Решение № 596 от 21.06.2024, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. С., 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530100763 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът - твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че въз основа на сключен между страните рамков договор № -/13.09.2019 г. и приложения към него, на ответницата били предоставяни електронни съобщителни услуги, и й били продадени устройства на изплащане, чиито цени били начислявани по партида с номер -. Предоставяните услуги били комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен номер **********, комплексна мобилна телефонна услуга на мобилен номер -, мобилен интернет на мобилен номер - и мобилен интернет на -. Устройствата, които били продадени на изплащане, били: - -+-, - -+-, - и -+-. По посочената партида, за периода от 18.01.2021 г. до 31.07.2021 г., ответницата натрупала и не заплатила в сроковете, съгласно договора, приложенията към него и общите условия на ищеца, следните задължения: 1120.42 лева неплатени предоставени услуги и 855.10 лева неплатени суми за устройство на изплащане. На 01.07.2021 г., поради неплащане в срок на просрочени задължения, рамковият договор № -, бил прекратен, за услугите по партидата, по вина на ответницата. Поради това, съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за услугите към договора и общите условия на ищеца, й били начислени неустойки в общ размер на 662.99 лева. Претендираната сума 1 била в общ размер на 2638.51 лева. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за същата сума от 2638.51 лева, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 4574/2022 г. на PC С.. В хода му, на основание чл. 423 ГПК, било подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение, от ответницата. Сумата в размер на 2638.51 лева, била сбор от следните суми: 1). 1120.42 лева цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за отчетния период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г., с период на изискуемост на задължението 18.01.2021 г. до 31.07.2021 г., която била начислена съгласно условията на рамковия договор № -, приложенията към него и общите условия, по партида -. Сумата, от своя страна, била сбор от следните суми, за които били издадени следните първични счетоводни документи: 182.76 лева по фактура № 424271637/18.01.2021 г., 170.48 лева по фактура № 425820548/17.02.2021 г., 169.02 лева по фактура № 427361221/17.03.2021 г., 239.71 лева по фактура № 429067317/16.04.2021 г., 165.85 лева по фактура № 430602287/17.05.2021 г., 165.85 лева по фактура № 432131586/16.06.2021 г., и 26.75 лева по фактура № 433665159/16.07.2021 г.; 2). 855.10 лева цена на вноските на изплащане за закупено устройство на изплащане за отчетния период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г., с период на изискуемост на задължението 18.01.2021 г. до 31.07.2021 г., която била начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № -, по партида № -. Сумата била сбор от следните суми, които били обективирани в следните първични счетоводни документи: 66.44 лева по фактура № 424271637/18.01.2021 г., 66.44 лева по фактура № 425820548/17.02.2021 г., 66.44 лева по фактура № 427361221/17.03.2021 г., 66.44 лева по фактура № 429067317/16.04.2021 г., 66.44 лева по фактура № 430602287/17.05.2021 г., 66.44 лева по фактура № 432131586/16.06.2021 г., и 462.46 лева по фактура № 433665159/16.07.2021 г.; и 3). 662.99 лева начислени неустойки. Сумата, била сбор от следните суми, за които били издадени следните първични счетоводни документи: 2 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения по документ № 555114577/20.02.2021 г.; 59.97 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по документ № 556047087/01.07.2021 г. за мобилна услуга № **********; 68.80 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги по документ № 556047088/01.07.2021 г. за мобилна услуга № **********; 47.72 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги по 2 документ № 556047089/01.07.2021 г. за мобилна услуга № **********; 95.55 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по документ № 556047106/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 8.89 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по документ № 556047107/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 57.48 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги по документ № 556047116/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 70.18 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството по документ № 556047117/01.07.2023 г. за мобилна услуга №-;

94.03 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по документ № 556047118/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 64.98 лева за неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги по документ № 556047132/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 51 лева неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство по документ № 556047133/01.07.2021 г. за мобилна услуга № -; 42.39 лева неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС по документ № 556047134/01.07.2021 г. за мобилна услуга за 3 стандартни месечни такси без ДДС. Неустойките били начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № - за услугата, по партида № -, по вина на ответницата, при условията на чл. 54.12 от ОУ, и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към договора.

Върху претендираната сума в размер на 2638.51 лева, била начислена и мораторна лихва в общ размер на 343.39 лева, която била формирана, както следвало: 155.08 лева мораторна лихва върху сумата от 1120.42 лева за неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги, която лихва била начислена за периода от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., 107.20 лева мораторна лихва върху сумата от 855.10 лева за неплатени вноски за устройства – предмет на продажба на изплащане, за периода от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г.; и 81.11 лева мораторна лихва върху сумата от 662.92 лева за периода от 21.02.2020 г. до 14.09.2022 г. В хода на производството процесната сума от 2638.51 лева можело да бъде заплатена от ответницата по посочените начини в исковата молба. С допълнителна молба от 22.03.2023 г., ищецът допълва, че правният му интерес от предявяването на исковете за съществуването на вземанията от 855.10 лева непогасена сума за устройство на изплащане и от 662.99 лева начислени неустойки, изхождал от факта, че тези суми били част от общо претендираната в заповедното производство сума от общо 2638.51 лева. Със заявлението за издаване на заповед за 3 изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 4574/2022 г. на PC С., общата сума от 2638.51 лева, била претендирана по следния начин: за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер -, като част от рамков договор, идентифициран с неговия уникален номер -, задълженията за периода от 18.01.2021 г. до 31.07.2021 г., били на обща стойност 2638.51 лева, които били формирани, както следвало: неплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги на обща стойност 1120.42 лева; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 855.10 лева; съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане, договорът с абоната се считал за едностранно прекратен по вина на абоната. Поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, били начислени неустойки в общ размер на 662.99 лева. При издаването на заповедта за изпълнение, заповедният съд бил присъдил главницата в общ размер на 2638.51 лева, като не бил направил разбивка на сумите, както го бил направил ищецът в заявлението, което не означавало, че в исковото производство той претендирал суми, които били различни от тези, които били претендирани в заповедното производство.

Искането по същество е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от общо 2638.51 лева, с общо 343.39 лева мораторни лихви от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., от които, сумата от 1120.42 лева за главница от неплатени цени на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г. по рамков договор № -/13.09.2019 г. за електронни съобщителни услуги, със системен партиден номер -, и горепосочените фактури, със 155.08 лева мораторна лихва от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., сумата от 855.10 лева за главница от неплатени цени на закупени устройства на изплащане за отчетен период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г., със 107.20 лева мораторна лихва от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., сумата от 662.99 лева за неустойки за предсрочно прекратяване на договора, с 81.11 лева мораторна лихва лихва от 21.02.2020 г. до 14.09.2022 г., и законната лихва върху сумата от общо 2638.51 лева от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4574 описа за 2022 г. на С. районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

4

Ответницата -, редовно призована, не е подала писмено отговор, а в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

За процесните вземания ищецът е подал на 29.09.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За разглеждането му е образувано приложеното ч.гр.д. № 4574/2022 г. на С. районен съд, по което на 03.10.2022 г. е издадена исканата заповед, срещу която ответницата е подала в срок на 29.12.2022 г. възражение по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта и няма възможност да плати сумата, тъй като работела на минимална работна заплата, върху която имало запор за друго задължение. Поради това на 20.02.2023 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил по делото процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, които поради това се смятат предявени на 29.09.2022 г., когато е подал в съда заявлението си за издаване на заповедта срещу ответницата по делото (чл.

422, ал. 1 ГПК).

На 13.09.2019 г. страните са сключили в писмена форма, при представените общи условия, договор № - за електронни съобщителни услуги, към който след това са подписвали представените с исковата молба приложения (л. 4-30 и 41-61). По силата им ищецът се задължил да предоставя на ответницата уговорените в тях електронни съобщителни и други негови услуги, при условията на договора, приложенията към него и общите му условия, а ответницата се задължила да му ги заплаща ежемесечно, заедно с дължимата месечна абонаментна такса за избраните от нея тарифни планове, съгласно издадена от ищеца фактура, в срок до 15 дни от издаването й, независимо от това дали е получила същата (чл.чл. 3.1-3.4 от договора и чл. 26.4 и 26.5 от ОУ на договора).

От представените с исковата молба и неоспорени от ответницата фактури №№ № 0424271637/18.01.2021 г., № 0425820548/17.02.2021 г., № 0427361221/17.03.2021 г.,

№

0429067317/16.04.2021 г.,

№

0430602287/17.05.2021 г.,

№

0432131586/16.06.2021 г. и

№

5

***/16.07.2021 г. (л. 32-35), преценени съвкупно със заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 130-137), се установява още, че в изпълнение на този договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, ищецът е предоставил по горепосочените фактури, за исковия период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г., посочените в тях и ЗСИЕ електронни съобщителни услуги на ответницата, на обща стойност 1120.42 лева с ДДС, които няма данни същата да му е платила до приключване на съдебното дирене (чл. 235, ал. 3 ГПК). Вярно е, че фактурата не е основание за плащане, каквото е доставката на стоката или услугата. Но също така е вярно, че фактурата удостоверява/доказва този факт, а процесните фактури ответницата не е оспорила по делото (Р 1064-2003-I). Поради това съдът намери за установено от същите фактури и потвърждаващото ги ЗСИЕ, че в изпълнение на процесния договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, ищецът е предоставил на ответницата посочените в тях електронни съобщителни услуги на обща стойност 1120.42 лева с ДДС, които ответницата няма данни да му е платила до приключване на съдебното дирене, въпреки настъпване на посочения във всяка от фактурите падеж/срок за плащането й, до изтичането на който е следвало да му ги плати съгласно чл. 26.4 от общите условия, независимо дали е получила тези фактури (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).