Решение № 69 от 24.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. В., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501500 по описа за 2022 година

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 264025/6.04.2022г от Г. П. П. ЕГН **********, съд.адрес: гр.София бул.„П.Е." № ***, чрез адв.Ф.Р. от САК, против решението на ВРС-42с-в № 260126/28.02.2022г по гр.д.№2113/2021 в ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на ищците Ж. М. В. ЕГН ********** гр.В. ***, В. В. В. ЕГН ********** от гр.София ул.„О.“ ***, М. В. В. ЕГН ********** от гр.В., ул.„П.“ 1 и Д. В. В. ЕГН ********** от гр.В. ***, в качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти, в условията на разделност, сумата от по 250лв от общо претендираната сума от 1000лв като частично предявен иск от цялото вземане от 23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ЕАД, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска-12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ал.1 ЗЗД; ОСЪДЕН Е ответникът Г. П. П. да заплати на ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. в качеството им на наследници по закон на В. Д. В., при равни квоти и в условията на разделност, сумата от по 87,50лв–припадаща се част от общо 1

350лв–сторените от ищците съдебно–деловодни разноски за заплатена държ.такса и адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Счита решението за неправилно и затова моли за неговата отмяна и изцяло за отхвърлянето на предявените искове.

Правилно РС бил отхвърлил главния иск по чл.74 ЗЗД, но следвало да бъде отхвърлен и евентуалният такъв по чл.59 ЗЗД поради извършеното прихващане.

Установявала се една сложност на отношенията между В. Д. В. и брата на ответника - С. П. П., която все пак давала основание за гарантирането на кредит с имот. Сложността се изразявала в това, че братът на ответника и наследодателят на ищците боравели непрекъснато със суми, като си имали огромно доверие. Именно това дало основание на наследодателя на ищците да осигури гарантирането на задължението на ответника, тъй като ипотекираната вещ била закупена изцяло със средствата на наследодателя.

В действителност, ищецът бил гарантирал за пред банката изплащането на кредита с доходите си, които имали официален произход.

Както се установявало наследодателят на ищците е работил като митнически служител и като такъв по думите на разпитания свидетел на ищцовата страна В. разполагал винаги с по няколко хиляди лева в джоба си и затова не би получавал заем от брата на ответника. Това било до момента, в който В. започнал лечението си и вече нямал достъп до трайните постъпления от държавната служба. Това цялото богатство приключвало, когато се изпадне от сферата на услугите. Именно по тази причина В. е прибегнал до заеми от приятели, каквито безспорно са били с брата на ответника. Както потвърди С. П., в качеството му на свидетел, той е давал и други пари „на ръка" на В., за лечението, но специално за тези пари.

Неуведомяването на длъжника не може да има за последица погасяване на дълга, както приема първоинстанционният съд. Уведомяването се е случило най-късно с получаване на препис от отговора на ответника, с направеното възражение и представените доказателства. Длъжниците, в качеството си на наследници /очевидно приели изцяло наследството на заемателя/, могат да установяват междувременно редовно погашение на кредитора си, нещо което не е сторено.

2

Поради изложеното моли за уважаване на подадената жалба и за присъждане на сторените разноски за настоящото производство.

В депозирания в срока по чл.263 ГПК писмен отговор ищците Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. чрез процесуалния си представител адв.А.Х. изразяват становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване решението на ВРС в обжалваната му част.

Поддържа се становището за неоснователност на заявеното възражение за прихващане с претендираното от ответната страна вземане към бащата на ищците за сумата от 10 000евро, преведена по банков път, като дадени на последния на заем от трето лице – свид.С. П. /брат на ответника/ Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата си молба Ж. В., В. В., М. В. и Д. В., предявена против ответника Г. П. излагат, че първата е съпруга, а вторият, третият и четвъртият ищци - синове, т.е. всички са наследници по закон, при равни квоти, съгл.чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН, на починалия на 24.12.2020г В. Д. В..

На 17.12.1997г В. Д. В. с нот.акт дарил на синовете си В. Вес.В., М.

Вес.В. и Д. Вес.В. своя недв.имот-ВИЛНО МЯСТО с пространство от 750кв.м, съставляващо имот пл.№ 3617 по плана на к.к. „Чайка“, гр.В., при граници: улица, имот пл. №3617А, имот 3616 и двор на бившето АОНСУ, като същият продължил да живее в имота до смъртта си, въпреки че в НА не било запазено правото му на ползване.

На 27.12.2013г тримата синове В. Вес.В., М. Вес.В. и Д. Вес.В. като собственици на същия имот учредили в полза на „Банка ДСК“ ЕАД договорна ипотека върху имота си, обезпечаваща отпуснатия на отв.Г. П. П. кредит от същата банка в размер на 180 000евро по сключен между ответника и Банката договор за кредит от 27.12.2013г.

Тъй като ответникът не погасявал редовно вноските по кредита и затова В. Дим.В. започнал да погасява сумите по кредита вместо кредитополучателя Г. П., независимо, че не бил лично задължен по договора за кредит.

Така на 1.10.2018г, 22.10.2018г, 26.10.2018г, 29.03.2019г, 30.08.2019г, 6.02.2020 в полза на ответника по неговите кредитни клиентски сметки В.

Дим.В. внесъл в „Банка ДСК“ ЕАД вноски по кредита в евро и лева, както 3 следва: с вн.бел. от 1.10.2018г-4972евро или 9724,39лв, изчислени по фиксинга на БНБ; с вн.бел. от 22.10.2018г–2043,14евро или 3996,03лв; с вн.бел. от 26.10.2018г-60евро или 117,35лв; с вн.бел. от 26.10.2018г-350евро или 684,54лв; с вн.бел. от 30.08.2019г-876евро или 1713,31лв; с вн.бел. от 6.02.2020г-7000лв или общо внесената от В. Дим.В., сума за погасяване задължението на Г. П. възлиза на 23 235,62лв.

С погасяването на част от задължението на ответника към „Банка ДСК“ ЕАД, В. Дим.В. като лице, обитаващо имота, върху който е вписана договорната ипотека от неговите синове, е имал правен интерес да погасява вноските, дължими от ответника, поради реалната опасност в резултат на неизпълнение на задължението от страна на кредитополучателя Г. П.П. да настъпят неблагоприятни имуществени последици по отношение на В.

Дим.В., ползващ имота, и неговите синове-ипотекарни гаранти чрез насочване на принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот. Поради това В. Д. В. заплащал и други вноски по кредита, за които ищците сочат, че нямали информация. Така в качеството си на трето лице по договора за кредит е изпълнил чужд дълг - този на ответника спрямо банката - кредитор.

С изпълнението на чуждия дълг наследодателят на ищците е встъпил в правата на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД срещу кредитополучателя Г. П.П. и затова в неговия патримониум следвало да се счита за възникнало правото му на вземане за заплатените суми срещу кредитополучателя.

Предвид изложеното, за ищите бил налице правен интерес от завеждането на иск по чл.74 ЗЗД, на основание на който същите като универсални правоприменици на поч.В. Дим.В. претендират от ответника заплащането на исковата сума, с която ответникът се е обогатил. Налице е имуществено разместване в резултат погасяване задълженията по кредита на ответника със сумата от 23 235,62лв, от която се претендира частичната сума от 1000лв.

В условие на евентуалност предявяват иск, като твърдят, че е налице неоснователно обогатяване на ответника с посочената сума, представляваща 4 извършени от наследодателя на ищците плащания поради липсата на основание за това - между наследодателя на ищците и ответника липсвала каквато и да била уговорка, по силата на която наследодателят на ищците да бил поел задължение да погасява вноските по кредита.

Поради изложеното за ищците е налице правен интерес от завеждането на евентуалния иск по чл.59 ЗЗД, с който претендират връщането на платените от наследодателя им вноски през периода 1.10.2018г - 6.02.2020г.

Така заявените в условията на главен и евентуален частични искове са:

1/ за осъждането на отв.Г. П. П. да заплати при равни квоти и при условията на разделност на ищците: Ж. М. В., В. В. В., М. В. В. и Д. В. В. в качеството им на наследници по закон на В. Дим.В. на всеки от ищците сумата от по 250лв от общо 1000лв - частична претенция от цялото им вземане в размер на 23235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ ЕАД, на осн.чл.74 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.

2/ в евентуалност за осъждането на ответника да заплати на всеки от ищците сумата по 250лв от общо 1000лв - частична претенция от цялото им вземане в размер на 23 235,62лв, представляваща сбор от погА.и суми по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице 27.12.2013г, сключен между Г. П. П. ЕГН ********** и „Банка ДСК“ ЕАД, на осн.чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от предявяването на иска12.02.2021г до окончателното им заплащане, на осн.чл.86 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК отвeтника Г. П. П. е представил отговор със становище за неоснователност на ИМ.

Не оспорва факта на сключен договор за кредит от негова страна с „Банка ДСК“, по който част от ищците са учредили договорна ипотека за гарантиране на дълга му.

По отношение предявения в евентуалност иск по чл.59 ЗЗД възразява за следното:

1./ сумите, заплатени от наследодателя на ищците, били дадени на съвсем друго основание - били част от отношенията между покойния В. Д. В.

5 и брата на ответника - С. П. П..

В действителност, това било твърде сложно правоотношение и тук не било мястото за пълно разкриване на действителните отношения - ответникът се явявал нещо като гарант на двамата, тъй като по това време той единствен разполагал с доказателства за разполагаеми доходи в по-големи размери и затова банката отпуснала кредита на негово име.

Наследодателят на ищците В. В. и братът на ответника С. П. имали трайни отношения и работели с парични потоци, като краен платец на задължението бил С. П., който редовно давал средства на В. В. да погасява задължението на вместо брат му Петър П., т.к. това в действителност било задължение на брата С. П.. Понеже отношенията между В. и С. били толкова близки, затова парите се давали на ръка, но някои от сумите минавали и по банков път.

Ето защо липсвало неоснователно обогатяване от страна на отв.П.П., тъй като липсвало обедняване от страна на наследодателя на ищците Вес.В..

2/ прави възражение за прихващане със сумата от 1000лв - част от цедираното вземане от брата на ответника - С. П. по договор за прехвърляне на вземането му против наследодателя на ищците В. Д. В. по договор за заем, който договор бил унищожен, не по вина на С. П.. Сумата, която била предоставена била в размер на 19 500лв за срок от 5 години.

Поради изложеното моли за отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД.

Предявените в условията на активно кумулативно субективно и обективно съединяване искове против ответника Г. П. П. с правно основание чл.74 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са отхвърлени и решението в тази част не е обжалвано, като е влязло в законна сила. Затова същото не е предмет на въззивното производство.

Предмет на същото е само постановеното от ВРС решение в частта му, с която са уважение предявените в условията на евентуалност активно кумулативно субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, като общият размер на частичните искове на четиримата ищци възлиза на 1000лв от общия размер на цялата претенция от 23235,62лв.

6

СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, и възраженията на въззиваемата страна, както и всички събрани по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна: