Решение № 5590 от 29.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5590 гр. С 29.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. С.А като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20211110133554 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Д. П. М., К. А. М., П. А. М. и А. А. М., уточнена с молба от 21.10.2021 г., против Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р. Д., Б. М. Б., С. М. Д., Т Б. Д. и А. Й. Д., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Д.П.М притежава право на собственост върху 5/8 ид.ч., К. А. М притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч., П. А. М. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. и А. А.

М. притежава право на собственост върху 1/8 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Б., район (АДРЕС), с площ от 1048 кв.м., с номер по предходен план 1899, квартал 15, по силата на договор за покупко-продажба и наследствено правоприемство, респ. при условията на евентуалност въз основа на упражнено давностно владение, да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативен нотариален акт за възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа на нотариус С.М издаден в полза на наследодателите на ответниците, както и да бъде признато за установено, че нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I, рег.

02476, дело № 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, е неистински документ – с невярно съдържание в частта относно извършеното нотариално удостоверяване, че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот и, че Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р.

Д., Б. М. Б., С. М. Д., Т Б. Д. са прехвърлили притежавано от тях право на собственост върху вещта на А. Й. Д..

В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.1994 г. с нот. акт № 31, том V, нот. дело № 2738/1993 г. по описа на нотариус С.П Д.С.С е признат за собственик на основание упражнено давностно владение на празно дворно място, съставляващо парцел VIII-1899, кв. 15 по плана на гр. С вилна зона „Б. – разширение“, цялото с площ от 1200 кв. м. По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1994 г., обективиран в нот. акт № 81, том LLXX, нот. дело № 241125/1994 г., по описа на нотариус В.

1

М., Д.С прехвърлил правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на наследодателя на ищците А. К. М. и П. Й. И. Ищците поддържат, че по силата на договор за покупко-продажба от 14.02.2002 г., обективиран в нот. акт № 25, том I, нот. дело № 15/2002 г., по описа на нотариус Д.К П. Й. И и съпругата му П.П Иа прехвърлили придобитото в режим на съпружеска имуществена общност право на собственост върху ½ ид.ч. от описания по-горе недвижим имот на съсобственика А. К. М.. В исковата молба са изложени твърдения, че от момента на придобиване на право на собственост върху имота А. М. и неговите наследници упражняват фактическа власт върху вещта необезпокоявано, заплащали дължимите данъци и такси, и по отношение на дворното място не е имало претенции от трети лица. При извършена справка ищците установили, че на 19.02.2021 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 107, том I, нот. дело № 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, ответниците Н. С. Д., Р. Й. Г., П. Б. Д., Н. М. Ж., С. Р. Д., Б. М. Б., С. М. Д., Т Б. Д. прехвърлили право на собственост върху 18/24 ид.ч. от процесния недвижим имот на А. Й. Д.. В исковата молба са изложени твърдения, че страните по прехвърлителната сделка не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Ищците поддържат, че ответниците обосновават правото на собственост върху поземления имот с констативен нотариален акт за възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ от 01.02.1994 г. № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., по описа на нотариус С.М съгласно който наследодателите им Й С. Д. и Н. С. Д. са признати за съсобственици при равни дялове на бивша ливада с площ от 3950 кв.м., отразена в регулационния план на с. Б. от 1991 г., която е кадастрална основа на три парцела, сред които и процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че Й С. Д. и Н. С. Д. предявили ревандикационен иск срещу Д.С.С - праводателя на ищците А. К. М. и П. Й. И, по който било образувано гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав. Ищците поддържат, че с влязло в сила съдебно решение предявеният иск е отхвърлен, като в мотивите въззивната инстанция по спора приела, че Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П, въз основа на което е съставен констативния нотариален акт в полза на Й С. Д. и Н. С. Д., не поражда правно действие, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на ЗЗСПЗЗ, предвиждащи изискуемия брой членове на комисията. По изложените доводи ищците намират, че ответниците не притежават право на собственост върху процесния недвижим имот, респ. не са материално легитимирани да извършват сделки с вещта. По изложените доводи е направено искане предявените претенции да бъдат уважени, като в тежест на ответниците бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

С влязло в сила Определение № 3339/07.02.2022 г. производството по предявения от ищците иск за установяване неистинността на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 107, том I, рег. 02476, дело № 0101/2021 г., по описа на нотариус В.Б, е прекратено.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците чрез процесуалния си представител адвокат Т. оспорват исковата молба. В подадения отговор са изложени твърдения, че с Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П на наследодателите на ответниците Й С. Д. и Н.

С. Д. е възстановено право на собственост върху бивша ливада с площ от 3950 кв.м., отразена в регулационния план на с. Б. от 1991 г., която е кадастрална основа на три парцела, сред които и процесния недвижим имот, като въз основа на решението на 01.02.1994 г. е съставен констативен нотариален акт № 6, том II, нот. дело № 228/1994г., по описа на нотариус С.М. Ответниците поддържат, че в качеството на наследници на Й С. Д. и Н. С. Д. са били съсобственици на процесния недвижим имот, като по силата на посочения в исковата молба договор за покупко-продажба от 19.02.2021 г. А. Й. Д. придобил изцяло правото на собственост върху вещта. С подадения отговор са оспорени изложените в исковата молба твърдения относно притежанието на право на собственост върху имота от страна на ищците. Процесуалният представител на ответниците поддържа, че процесният имот бил внесен в ТКЗС, в резултат на което по смисъла на чл. 22 и сл. / отм./ ЗС земята 2 представлявала кооперативна собственост, поради което до влизане в сила на разпоредбата на чл. 86 / отм./ ЗС по отношение на вещта не е текла придобивна давност. Предвид изложеното ответниците поддържат, че Д.С.С ( праводател на наследодателя на ищците) не би могъл да придобил право на собственост въз основа на упраженено давностно владение върху процесния имот към датата на констативния нотариален акт, поради което сключената между лицето и А. К. М. и П. Й. И сделка не е произвела вещно-прехвърлително действие.

В подадения отговор са изложени доводи относно за неправилност на влязлото в сила решение по гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, като ответниците поддържат, че със съдебния акт не е отречена със сила на пресъдено нещо действителността на Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П. С подадения отговор са оспорени наведените в исковата молба твърдения, че ищците са упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху вещта. Ответниците поддържат, че имотът винаги е владян от Й С. Д. и Н. С. Д., като с Решение по гр. д. № 4582/1994 г. по описа на СРС, 45 състав, било установено, че лицата не са губили право на собственост върху имота, а след смъртта им фактическа власт върху вещта с намерение за своене е осъществявана от техните наследници. По изложените доводи е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищците бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа страна следното:

Като писмено доказателство по делото е представено Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П за възстановяване на правото на собственост на Й С. Д. и Н. С. Д. във възстановими стари реални граници на ливада с площ от 3.950 дка, находяща се в землището на с. Б., местността „Синьо пръте“, представляващ имот без планоснимачен номер от кад. лист № Г-13-2-Е, идентичен с част от имоти № 1901, 1903 и 1899, включен като основа на парцел № VIII-1899, както и парцели Х-1548, IX-1547, квартал 15, при съседи: път, М.Т и Т.Т заявен с пореден № 16 от заявлението.

Като писмено доказателство по делото е приет констативен нотариален акт за възстановено право на собственост върху земеделски имот в строителните граници на населено място, в реални граници по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, № 6, том II, нот. дело № 228/1994 г., с който Й С. Д. и Н. С. Д. за признати за собственици при равни дялове върху имота по Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П.

Като писмено доказателство по делото е приет нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 31, том V, нот. дело № 2738/1993 г. по описа на нотариус С.П с който Д.С.С е признат за собственик на празно дворно място, съставляващо парцел VIII-1899, кв. 15 по плана на гр. С вилна зона „Б. – разширение“, цялото с площ от 1200 кв. м.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1994 г., обективиран в нот. акт № 81, том LLXX, нот. дело № 241125/1994 г., по описа на нотариус В.

М., Д.С прехвърлил правото на собственост върху описания по-горе недвижим имот на А.

К. М. и П. Й. И. От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 07.01.1989 г. се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 01.11.1994 г. приобретателят М. е бил в брак с ищцата Д. П. М..

От изисканото производство по гр. д. № 4582/1994 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 45 състав, се установява, че същото е образувано по предявен от трето за спора лице С.З.И против Й С. Д., А. Й. Д., Р. Й. Г. и Н. С. Д. иск за признаване за установено, че ищецът притежава право на собственост върху имот в землището на с. Б., м.

„Синьото пърте“ / „Богдана“/, представляващ парцел Х-1548 от кв. 15 по плана на вилна зона „Б.-разширение“ с площ от 600 кв.м., в която е построил сграда с площ от 32 кв.м. С влязло в 3 сила Решение от 21.04.1999 г. исковата претенция е отхвърлена.

От изисканото в цялост производство по гр. д. № 1053/1995 г. по описа на Софийски районен съд, 43 състав, се установява, че същото е образувано по предявен от Н. С. Д. и Й С. Д. против Д.С.С иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищците на основание земеделска реституция притежават право на собственост върху празно дворно място, представляващо парцел VIII, имот с пл. № 1899 от кв. 15 по плана на вилна зона на с. Б. – Разширение, одобрен със Заповед № РД-50-09-79 от 19.04.1991 г., и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху така описания недвижим имот. С протоколно определение от 06.10.1995 г. приобретателите по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.11.1994 г. А. К. М. и П. Й. И са конституирани като ответници наред с първоначалния ответник Д.С.С. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът С „се е самонастанил“ в имота. С влязло в сила Решение от 10.12.1997 г. исковата претенция е отхвърлена, като съдът е приел, че липсват безспорни доказателства ищците да са собственици на процесния имот. Прието е, че събраните по делото доказателства – удостоверения, издадени въз основа на ямлячни регистри и опис-декларации за внесени имоти в ТКЗС са единствено индиция, че ищците и техния наследодател са притежавали имот в местността, в която се намира процесния имот. С Решение по в. гр. д. № 451/1999 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Решение от 10.12.1997 г. по гр. д. № 1053/1995 г. на СРС, 43 състав, е оставено в сила, като в мотивите въззивната инстанция е приела, че Решение № 1710/21.07.1993 г. на Поземлена комисия П не може да породи действие, тъй като не е постановено от предвидения в чл. 60 ППЗСПЗЗ в действащата към момента на издаване на административния акт редакция числен състав на комисията, т.е. постановено е от некомпетентен орган.