. 329 от КТ подлежи на съдебен контрол. Когато подборът е задължителен липсата му води до признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Не подлежи на съдебен контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ, когато извършването му не е задължително. Съгласно практиката на ВКС, когато уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови функции подборът не е задължителен. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в работата и съпоставяне при оценката им. Следователно при премахване на всички щатни бройки за длъжността или на единствената щатна бройка, подборът не е задължителен.