Решение № 41 от 06.02.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Провадия, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М. Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130101192 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. П. Б. с ЕГН **********, адрес **** срещу **** с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основА.е чл. 128, чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца: сумата от 3072,42 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща сбор от дължимото трудово възнаграждение за периода от месец юни 2024 г. до месец февруари 2025 г.; сумата от 317,10 лева, след допуснато изменение размера на иска, представляваща сбор от дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3072,42 лева, считано от датата на падежа на всяко дължимо трудово възнаграждение до 27.08.2025 г.; сумата от 505,73 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие; сумата от 22,79 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в размер на 505,73 лева за периода от 31.04.2025 г. до 27.08.2025 г.; сумата от 108,35 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда – 28.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, представляваща обезщетение за неизползван платен 1 годишен отпуск от 4 /четири/ дни за 2024 г.; сумата от 4,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 4 /четири/ дни за 2024 г. в размер на 108,35 лева за периода от 31.04.2025 г. до 27.08.2025 г.

Ищецът излага следните обстоятелства, на които основава претенциите си:

Между стрА.те бил сключен безсрочен трудов договор № 004/28.06.2023 г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „шофьор автобус“ при ответника при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 390,00 лева с периодичност на плащане до края на месеца, следващ месеца на положения труд. Твърди, че с допълнително споразумение от 02.01.2025 г. размерът на основното трудово възнаграждение е променен на 538,50 лева.

Ищецът твърди, че за периода от месец юни 2024 г. до месец февруари 2025 г. не е получил от ответника дължимото му се трудово възнаграждение, поради което го претендира, ведно с обезщетение за забава, както следва: 362,01 лв. за месец юни 2024 г. и сумата от 53,86 лв. лихва за забава от 31.07.2024 г. до 27.08.2025 г.; 362,94 лв. за месец юли 2024 г. и сумата от 49,74 лв. лихва за забава от 31.08.2024 г. до 27.08.2025 г.; 362,01 лв. за месец август 2024 г. и сумата от 45,50 лв. лихва за забава от 30.09.2024 г. до 27.08.2025 г.; 364,17 лв. за месец септември 2024 г. и сумата от 41,50 лв. лихва за забава от 31.10.2024 г. до 27.08.2025 г.; 364,17 лв. за месец октомври 2024 г. и сумата от 37,37 лв. лихва за забава от 30.11.2024 г. до 27.08.2025 г.; 251,44 лв. за месец ноември 2024 г. и сумата от 23,12 лв. лихва за забава от 31.12.2024 г. до 27.08.2025 г.;

325,82 лв. за месец декември 2024 г. и сумата от 25,78 лв. лихва за забава от 31.01.2025 г. до 27.08.2025 г.; 259,49 лв. за месец януари 2025 г. и сумата от 17,18 лв. лихва за забава от 28.02.2025 г. до 27.08.2025 г.; 420,37 лв. за месец февруари 2025 г. и сумата от 23,87 лв. лихва за забава от 31.03.2025 г. до 27.08.2025 г. При изслушване на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и предвид направеното искане за изменение размера на иска, е допуснато изменение относно размерът на претендираното обезщетение за забава върху всяко месечно възнаграждение. Поради неизпълнението на ответника, ищецът депозирал молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Със заповед № 004/10.03.2025 г. на работодателя то било прекратено. Ищецът твърди, че има неизползван платен годишен отпуск от четири дни, поради което претендира обезщетение, както и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът изразява становище за неоснователност на претенциите. Не оспорва, че между стрА.те е бил сключен трудовия договор. Твърди, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения добровъвестно, като не се е явявал на работа без основателна причина и не е полагал никакъв труд за посочения в исковата молба период. Заявява, че претенциите не се дължат, тъй като липсва насрещна престация за полагане на труд. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

2

В съдебно заседА.е ищецът лично и чрез процесуален представител – адвокат, поддържа исковете, моли за уважаването им и за присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, не ангажира становище или представител.

Съдът, след като взе предвид събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази доводите на стрА.те, намира за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между стрА.те е бил сключен трудов договор № 004/28.06.2023 г., по силата на който ищецът изпълнявал длъжността „шофьор автобус“ при ответника; че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 004/10.03.2025 г. на ответника на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Съгласно сключения между стрА.те договор стрА.те са уговорили трудово възнаграждение в размер на 390,00 лева с периодичност на плащане до края на месеца, следващ месеца на положения труд и с допълнително възнаграждение за придобит професионален стаж 0,6 % за всяка година професионален стаж при ответника/на същата сходна или със същия характер работа, длъжност или професия; трудовият договор е сключен като безсрочен; основен платен годишен отпуск 20 работни дни. Със заявление от 04.03.2025 г. работникът е уведомил работодателя, че считано от 10.03.2025 г. прекратява едностранно сключения договор поради неизплащане на трудовото възнаграждение за месец май 2024 г. Със заповед № 004/10.03.2025 г. трудовото правоотношение е прекратено с посочване: поради забавяне изплащане на заплата и да се изплатят на работника една работна брутна заплата 538,50 лева на осн. чл. 221 от КТ и неизползван платен годишен отпуск за 4 дни 108,35 лева на осн. чл. 224 от КТ.

От приобщеното към доказателствата лично трудово досие на ищеца се установява, че са съставени фишове за заплати на месеците от м. юни 2024 г. до м. март 2025 г., както и че с допълнително споразумение от 02.01.2025 г. към сключения трудов договор стрА.те са уговорили основно трудово възнаграждение в размер на 538,50 лева.

От изготвена, приета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на брутното трудово възнаграждение за процесния период е 3952,75 лева, а размерът на нетното възнаграждение е 3072,42 лева. Сумата на обезщетението за забава върху всяко месечно възнаграждение за периода от датата, следваща падежа му или на първо число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението до 27.08.2025 г. включително, е в размер на 317,10 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено през последния пълен отработен месец, е в размер на 541,74 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ, изчислено на база брутното трудово възнаграждение на ищеца, получено през последния пълен отработен месец, е в размер на 108,35 лева.

3

При така установената фактическа обстановка, като взе предвид доводите на стрА.те, въз основа на приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основА.е чл. 128, чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, за успешното провеждане на които в тежест на ищеца е възложено да установи в условията на пълно и главно доказване, че в посочения период е съществувало трудово правоотношение между стрА.те, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща на ищеца трудово възнаграждение в посочения размер; че в посочения период е полагал труд при ответника; падеж и размер на вземА.ята, предмет на исковете; наличие на неизползван платен годишен отпуск и размер; размер на брутното трудово възнаграждение, получено пред последния пълен отработен месец; прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основА.е.

Между стрА.те не е имало спор за наличие на соченото трудово правоотношение. Възраженията, направени от работодателя, са, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения добровъвестно, като не се е явявал на работа без основателна причина и не е полагал никакъв труд за посочения в исковата молба период и че претенциите не се дължат, тъй като липсва насрещна престация за полагане на труд. Твърденията на ответника не се подкрепиха от събрА.те по делото писмени доказателства – в заповедта, с която работодателят е прекратил трудовото правоотношение изрично е посочено основА.ето за това, а именно забавяне изплащане на заплата. В заповедта също е посочено и че на работника се дължи изплащане на една работна брутна заплата. За периодът, за който се претендира изплащане на трудовото възнаграждение, работодателят е съставил фишове за заплата без отбелязване, че възнаграждението реално е получено от работника. В представеното лично трудово досие не се съдържат данни, подкрепящи твърденията за недобросъвестно изпълнение на задълженията на работника, нито за самоотлъчка. Предвид установените обстоятелства, съдът счита възраженията на ответника, че ищецът реално не е полагал труд, за неоснователни. Поради това, на изследване подлежи наличието на изпълнение на задълженията на работодателя по договора – заплащане на дължимите възнаграждения, за което доказателства не бяха представени. Предвид гореизложеното, исковата претенция е основателна.

Съдът кредитира изготвената експертиза като компетентно дадена и изчерпателно отговаряща на поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че дължимите нетни трудови възнаграждения са за месец юни 2024 г. в размер на 362,01 лева, дължимо до дата 31.07.2024 г.; месец юли 2024 г. в размер на 362,94 лева, дължимо до дата 31.08.2024 г.; месец август 2024 г. в размер на 362,01 лева, дължимо до дата 30.09.2024 г.; месец септември 2024 г. в размер на 364,17 лева, дължимо до дата 31.10.2024 г.; месец октомври 2024 г. в размер на 364,17 лева, дължимо до дата 30.11.2024 г.; месец ноември 2024 г. в размер на 251,44 лева, дължимо до дата 31.12.2024 г.; месец декември 2024 г. в размер на 325,82 лева, дължимо до дата 31.01.2025 г.; месец януари 2025 г. в размер на 259,49 лева, дължимо до дата 28.02.2025 г.; месец февруари 2025 г. в размер на 420,37 лева, дължимо до дата 31.03.2025 г., 4 в общ размер на 3072,42 лева. СтрА.те са уговорили падеж края на месеца, следващ месеца на положения труд като общото задължение за дължимо обезщетение за забава е в размер на 317,10 лева. Предвид гореизложеното, предявените претенции по чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД са доказА. в заявените размери и следва да бъдат уважени. Предвид изричното посочване от страна на работника, трудовото възнаграждение следва да бъде присъдено в нетна стойност.

Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т.

2, т. 3 и т. 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение. При безспорно установено прекратяване на безсрочното трудово правоотношение и наличие на предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ за прекратяването му поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, претенцията се явява основателна. Правото на работника да получи обезщетението е признато от работодателя в издадената заповед за прекратяване, съгласно която обезщетението следва да му бъде изплатено. От изготвената експертиза се установява, че размерът е 541,74 лева, поради което претенцията следва да бъде уважена до предявените 505,73 лева, предвид липсата на доказателства за изплащането им. Относно претенцията за обезщетение за забава, съдът съобрази, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 10.03.2025 г., както и разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, съгласно която обезщетенията се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено.