Решение № 8411 от 13.12.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 13.12.2017г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на тридесет първи октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12903 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата А. Рангелова Т. от гр.Кърджали твърди, че в резултат на ПТП, настъпило на 21.04.2015г. са й причинени телесни увреждания. Твърди, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Опел Астра П.А.С., който се е движел с несъобразена скорост и не е пропуснал ищцата на пешеходната пътека, като я е ударил с автомобила докато пресичала пътното платно. Ищцата получила травма на десен долен крайник и коляно, натъртване на лява ръка. След инцидента получила силен оток на десен долен крайник, а за възстановяване на травмата й било определено консервативно лечение с поставяне на шина и медикаментозно лечение, което траело около месец. Изпаднала във временна нетрудоспособност за 50 дни. Твърди, че все още изпитва постоянни болки в областта на десния крак. Преживяла е стрес, силно главоболие, проблеми със съня, неудобство от оказваната чужда помощ, зависимост от други хора. Отделно от това, е направила разходи за лечение в размер на 727,60лв. , които не се покриват от НЗОК. Продължава да изпитва болки и неудобства. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие, валиден към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 26 000лв. ведно с лихвата от деня на увреждането, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 727,60лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Претендира разноските по делото.

Ответникът ДЗИ О.З.ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва съществуващото застрахователно правоотношение за увреждащия автомобил за датата на ПТП. Не оспорва описаното в исковата молба ПТП. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната. Счита, че претендираните имуществени вреди за закупуване на тутур и за закупуване на лекарствени средства не са относими към твърдените уреждания.

Претендира за разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че на 21.04.2015г. около 18.30ч. в гр.Пловдив П.А.С. , при управление на л.а. Опел Астра с рег.№ ******е нарушил правилата за движение като се е движел с несъобразена скорост и не е пропуснал движещата се на пешеходна пътека ищца. Реализиран е удар между пешеходеца и автомобила. На виновният водач на МПС е издадено наказателно постановление и му е наложено административно наказание глоба.

Във връзка с получените от ПТП телесни увреждания по делото са изслушани две съдебно-медицински експертизи. Втората - поради оспорване на част от първата от страна на ищцата и настояване за назначаване на повторна такава. И двете вещи лице дават близки заключения, а именно, че в резултат на ПТП ищцата е получила контузии в областта на дясното бедро и дясна коленна става. След инцидента ищцата е прегледана в Център за спешна медицинска помощ при УМБАЛ Св.Г. ЕАД Пловдив и след извършени рентгенографии и преглед от ортопед-травматолог е освободена и насочена за домашно лечение. Няма данни да й е предписано специално лечение. В такива случаи според вещите лица се препоръчва покой за няколко дни и евентуален прием на противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Вещите лица установяват, че по делото липсват медицински документи за предписание за поставяне на тутурна ортеза и за закупуване на лекарствени медикаменти. В медицинската практика е прието, че при такъв вид контузии се препоръчва покой за няколко дни, криотерапия /поставяне на лед на травмираното място/ и приемане на обезболяващи медикаменти, но определено не чрез имобилизация с гипс или ортеза.

Вещите лица и по двете експертизи са категорични, че ищцата не е получила друго увреждания от ПТП. Твърдението, че в резултат на ПТП ищцата е развила остеохондропатия, вещите лица опровергават. Такова заболяване е установено година след ПТП, като в.л.К. е категоричен, че диагнозата за такова заболяване се поставя от ортопед-травматолог, а не от физиотерапевт, както е посочено в представения в хода на съдебното производство амбулаторен лист. Вещото лице К. обяснява, че причина за това заболяване са повтарящи се микротравми в следствие на трудова или спортна дейност. Възможно е също ищцата да е имала това заболяване преди ПТП и контузията на дясната колянна става да е изострила оплакванията.

Ищцата е била неработоспособна за период от 37дни – за такъв период са издадени болнични листове.

Св.

Наско К., съжителства със сестрата на ищцата, установява, че два дни след катастрофата видял ищцата на легло с тупур - шина за обездвижване на крака. Доколкото знае, от болницата били предписали на ищцата да си купи такава за обездвижване на крака. Ищцата ставала от леглото и се движела, но с чужда помощ. Помагала майка й. Твърди, че и сега ищцата получава оток на крака и почва да накуцва.

Продължава с рехабилитацията. Не се е възстановила.

По делото не се спори, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № 06114003019239, покриваща 13.12.2014г.- 13.12.2015г., вкл. и датата на ПТП – 21.04.2015г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.

226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и

4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Страните не спорят за настъпилото ПТП, за неговия механизъм, за противоправното поведение на водача на л.а.Опел Астра, както и че ответникът е застрахователя на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач П.А.С.. Спорът между страните е за вида и характера на причинените на ищцата увреди и за размера на дължимото за тях обезщетение.

И двете изслушани съдебно медицински експертизи- първоначална и повторна са категорични, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузии в областта на дясното бедро и дясна коленна става. Според вещите лица няма връзка между твърдените остатъчни последици при ищцата, изразяващи се в оток на коляното, и процесното ПТП. Последващият оток, от който се оплаква ищцата, се дължи на друга причина, различна от ПТП. Вещото лице по първоначалната експертиза обяснява последващия оток с остеохондротапията на колянната става /хронично заболяване/, което не е получено в резултат на ПТП.

Въз основа на съдебно медицинските заключения, който изцяло възприема, съдът намира, че в резултат на ПТП ищцата е получила като травматични увреждания контузии в областта на дясното бедро и дясна коленна става. Същите са й причинили болки и страдания.

Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.52 от ЗЗД).

Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката "гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на автомобила за процесния ден 07.11.2014г. Последният е основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.

Съгласно практиката на ВКС понятието

„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за преживените от ищцата болки и страдания от получената травма, последвалото лечение, продължителността на възстановителния период, последствията от травмата и прогнозата за състоянието на ищцата, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година, съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 10 000лв. Ищцата е била на 27 години към датата на ПТП, след обстоен преглед в болнично заведение не и е било предписано специално лечение, била е временно нетрудоспособна за 27 работни дни, проведено е домашно лечение, като кракът е следвало да бъде обездвижен за няколко дни и евентуално да взима обезболяващи лекарства, като възстановителният период е максимално 30 календарни дни. Болките и страданията са били с нисък интензитет , като малко по-интензивни са били през първите няколко дни. Към настоящия момент ищцата е изцяло възстановена от травмата, оплакванията й от отток в коляното имат причина, различна от процесното ПТП.

Получена е една сравнително лека травма, която е отшумяла за един кратък период от време. Възстановителният период е бил съпътстван от неудобства, свързани с невъзможността сама да се обслужва и грижи за себе си и да разчита на своята майка за това. Отделно от болките, съдът взе предвид и преживяната уплаха, стрес от ПТП, безпокойството, и като цяло негативните емоции /емоционалната травма/, които ищцата, като всяко лице пострадал от ПТП, е преживяла.

В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./, застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред третите лица – ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди се дължи от деня на увреждането – 21.04.2015г. до окончателното изплащане на сумата.