Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 366 от 09.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 261/2026
Вид
Определение № 366
Подписан
09.07.2026
В сила
09.07.2026
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ НЕДКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366 гр. Велико Търново, 09.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500261 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена частна жалба от М. Н. С. против Определение № 1803/ 08.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1084/ 2025 г. по описа на ВТОС, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба срещу Определение № 1092/ 19.09.2025 г. по гр.д. № 2404/ 2025 г. по описа на РС – Горна Оряховица. Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, но излага само съображения по същество на жалбата си срещу акта на първоинстанционния съд. Изразява несъгласие с извода на ВТОС, че РС – Горна Оряховица правилно е определил държавната такса за производството и поддържа, че цената на иска му е различна от възприетата от съда и съответно обуславя по-нисък размер държавна такса.

ВТАС констатира следната фактическа обстановка: С Определение № 1092/ 19.09.2025 г. по гр. д. № 2404/2025 г. по описа на РС – Горна Оряховица съдът се е произнесъл по молба на ищеца М. Н. С. за освобождаване от дължимите за производството държавна такса и разноски, като я е уважил частично, освобождавайки го от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 150 лв., а по отношение на останалата част от държавната такса – за сумата 182.13 лв. и за съдебните разноски е оставил молбата без уважение. С акта си съдът е определил на ищеца едноседмичен срок за внасяне на дължимата държавна такса и за представяне на доказателства за това, с указания, че неизпълнението в срок ще доведе до прекратяване на производството. В срока за изпълнение на указанията С. е депозирал частна жалба срещу определението в частта, с която му е указано да заплати държавна такса по делото в размер на 182.13 лв. Изложил е оплаквания, че размерът на държавната такса 1 е определен от съда неправилно върху база 8 303.31 лв., тъй като цената на предявения от него иск е 1 584.45 лв., в какъвто размер е посочено задължението му в получените от ЧСИ съобщение и призовка за принудително изпълнение. За да остави без разглеждане частната жалба, ВТОС е приел, че актът на РС – Горна Оряховица в атакуваната му част има характер на разпореждане по чл.129, ал.2 ГПК, което не е преграждащо, а цели отстраняване на нередовности на предявения иск и доколкото законът не предвижда обжалваемостта му, той не подлежи на инстанционен контрол.

Съдът е разяснил на ищеца, че едва ако съдът върне исковата му молба и прекрати делото поради неизпълнение на дадените указания, въззивната инстанция дължи преценка за законосъобразността на указанията, както и че ищецът може да направи изявление/ да уточни пред районния съд размера на вземането, дължимостта на което отрича, и съдът ще определи държавната такса съобразно изявената воля.

Настоящата инстанция изцяло споделя правния извод на ВТОС за недопустимост на подадената частна жалба и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат две категории определения/ разпореждания: тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Обжалваното определение не попада в никоя от двете категории. Ищецът атакува дадените му от съда указания за привеждане на исковата му молба в съответствие с изискванията на чл.128, т.2 ГПК за редовност и този акт не е нито преграждащ, нито обжалваем, поради което въззивната инстанция не може да разгледа оплакванията му по същество.

При произнасяне по частната жалба на С. ВТОС е сторил повече от дължимото, като е оказал правно съдействие на жалбоподателя, разяснявайки му процесуалните възможности, с които разполага. Ако жалбоподателят счита, че съдът, сезиран с исковата му молба, неправилно е извел от твърденията му и заявения петитум цената на иска му и съответно неправилно е определил размера на дължимата за производството държавна такса, той следва да конкретизира претенцията си, което ще рефлектира върху размера на таксата.

По изложените съображения частната жалба на М. Н. С. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като обжалваното определение бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1803/ 08.12.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1084/ 2025 г. по описа на ВТОС.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3