Решение № 4 от 13.02.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Гълъбово, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100302 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инс“ АД срещу И. Н. Н., с която се предявяват искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът твърди, че ответникът И. Н. кандидатсвал за получаване на потребителски кредит в размер на 1200 лв. чрез сайта на ищцовото дружество. Твърди, че между „Кредит Инс“ Ад и ответника бил сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № *********** г. и желаната сума бил преведена чрез системата E-pay и получена от И. Н. в офис на „Изипей“ АД. Сочи, че по горепосочения договор задължението било платимо на равни месечни вноски с падежи от 26.08.2024 г. до 26.03.2025 г. Твърди, че към 29.11.2024 г. ответникът не погасил нито една вноска, поради което на основание чл.9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, кредита на ответника бил обявен за предсрочно изискуем, като на същият било изпратено електронно съобщение. Твърди, че било образувано ч.гр.д. № 24/2025 г. по описа на РС Гълъбово, по което била издадена заповед за изпълнение, връчна на длъжника по редна на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това и предявява настоящия иск.

Претендират само сумата от 1200 лв. главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № *********** г., а за останалите суми счита, че следва издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК да бъде обезсилена. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И. Н. Н. дължи на „Кредит Инс“ АД сумата в размер на 1200 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № *********** г., ведно със законната лихва от 29.11.2024 г. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И. Н. Н., чрез 1 назначения особен представител адв. С. Б., в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Счита, че не е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, като липсват доказателства за усвояване на заемната сума от ответника. Сочи наличие на недействителни клаузи от договора, както и излага съображения за предсрочната изискуемост.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

О т приетото за послужване ч.гр.д.№ 24/2025 г. по описа на РС Гълъбово, се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 1200,00 лева /хиляда и двеста лева/ – главница по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № ***********г., договорна лихва в размер на 144,00 лева /сто четиридесет и четири лева/ за периода от 26.08.2024г. до 26.10.2024г., законната лихва за забава в размер на 9,05 лева /девет лева и 05 стотинки/ от 27.08.2024г. до 29.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление в съда – 29.11.2024г. до окончателното му изплащанепретендираните суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Исковете са предявени в хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. Да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, по силата на който сумата по заема е усвоена от ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковата претенция в претендирания размер.В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото се установи, че между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който на ответника е предоставена сумата от 1200 лева, със срок на издължаване 26.03.2025 г. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена от ответника посредством услугите на Изипей /оригинал на разписка – л.86 от делото/. Въпросният договор е сключен по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора.

2

С избора си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал тази възможност преди да направи онлайн избора си за сключването на договора. С извършване на това фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението, без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия в раздел IV е записано, че при одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се изпраща като прикачен файл текстът на договора, в който е маркирано, че е получил и е запознат с предоставените му общи условия и приема същите. Наред с това е посочено, че с натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума по банковата сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест възникват задължения за обезщетение за забава.

Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема, че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно неизпълнение на поето договорно задължение. По отношение на възраженията на особения представител за ненадлежното уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът смята, че трябва да бъдат съобразени разясненията, дадени в т.1 от ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. На ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите на този тълкувателен акт на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, което „задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват – например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска”. Прието е, че при преценката за основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Според разяснението, дадено в т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, ал.1 ГПК, респ. чл.415, ал.1 3

ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В настоящият случай падежът на всички вноски по процесни договор е настъпил. С оглед на това се доказа по безспорен начин от представените писмени доказателства наличие на валидно заемно правоотношение между страните. Доказва се по безспорен начин, че дружеството - ищец е предоставило на ответника кредитна сума от 1200 лева при условията на договора. На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи също законна лихва върху главницата от датата на заявлението – 29.11.2024 г.

По разноските: В мотивите на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в определение № 98/16.02.2016 г. по ч. т. д. № 3139/2015 г. акт е посочено, че с решението по иска с правно основание чл. 422 ГПК съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В настоящото производство, ответникът чрез назначеният особен представител е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищцовото дружество в заповедното и исковото производство.

На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца съдът следва да присъди следните разноски: 27,06 лв. - за държавна такса и 420 лв. възнаграждение за особен представител в исковото производство и 25 лв. за държавна такса в заповедното производство. Претендират се по 1000 лв. адвокатско възнаграждение за двете производства. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде сведено до минимума по наредба № 14/2009 г. или 840 лв. общо за исковото и заповедното производство. Общият размер на разноските на ищеца за исковото и заповедното производство възлизат на 1312,06 лева.

Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България от 01.01.2026 г. валутата в Република България е евро, поради което сумите следва да бъдат присъдени в равностойността им евро.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес ************, дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъвски рид“ № 3, ет.1, офис 2, ЕИК 205997727 сумата от сумата о т 613,55 евро /шестстотин и тринадесет лева и 55 евроцента/ – главница по договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № ***********г, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2024г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 17/14.01.2025 г. по ч.гр.д. № 24 по описа за 2025 г. на РС Гълъбово.