Решение № 209 от 19.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Варна, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000102 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№4001/13.12.2022г., подадена от ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049, София, чрез ю.к.Г.Р., срещу решение №65/21.11.2022г., постановено по т.дело №76/2021г. по описа на ОС – гр.Търговище, с което са уважени предявените от Н. К. Д. срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК 030269049 и срещу А.

БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 040638060, застрахователи на гражданската отговорност на двама от виновните за ПТП на 31.05.2020г., в района на гр.Търговище, по пътя Варна –София, водачи във верижна катастрофа - Х. П. и К. С., исковете за солидарно осъждане на застрахователите на ГО на виновните водачи да заплатят обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата, предявени частично до размера от 70 000 лева от общо 90 000 лева както и за имуществени вреди в размер на 3 470.03 лева, ведно със законните лихви от 07.06.2020г. до окончателното изплащане.

В жалбата застрахователят излага, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при 1 нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се отмяната му и вместо това отхвърляне на исковете като неоснователни ведно с присъждане на сторените в производството разноски за държавна такса и ю.к.възнаграждение.

По същество в жалбата се излага, че решението е неправилно досежно приетото от съда противоправно поведение на двамата застраховани при ответното дружество /въззивник/ водачи, участващи в ПТП – Х. П. и К. С..

Оспорва се техният принос за настъпване на вредите. Въззивникът излага, че вина за конкретните вреди, претърпени от ищцата, предмет на производството, има третият водач, управлявал л.а.Мерцедес ГЛЕ 350, ДК №СВ 3327 АТ – Ш. С. Н., застрахован при другия ответник З. А.

БЪЛГАРИЯ АД. Твърди се, че именно този водач е признат за виновен с влязло сила решение по наказателно дело, което се ползва със сила на пресъдено нещо относно обстоятелствата по чл.300 ГПК. Не се отрича механизмът на настъпилата верижна катастрофа и участващите в нея четири МПС, но се твърди, че решаваща за претендираните вреди е вината на този водач, застрахован при втория ответник като се прави довод, че водачите на застрахованите при въззивното дружество МПС, макар да са участвали в ПТП, не са допринесли в пряка причинно-следствена връзка процесните вреди, понесени от ищцата Н. Д.. Твърди, че поведението на водачите на л.а.БМВ 318 ЦИ и на л.а.Ауди 100, застраховани при Дженерали застраховане АД, няма принос за настъпване на конкретните вреди. Твърди се, че изводите на съда за участието им в ПТП, не се подкрепят от доказателствата по делото.

На следващо място въззивникът твърди, че съдът неправилно приел за неоснователно възражението на ответника Дженерали застраховане АД за съпричиняване вредите от ищцата, която пътувала на задната седалка на л.а.Ауди /вторият автомобил във веригата/ без поставен предпазен колан, съответно не е определен принос на пострадалата за конкретното ПТП.

На трето място, въззивникът твърди, че при определяне размерна обезщетението за неимуществени вреди съдът не е отчел критерия в чл.52 ЗЗД като е определил свръхвисоко обезщетение за една средна телесна повреда. Прави се довод, че лечението на ищцата е протекло гладко, без усложнения и при пълно възстановяване движенията на крайника.

Въззивникът твърди, че размерът не е съобразен с обществено2 икономическите условия на живот в РБ към конкретния момент.

Определеният размер води до изкривяване волята на законодателя за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. На самостоятелно основание се оспорват и присъдените имуществени вреди като се твърди, че не се установява извършване на разходи във връзка с вредите от ПТП, тъй като същите се изразяват в избор на екип за извършване на операцията, което е по волята единствено на пострадалата. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между понесените вреди и разноските, за лечение, чието възмездяване се претендира. Оспорва се акцесорната претенция за лихви като се твърди, че въпреки предявяване на претенция пред застрахователя, ищцата не е посочила банкова сметка за плащане на обезщетението, с което е допуснала забава на кредитора и лихви не се дължат.

В жалбата не се правят нови доказателствени искания.

Постъпило е становище на А. БЪЛГАРИЯ ЗАД, за присъединяване към въззивната жалба на другия застраховател съгласно чл.265 ГПК. В същото се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при липса на мотиви, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Считат, че решението е частично недопустимо като произнесено свръхпетитум. /за размера над 26 000 лева до присъдените 70 000 лева, част от претенция за 90 000 лева, неимуществени вреди/ В становището се изтъкват допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърди се, че в процеса не е установена ролята на всеки един от участниците в ПТП, че неправилно не е било уважено доказаното от ответниците възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата Н. Д., че не били установени пълно и главно вида и характера на понесените от последната вреди както и за недоказаност на имуществените вреди и връзката им с ПТП. Твърди се освен това, че присъденият размер неимуществени вреди е несъобразен с принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл.52 ЗЗД и каузалната практика на съдилищата. Поради изложените доводи застрахователят претендира обезсилване на решението в посочената недопустима част и отхвърляне в останалата, а евентуално – отхвърляне на предявените претенции изцяло като неоснователни и недоказани.

Претендират се сторените в производството разноски. Поддържат се доказателствени искания.

В двуседмичен срок от връчване преписа от ВЖ насрещната страна Н.

3

К. Д., чрез адв.К., е депозирала отговор, с който оспорва основателността й.

Оспорват се изложените в жалбата твърдения и доводи. Претендира се отхвърляне на жалбата като се поддържа възражение за прекомерност на претендираното адвокатско/ю.к.възнаграждение. Моли за присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38, т.2 ЗА, ведно с ДДС.

Съдът прецени, че постъпилата въззивна жалба на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД е редовна и производството по нея допустимо – същата е подадена в преклузивния срок, видно от приложена пощенска разписка от 12.12.2022г., от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при интерес в обжалваната част.

Присъединяването по чл.265 ГПК е упражнено надлежно от легитимиран втори ответник – обикновен другар на въззивника, в преклузивния срок, в съответната форма – писмена с ел.подпис на подателя. Поради това, наред с въззивника страна в производството е и присъединилият се другар А.

България ЗАД.

В съдебно заседание пред въззивния съд страните поддържат изложените становища по спора като въззивникът ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД не изпраща представител; присъединеният към жалбата въззивник ЗАД А. БЪЛГАРИЯ АД, чрез адв.К.Б. и адв.Цв.В. от САК, в писмена молба, докладвана в заседанието, поддържат становището си за неправилност на решението като заявяват, че не поддържат оплакването си за частична недопустимост на решението като произнесено свръхпетитум.

Поддържат доказателственото си искане. Не изпращат представител и не изразяват становище по спора конституираните трети лица-помагачи на въззивника

ОБЩИНА

ТЪРГОВИЩЕ и

АГЕНЦИЯ

„ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“. Насрещната страна Н. К. чрез адв.К., поддържа отговора и неоснователността на жалбата.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на Н. К. Д., чрез адв.П.К., срещу ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД и А. БЪЛГАРИЯ АД, за солидарно осъждане на дружествата в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на виновните за ПТП лица, да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 26 000 лева, частичен иск от общо 90 000 лева, за причинени неимуществени вреди, резултат от получени травматични увреди при ПТП на 4

31.05.2020г., на път I-4, км.232+790, в района на гр.Търговище, посока Варна – София, ведно с обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 470 лева както и законни лихви върху сумите, считано от 07.06.2020г. до окончателното изплащане ведно със сторените разноски. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че не са налице основания за солидарното осъждане на двамата застрахователи, ищцата предпочита осъждане на Дженерали Застраховане АД, а при отхвърляне на този иск, претендира в евентуалност осъждане на А. България АД, за същите суми и на същото основание.

В исковата молба се твърди, че на 31.05.20г. около 14.45 ч., на път 1-4, км. 232+790, в района на гр. Търговище, в посока гр.Варна към гр.София, е настъпило ПТП между четири МПС (верижна катастрофа), поради рязко намаляване скоростта на първото от тях л.а.„БМВ 318 ЦИ“, рег.№СВ 1210 ВК, управляван от Х. К. П., чиято гражданска отговорност е застрахована при първия ответник „Дженерали Застраховане“АД, неспазване на дистанция от страна на К. С., управлявал второто МПС - л.а.„Ауди“, рег.№Т 6864 АТ, чиято гражданска отговорност също е застрахована при този ответник и неспазване на дистанция от страна на Ш. С. Н., чиято гражданска отговорност е застрахована при втория ответник „А. България“АД, гр.София, управляващ третото по ред МПС - л.а.„Мерцедес“, рег.№СВ 3327 АТ, в резултат на което на ищцата като пътник във втория автомобил Ауди, са причинени телесни увреждания - счупване на ацетабулума, закрито вдясно, нараняване на гръдния кош и разкъсна рана в предната част на дясната подбедрица, довело до две хирургични операции и дълъг възстановителен процес. Претърпените от нея неимуществени вреди от инцидента, изразяващи се в силни и продължителни болки и страдания от уврежданията, както и други негативни изживявания - психически дискомфорт, стрес, притеснения и неудобства, ищцата оценява на 90 000 лв., от които предявява частичен иск за сумата 70 000 лв., както и имуществени вреди - разходи за лечение, медикаменти и рехабилитация в размер на 3 470.03 лв., невъзмездени до настоящия момент. Тези суми се претендират при условията на солидарност на ответниците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2020г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

С протоколно определение от 14.11.2022г. съдът е допуснал по искане на ищеца увеличение в размера на частично предявената претенция от 26 000 5 лева до 70 000 лева, частично предявен от общо 90 000 лева, неимуществени вреди от претърпяното ПТП, на основание чл.214 ГПК.

Възраженията на застрахователите по съществото на иска са за липса на предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност по чл.432 КЗ на двамата застрахователи и липсата на причинно-следствена връзка на ПТП с описаните от ищцата вреди, тъй като ПТП е предизвикано от внезапно появили се на пътя безстопанствени кучета, евентуално - за прекомерност на претендираното обезщетение както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан.

Съдът, в правомощията си на въззивна инстанция, след преценка на твърденията, възраженията и доводите на страните, съобразно приетите доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в срок, от легитимирана страна, в преклузивния срок и при интерес в обжалваната част. Към жалбата се е присъединил втори въззивник А.

България АД на основание чл.265 ГПК.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част; по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване.