Решение № 121 от 27.09.2021, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 124/2021
- Вид
- Решение № 121
- Подписан
- 27.09.2021
- Състав
- ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА, ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА ХРИСТОВА ДЕКОВА, ЙОНИТА ЦАНКОВА ЦАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221 ал.2 предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл.84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.185 ал.2 предложение последно · Закон за данък върху добавената стойност
- §1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ № гр. Ловеч, 27.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
Членове: ЙОНИТА
ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА
ПАВЛОВА при секретар Татяна Тотева и с участието на прокурор Кирил Петров сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА к.н.а.д. № 124 по описа за 2021 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
„Панини България” ЕООД, гр.Троян, чрез адв. Б.Д.-ЛАК, против решение № 40 от 28.06.2021 година, постановено по административно наказателно дело № 69 по описа за 2021 година на Троянският районен съд. С обжалваното решение първи състав на съда е потвърдил Наказателно постановление № 543043-F569176 от 19.10.2020 година, издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ гр.Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева, на основание чл.185 ал.2 предложение последно във вр. чл.185 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение по чл.16 от Наредба Н-18/2006г. на Министъра на финансите /МФ/, като правилно и законосъобразно.
В касационната жалбата /КЖ/ се твърди, че решението е неправилно. Излага се, че по вина на обслужващата ФУ фирма са получили препис от действителния договор едва в хода на делото, както и че тази фирма е допуснала нарушения като не е попълнила паспорта на ФУ и е следвало да извърши осъвременяване на данните в паметта на ФУ за наличието на сключен договор. При това неправилно РС е приел, че не е налице сключен договор за поддръжка на ФУ с регистрирано от БИМ лице.
Касационният жалбоподател иска да бъде отменено решението на РС Троян и да се постанови ново решение, с което да се отмени издаденото наказателно постановление и да се присъдят направените за касационното производство разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище вх. №2942 от 20.09.2021г., чрез процесуалният си представител адв.Д. поддържа жалбата.
Ответникът ТД на НАП, гр. Велико Търново – редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище, чрез процесуалният си представител ю.к. П.С. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен.
Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд - Троян, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените от касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона.
Разгледана по същество, жалбата против решението е неоснователна, тъй като не са налице посочените от касатора основания за отмяна.
В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият състав е установил правилно фактическата обстановка, видно от която на 03.09.2020г. в 15:29 часа е била извършена проверка от служители на ТД на НАП гр. Велико Търново в търговски обект – паркинг и детски атракционен батут, разположен на същия терен, находящ се в гр. Троян, *, експлоатиран от „Панини България” ЕООД гр. Троян. При проверката бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА, № 0293411/03.09.2020г., в който били отразени констатациите на проверяващите. Посочено било, че в присъствието на проверяващите „Панини България” ЕООД гр. Троян е издал ФКБ №0000883/03.09.2020г. за ползване на услуга „престой на паркинг” на служебния автомобил на проверяващите, на който било изписано съобщение, че срока на договора за сервиз е изтекъл. Във връзка с така направените констатации на 09.09.2020г. на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F569176 за това, че при извършена проверка на 03.09.2020г. в 15:29 часа в търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – паркинг и детски атракцион-батут, разположен на същия терен находящ се в гр. Троян, *, експлоатиран от „Панини България” ЕООД, гр. Троян, е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си при работа с фискалното устройство модел „Incotecx 181KL“ с ИН на ФУ: IN030388, ИН на ФП: 54030388, чрез което се регистрират и отчитат приходите от заплащане на такса паркинг в момента на проверката, да има сключен валиден писмен договор за техническо обслужване и ремонт на фискалното устройство, поради факта че същият е изтекъл на 29.06.2020г.
В АУАН било отразено, че горното се потвърждава и от съобщението „Срокът на договора за сервиз Изтече!“, което се отпечата на ФКБ/№0000883/ 03.09.2020г. издадена при направена контролна покупка от страна на проверяващият екип на услуга- паркинг на лак автомобил на стойност един лев, заплатена в брой. Констатираното било прието за нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажба чрез електронен магазин. АУАН бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, който го подписал и получил екземпляр от него, без да отрази възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН също не е представил възражения. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.185, ал.2, предл. последно във връзка с ал.1 от ЗДДС за извършено нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.
При така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от компетентни лица в законоустановените срокове и притежаващи изискуемите по ЗАНН реквизити, при спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Приел също, че е безспорно доказано вмененото на дружеството административно нарушение на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, при съобразяване приобщения по делото доказателствен материал. Решаващият състав обсъдил направените възражения за приложимост на чл.28 от ЗАНН, за наличието на договор за техническо обслужване № 2044, сключен на 21.09.2019г. и фактура № **********/08.10.2019г., като мотивирано ги отхвърлил като неоснователни. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.
Подкрепят се изводите на районния съд, че
АУАН и наказателното постановление са издадени при наличие на компетентност, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В АУАН и в наказателното постановление е направено ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
По делото е безспорно установено нарушението и неговият извършител. Видно е от събраните по делото доказателства, че търговецът „Панини България” ЕООД не е имал сключен договор за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма на въведеното в експлоатация фискално устройство на датата на проверката – 03.09.2020 г. Съгласно изискванията на нормата на чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., в редакцията към момента на проверката, при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл.3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД. От тълкуването на разпоредбата следва, че договор трябва да има и по време на работа на устройството, като в случая установеното при проверката фискално устройство е работело. Изложеното води до извод, че от страна на търговеца е налице неизпълнение на задължението по чл.16, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Нарушението по чл.16, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. се изразява във формата на бездействие и по своята юридическа конструкция се явява формално /на просто извършване/ и продължено. Неоснователен е доводът, че към датата на проверката 03.09.2020г. търговецът е имал валиден друг договор. Представеният в хода на съдебното производство договор за техническо обслужване № 2044, сключен на 21.09.2019г. и фактура № **********/08.10.2019г., не доказват наличието на валидно съществувал договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ. Доколкото към този договор не са приложени общи условия, каквито има към договор № 2677 от 28.06.2019г. От тези общи условия е видно, че годишна такса за сервизно техническо обслужване не се заплаща, а се заплаща годишен абонамент за ползване на СИМ карта, който е в размер на 48.00 лв.с ДДС, който не се дължи за първата година след първоначалната активация на ФУ, като процесното ФУ е регистрирано на 28.06.2019г. От издадена фактура за годишно техническо обслужване, не става ясно за кой период се отнася и по кой договор е заплатена, тъй като във фактурата тези обстоятелства не са отразени. Обосновано с доказателствата РС не е приел за достоверно становището на
Инкотекс Сървис“ ООД, че поради модификация на ФУ на 28.06.2019г. е издаден договор № 2677 за тримесечен срок - до 28.09.2019г., който е продължение на предходен гаранционен договор, тъй като в този договор не са посочени такива обстоятелства. Не е представен и твърдяният предходен договор.
Не е представено копие от паспорта на
ФУ, в който, съгласно чл.16, ал.2 от Наредба Н-18/2006г., при сключване на договора за ФУ лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ следните данни: наименование, адрес, идентификационен номер по чл.84 ДОПК и телефон на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт; номер и дата на разрешението за извършване на сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД; номер, дата и срок на валидност на договора.
При липсата на надлежно отразяване в издадения паспорт на ФУ на представения от търговецът договор правилно решаващият състав е приел, че същият не е бил валидно съществуващ към датата на проверката - 03.09.2020 г.
Ето защо, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, като е отчетено обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което е наложена санкция в минималния предвиден от законодателя размер от 500 лева.
Следователно, действително е налице извършено от касатора административно нарушение, за което с НП му е наложено минималното предвидено в закона наказание. Същото е правилно определено по вид и размер и се явява достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.
Разпечатката съдържа 38 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e919140f-70c4-42c9-be6f-de5695ea6e56