Решение № 732 от 17.06.2020, Окръжен съд - Варна

+Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/ .06.2020г., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

НАСУФ ИСМАЛ – мл.с. при секретаря Галина СЛАВОВА, като разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №529/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувно е по въззивна жалба на С.Н.С., ЕГН: ********** срещу решение №5404/04.12.2019г. по гр. д.

№17893/2018г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на М.П.П., ЕГН:********** сумата от 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от месец април 2015г. до датата на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение вследствие на извършени от ответницата действия по подаване на сигнали, оплаквания, намеса в личния живот на ищеца и подаване на жалби срещу семейството му, на осн. чл. 45 ЗЗД, като изцяло е отхвърлен предявения от нея насрещен иск за заплащане на сумата от 3000лв. на осн. чл. 45 ЗЗД, и е осъдена да заплати разноски. Според изложеното в жалбата, решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди се, наличие на съществено разминаване между събраните по делото доказателства и направените от съда изводи. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен като неоснователен, като бъде уважен предявения от нея насрещен иск.

В ос.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.

Въззиваемата страна е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са налице твърдяните от въззивника пороци. Твърди, че първоинстанционният съд, след като е анализирал събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен извод за неоснователност на предявения от ищеца иск. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено. Моли за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от М.П.П. срещу С.Н.С. за осъждане на последната да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в периода от месец април 2015г. до датата на завеждане на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, безпокойство, притеснение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 23.11.2018г. до окончателното изплащане. Ищецът излага, че от месец октомври 2012г. заедно със семейството му живеят под наем в ап. 37, находящ се на адрес: гр.Варна, ж.к.“Младост“ бл.146, вх.25, ет.7. Твърди, че скоро след нанасянето им разбрали, че под тях живее ответницата С.С.. След няколко месеца тя започнала да се оплаква, че чува шумове от тях, които й пречат да живее спокойно. Твърдяла, че чува, когато някой си издърпва и избутва стола, когато се отваря врата на кухненски шкаф, когато се влиза и излиза от стаята, когато се отваря вратата на пералнята, когато се отваря вратата на терасата и т.н. Ищецът отново ѝ обяснил, че това не е умишлено и че винаги се стараят да не вдигат шум и обяснил, че не може да не се чува нищо при положение, че живеят хора и извършват различни ежедневни дейности. След няколко дни ищецът купил и сложил балатум във всички стаи на апартамента вкл. и в кухнята и коридорите, даже и в сервизното помещение, за да няма оплаквания от страна на ответницата. След още няколко месеца тя отново дошла и отново заявила, че й пречат и че това не можело да продължава повече. Непрекъснато чувала шумове вкл. и от капака на тоалетната чиния. Казала, че ще говори с домоуправителката, за да свика общо събрание на входа, щяла да каже, че нарушават правилника системно и щяла да иска да ги глобят и изгонят. Парите от глобата щяла да поиска да й бъдат дадени за компенсация. Когато през месец април 2015г. се родила дъщерята на ищеца К., в следващите месеци към оплакванията били добавени, че бебето плаче и ответницата не можела да си спи и си почива. В началото на 2016г. ответницата отново дошла и за пореден път заявила, че й пречат и че това е последно предупреждение; че ако не променят нещо, ще започне да използва институциите срещу тях и ще направи така, че в крайна сметка да се махнат. Ищецът отново обяснил, че това са шумове от нормалното ежедневие на едно семейство и няма как да изчезнат, както и, че е взел допълнителни мерки за намаляване на шумовете. Тя му заявила, че явно не могат да се разберат и щом отказва да промени нещата, да очаква в скоро време полиция. На 27 март 2016г. малко след полунощ семейството му било събудено от блъскане по входната врата.

Била отново ответницата, която заявила, че й пречат понеже чувала шум от сушилнята и това представлявало навлизане в личното й пространство. Ищецът й отговорил, че след няколко часа трябва да става за работа и че сушилнята не работи. Семейството си легнало и след малко отново събудено от почукване на вратата като при отварянето ищецът установил, че това била ответницата, заедно с полицаи, които го уведомили, че срещу него е постъпило оплакване от ответницата, че й е нанесъл побой и че я е блъскал по стълбите надолу, но по случая не било констатирано нарушение от негова страна. В началото на месец април 2016г. ответницата отново го посетила като го предупредила, че няма да се откаже, докато не се махнат, защото й пречели и щяла да инициира общо събрание на входа, за да ги изгонят. Ако от това нямало полза, го заплашила, че ще пише на кмета на гр.Варна и на премиера. По нейна инициатива на 10 април 2016г. било свикано общо събрание на живущите във входа, където тя пред всички заявила, че от техния апартамент се чува непрекъснато шум, местене на мебели, семейни скандали и викове. Съседите, които също имали деца, апелирали за малко повече търпение от страна на ответницата и че когато има бебе това е нормално да е така и че това все пак е временно. Няколко дни след това ответницата му заявила, че тъй като среднощния сигнал до полицията не дал резултат, и че след общото събрание не ги били изгонили, то тя щяла да предприеме други действия. След няколко дни ищецът получил обаждане и след като отишъл в полицията разбрал, че на 21.04.2016г. има подадена жалба срещу семейството му, в което ответницата се оплаквала, че е тормозено психически от тях като по всяко време на деня имало семейни скандали, използване на сушилнята и че разместване на мебели. След няколко дни ответницата му заявила, че кварталните инспектори са некомпетентни, защото не са ги изгонили и не са ги глобили и сега решила да подаде жалба до техния началник и да говори с него, за да се оплаче от тях. Казала, че няма да спре докато не се изнесат и че ще направи всичко, за да го постигне и ако пак нямало резултат щяла да пише до кмета, премиера и президента. В резултат на което ищецът три пъти ходил в III РУ за да дава обяснения, че вдигат шум и правят скандали със съпругата си. В края на месец септември 2016г. чули ответницата да крещи от апартамента си, че кварталните инспектори са некомпетентни защото не са ги глобили, нито изгонили, началникът им също не направил нищо и явно нямало да стане да ги изгони чрез полицията.

Щяла да се оплаче на социалните служби и да съобщи, че не се грижат за децата си, че ги пребиват и ги тормозят психически, че не ги хранят. По този начин щели да им отнемат децата и когато останели без деца, щели да си тръгнат от апартамента. В последствие се оказало, че ответницата е пуснала жалба срещу тях до Началника на Отдел „Закрила на детето“. Била извършена проверка, при която не се установил риск за децата, но ищецът и съпругата му били подлежи на стрес да дават обяснения в ДСП-Варна, да бъдат проверявани и да чакат резултат от проверката. В началото на 2017г. ответницата се свързала с наемодателката на ищеца Р. М. и се оплакала от семейството му първо по телефона след това отишла на адреса й.

Искала те да бъдат изгонени от апартамента. След като наемодателката отказала, ответницата подала многократни оплаквания до домоуправителката Н. Д. и поискала също да бъдат изгонени от сградата. През цялата 2017г. ответницата периодично заявявала, че няма да престане да подава жалби и да се оплаква, докато не се изнесат от жилището. Казала, че ще отиде до местоработата на ищеца СЖ Експресбанк, за да разкаже на ръководителя му, че я тормозят и че ще отиде в училището на детето, за да разкаже, че го бият вкъщи и че е малтретиран.

Казала, че сигнализира и медиите и ако трябва ще пише на кмета, на премиера и на президента. В края на месец ноември 2017г. ответницата отново подала жалба до социалните служби като написала, че по цял ден децата са тормозени, обиждани и унижавани и че по всяко време на денонощието има семейни скандали. След няколко дни заявила, че за всеки случай е пуснала втора жалба до Полицията.

Наложило се ищеца да ползва отпуск, за да може да се събеседва със социалните работници – Т. Д.и П.. Съпругата му се срещнала с кварталните инспектори П. и П. заради втората жалба. Ищецът също се срещнал с тях. След три дни ответницата пуснала жалба до кмета на Община Варна, като целта ѝ била до Коледа да бъдат изгонени и да посрещне Новата година на спокойствие. Ищецът отново трябвало да ползва отпуск, за да срещне на 19.01.2018г. с кмета на район Младост. Домоуправителката уведомила ищеца, че е получен отговор по жалбата до кмета на район Младост, който не бил удовлетворителен за ответницата. Ответницата заявила, че няма да спре докато не ги изгонят от апартамента. На

27.01.2018г. по инициатива на ответницата отново било свикано общо събрание на входа, на което тя отново започнала да се оплаква, че чува шум, който идва от тях и да твърди, че й пречат да си почива. Нито един от присъстващи нямал оплаквания, че семейството на ищеца пречи. Събранието завършило с връчване на предупреждение към ответницата за изваждане от сградата поради действията й и неплащане на разходите във входа в продължение на месеци. Известно време нямало проблеми, но наскоро ответницата заявила, че за нея ще има спокойствие само ако те не живеят там и отново ще пише жалби и ще отиде до местоработата на ищеца, за да говори с ръководителите му и ще отиде в училището на сина му, за да говори с директорката, с класния му ръководител и със съучениците му, че го малтретират. Ищецът счита, че ответницата, използвайки МВР, държавните и общинските органи цели изгонването им от апартамента, като за тази цел умишлено декларирала неверни за него и съпругата му твърдения пред Полицията, Община Варна и Агенция социално подпомагане. Не оспорва, че всеки има право да се жалва от незаконните действия на другите и да търси правата си, но че не трябва да се злоупотребява с гражданските права като счита, че действията на ответницата са умишлени и не целят да възстановят правния порядък в жилищната сграда, в която живеят. Твърди, че с действията си тя цели да накърни договора им за наем като ги принуди да го прекратят, засяга спокойствието и сигурността на ищеца и семейството му, правото им на отдих почивка, и неприкосновеността на личния им живот. Излага, че в резултат на действията на ответницата през последните години когато се прибира вкъщи не се чувства спокоен, защото очаква на вратата му да позвъни ответницата, водеща Полиция, домоуправител, общински служители или други органи. Ежедневно се притеснява, че наемодателят му може да го изгони от квартирата като прекрати договора заради оплакванията на ответницата; изпитва неудобство от съседите си, защото се твърди, че са нарушители; притеснявал се за децата си, защото са обект на проверка от Социалните служби; притеснява се от уволнение, защото на работата му идвали недоволни граждани, които твърдят, че действа в разрез със закона и морала; притеснява се, че може да бъде съден за домашно насилие, както и че съпругата му изживявала тежко случващото се, което понякога обтягало отношенията им, когато говорели за това и тя страдала и се чувствала притеснена и нервна. Всичко това се отразява изключително негативно върху личния му живот, причинява му стрес, изпитвал страхове, безпокойство и нервност, безсъние и напрежение. Излага, че постоянните сигнали и оплаквания на ответницата, неверните й обидни и клеветнически твърдения, намесата в личния му живот и опитите за накърняване на доброто му име, непрекъснатите ангажименти, свързани с явяване в различни държавни институции и даването на обяснения в устна и писмена форма по недоказани и неоснователни твърдения, изложени в жалбите на ответницата се явяват психически тормоз.