Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6053 от 19.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39478/2022
Вид
Решение № 6053
Подписан
19.04.2023
Състав
АСПАРУХ ЕМИЛОВ ХРИСТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 6053 гр. С., 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20221110139478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от „А-К.И.“ ЕООД, искова молба против „С.Е.“ ЕАД, с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумите както следва: 1 304,42 лв., представляваща неизплатена част от дължима сума за извършена услуга по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., дължима за втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда IPN 260 и монтаж, за което е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г. и сумата от 78,27 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до 25.05.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. 27651/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав.

С протоколно определение от 31.03.2023г., производството по делото е прекратено, на основание чл. 232 ГПК, в частта, досежно исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1304.42лв., представляваща неизплатена част от дължима сума за извършена услуга по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., дължима за втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда IPN 260 и монтаж, за което е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г., поради оттегляне от иска след плащане в хода на процеса.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че е предоставил на ответника услуга „Изграждане на подкранов път за мостов кран с Q = 2 t“, която е следвало да се извърши на четири етапа. Твърди, че услугата е извършена и строително-монтажните работи са приети от ответника, за което бил подписан Приемателно-предавателен протокол от 21.09.2021 г. Сочи, че във връзка с извършената услуга на 21.09.2021 г. е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г. за сумата от 7 804.42 лв. с ДДС, получена без възражения от ответника, но задължението било изплатено само частично, като останала неплатена сума по фактурата в размер на 1 304,42 лева. Сочи, че съгласно чл.8 ал.1 от Договор № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., 1 плащането се извършва след надлежно издадена фактура от изпълнителя, в срок до 30 дни от датата на издаване. Излага, че ответникът не е заплатил в цялост сумата по фактурата в срок, поради което претендира и лихва върху незаплатения остатък за периода от 22.10.2021 г. до 25.05.2022 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор, както и че от страна на ищеца за извършената услуга е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г. за сумата от 7 804.42 лв. с ДДС. Твърди, че цялата сума по фактурата е изплатена, като сочи, че е извършил следните плащания: на 08.10.2021 г. 1000 лв.; на 12.10.2021 г. 2000 лв.; на 13.10.2021 г. 1500 лв.; на 27.10.2021 г. 1000 лв.; на 03.11.2021 г. 1000 лв.; на 30.06.2022 г. 1000 лв.; на 18.08.2022 г. 304.42 лева. Аргументира, че последното плащане е извършено с преводно нареждане № BORD00637261/18.08.2022 г., с което било извършено плащане в размер на 1000,42 лв., която сума сочи, че е формирана като сбор от 624,00 лв. сума по фактура № **********/24.09.2021 г.; 72,00 лв. - остатък по фактура № 0000100658/21.09.2021 г.;

304,42 лв. - остатък по фактура № 0000100657/21.09.2021 г. Оспорва претенцията за мораторна лихва, както и размера на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като предмет на разглеждане е единствено акцесорната искова претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и лихва от датата на депозиране на заявлението до плащането на главницата.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между страните са били налични облигационни правоотношения, породени от сключен Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., по силата на който ищцовото дружество е следвало да извърши услуга „Изграждане на подкранов път за мостов кран с Q = 2 t“, че изграждането е следвало да се извърши на четири етапа, както и че претендираната сума е част от възнаграждението дължимо се за възложените работи по етап 2, по който възложените работи са извършени и приети от ответника, за което е подписан Приемателно-предавателен протокол от 21.09.2021 г., че във връзка с извършената услуга по етап 2 на 21.09.2021 г. е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г. за сумата от 7 804.42 лв. с ДДС.

Видно от чл. 8 от приложеното на л. 6 по делото копие на процесния договор, страните са уговорили, че плащането се извършва по следния начин: поетапно след надлежно издадена фактура от изпълнителя в срок от 30 дни от датата на издаване на съответната фактура.

От приложеното на л. 16 по делото копие на премателно- предавателен протокол се установява, че работата по процесния етап е приета от ответното дружество на 21.09.2021г., без възражения, което обстоятелство е удостоверено с полагането на подписи на пет служители на „С.Е.“ ЕАД.

От приложеното на л. 15 копие на Фактура № 0000100657, е видно, че на същата дата 21.09.2021г., е издадена и процесната фактура, респективно по аргумент от чл. 8 от договора ответното дружество дължи плащане на сумата по фактурата в срок до 21.10.2021г., респективно считано от 22.10.2021г. е в забава.

2

Не е спорно, а и от заключението на вещото лице по изготвената съдебносчетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, което притежава нужния опит и професионална квалификация се установява, че сумата от 1 304,42 лв., представляваща неизплатена част от дължима сума към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за извършена услуга по Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., дължима за втория етап от проекта, включващ изработка на 2 бр. носачи, греда IPN 260 и монтаж, за която е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021 г., е заплатена в хода на процеса, а именно на 30.06.2022г. са заплатени 1000.00лв., а на 18.08.2022г. са заплатени останалите 304.42лв.

Така изложеното обуславя извода, че за периода от 22.10.2021г. до 25.05.2022г., ответното дружество е в забава за заплащане на сумата от 1 304,42 лв.

Размерът на дължимата се мораторна лихва върху сумата от 1 304,42 лв. за исковия период от 22.10.2021г. до 25.05.2022г., изчислен с помощта на компютърна програма е 78.27лв., като доколкото акцесорната претенция е заявена именно за тази сума, същата се явява изцяло основателна.

Ответното дружество дължи на ищеца и законна лихва за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.05.2022г. до плащане на сумата.

Върху цялата сума от 1304.42лв. се дължи лихва за периода от 27.05.2022г. до 30.06.2022г. / датата на която е погасена част от сумата – 1000.00лв./, като размерът на законната лихвата, изчислен с помощта на компютърна програма е 12.68лв.

За остатъка от 304.42лв. се дължи лихва за периода 01.07.2022г. до 18.08.2022г. / датата на която е погасен и остатъкът от 304.42лв./, като размерът на законната лихвата, изчислен с помощта на компютърна програма е 4.14лв.

В обобщение следва извода, че за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК - 27.05.2022г. до датата на плащане на последната част от претендираното възнаграждение по договора 18.08.2022г., ответникът дължи на ищеца законна лихва в размер на 16.82лв.

По разноските:

При този изход на спора и след като съдът съобрази, че претендираното възнаграждение за процесния етап две от договора е заплатено в хода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество сторените в хода на заповедното и исковото производства разноски, доколкото е дал повод за завеждане на делото.

Ищецът е сторил разноски както следва: 27.65лв. – държавна такса в заповедното производство, 640.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, 74.53лв. – държавна такса в исковото производство, 350.00лв. – депозит за вещо лице и 640.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство или разноски в общ размер на 1732.18лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, дължи на „А-К.И.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., /адрес/, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 78,27 лв. - лихва за забава за периода от 22.10.2021 г. до 25.05.2022г., върху платено в хода на процеса възнаграждение по 3

Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № СЕ-ТРК-4/29.04.2021 г., в размер на 1304.42лв., за което е издадена фактура № 0000100657/21.09.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2022 г. по ч.гр.д. 27651/2022 г. по описа на СРС, 180-ти състав и 16.82лв. – законна лихва за периода от 27.05.2022г. / датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК / до 18.08.2022г. / датата на която е изплатена последната част от процесното възнаграждение /.

ОСЪЖДА „С.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „А-К.И.“ ЕООД, ЕИК ********, сумата от 1732.18лв. – разноски в заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4