Решение № 33 от 06.03.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. КърджА., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело № 20245100500314 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

С Решение № 413/15.10.2024 г., постановено по гр.д. №230/2024 г., Районен съд- КърджА. е осъдил Прокуратура на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Р. Б. А., с ЕГН ********** от с. Г., общ. Ч., ул. "Д.", № **, сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е водено ДП № 546/2023г. по описа на РУ-КърджА., прекратено с Постановление от 08.12.2023г. на РПКърджА. на основание чл. 243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 и чл. 199, ал.1 от НПК, тъй като извършеното от ищеца Р. Б. А. деяние не покрива признаците на престъплението по чл. 343б, ал.3 от НК от обективна страна и не представлява престъпление по смисъла на чл. 343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2023 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 10 лева за внесена държавна такса, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 3 000 лева, като неоснователен и недоказан.

1

Първоинстанционният съд е осъдил Прокуратурата на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Н. В. М., с Булстат/ЕИК *********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

В основата на настоящото въззивно производство стои депозираната от Районна прокуратура- КърджА. въззивна жалба, насочена против Решение № 413/15.10.2024 г., постановено по гр.д. № 230/24 г. по описа на Районен съд – КърджА.. В жалбата се изтъкват доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, с искане същият да бъде отменен, като бъде постановен нов, с който производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на предявения от ищеца иск, алтернативно предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд неправилно прие, че макар процесното ДП да не е било образувано и водено срещу конкретно лице, и ищецът да не е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняеми, то той е търпял вреди от наказателното преследване. Неправилно съдът приел и, че отговорността в казуса принадлежи на прокуратурата – в мотивите на обжалвания съдебен акт не били изложени основания за ангажиране на отговорността й. В този аспект се твърди, че по делото липсвА. каквито и да било доказателства, че РПКърджА. е образувала ДП, по което да е приемала действия спрямо ищеца А., от които той да е могъл да претърпи неимуществени вреди. Изложени са и съображения, че съдът безукорно кредитирал показанията на разпитаните свидетели, без да съобрази, че същите са много близки познати и роднини на ищеца, както и, че здравословните му проблеми, за които те свидетелствА. не са възникнА. едва след образуване на ДП, а видно от събраните писмени доказателства те възникнА. от преди около 3 години. В този аспект се твърди и, че по делото изобщо не били събрани доказателства, че сочените в претенцията неимуществени вреди са причинени на ищеца точно от действия на прокуратурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата Р. Б. А..

В съдебно заседание, жалбодателят Прокуратура на Р. България, чрез прокурор от Окръжна прокуратура, гр. КърджА., поддържа депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения. Намира и така присъдения размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди и за далеч 2 надхвърлящ изискванията на законовия критерий „справедливост“.

В съдебно заседание, ответникът по въззивната жалба Р. Б. А., чрез писмено становище, депозирано от процесуалния му представител адв. Н. М. от АК- КърджА., оспорва същата. Претендира и присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАдв.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

В основата на първоинстанционното производство е предявената от ищеца Р. Б. А. искова претенция, с която цели да бъде осъдена Прокуратура на Р. България да му заплати сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и смущение, настъпило сърцебиене и повишено артериалното налягане, тревожност, раздразнение, понижена самооценка, интензивни чувства на срам, позор и обида, нарушен сън, психически и нервни кризи, както и в проявени потиснатост, раздразнителност, необщителност и влошено здравословно състояние, в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление но чл.343б, ал.З от НК, за което е водено Досъдебно производство №546/2023 год. по описа на РУ-КърджА., наказателното производство по което е било прекратено с влязло в сила постановление от 24.11.2023г. на прокурор при РП-КърджА., на основание чл.199, ал.1 и чл.243, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, поради това, че с оглед установената фактическа обстановка и предвид резултата от специА.зирана токсикохимична експертиза, липсвал съществен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.З от НК, а именно водачът на МПС да е употребил наркотични вещества или техни аналози, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и направените по делото разноски.

От фактическа страна в производството е прието, а и възражения относно тези фактически констатации на първоинстанционния съд не се съдържат в стоящата в основата на настоящото производство въззивна жалба, че досъдебно производство № 546/21.08.2023 г. по описа на РУ – КърджА. при ОДМВР, е започнало въз основа на получено заявление за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 21.08.2023 г., около 12.03 3 часа, на път **, на разклона за с. К., общ. К.., е управлявано МПС-л.а. марка "М." , модел „Ц.“ с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежен ред- с „Дръг тест 5000“ с № ARPK 0015.

С Постановление от 22.08.2023 г. на прокурор при РП-КърджА. са дадени задължителни указания за разследване на досъдебното производство, а с Постановление от 13.10.2023 г. на прокурор при РП-КърджА. уе удължен срока на разследването по досъдебното производство. От така изготвените протоколи за разпит на свидетелите А.А. и Б.М., служители в ******., се установява, че на 21.08.2023г. на път **, на разклона за с. К., общ. К.., около 12:03 часа, забелязА. движение с превишена скорост на л.а. марка "М." , модел „Ц.“ с рег. № ***** и го спрели за проверка. От нея се установило, че водач е ищецът Р. А., който бил проверен за употреба на наркотици с техническо средство „Драг тест 5000“ с № ARРK 0015 и била констатирана положителна проба за употреба на наркотични вещества – амфетамин. Свидетелите съставили протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, съставили му АУАН № ****** за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и Талон за изследване №124272, като в СПО при МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски“ АД, гр. КърджА. от водача Р. А. били взети проби от кръв и урина, при което бил изготвен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества по чл.14, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1300000297/21.08.2023г., свидетелството за управление на МПС на ищеца било временно отнето до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-1300-000298/21.08.2023г, е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети СРМПС № *******, ведно с 2 броя регистрационни табели, която заповед с постановено по адм. д. №344/2023 г. по описа на Адм. съд-КърджА. Решение № 414/13.12.2023 г., е отменена. От заключението на назначената по ДП Съдебна токсикохимическата експертиза от 22.11.2023 г. се установява, че в представените за изследване проби от кръв и урина на ищеца, не е констатирано нА.чие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците – приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр.с чл.3 от 4

ЗКНВП.

С постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.12.2023г. на РП – КърджА., е прекратено на основание чл. 199 и чл.243, ал.3 във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК производството по ДП №546/2023г. по описа на РУ -КърджА. към ОДМВР-КърджА., поради липса на престъпление.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за вА.дност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. Атакуваното решение е вА.дно и допустимо, като настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, а атакуваното решение е законосъобразно, поради което настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ал. 1 от ГПК препраща към мотивите му.

Намира за необходимо, изхождайки от контекста на депозираната въззивна жалба, да изложи и свои мотиви за релевираните в нея изрични доводи за недопустимост на предявения от ищеца иск, поради това, че Прокуратура на Р. България не е пасивно процесуално легитимирана по така предявения иск, а при условията на евентуалност и за отсъствие на доказаност на предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и за твърдяната завишеност на присъденото на ищеца обезщетение.

Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Безспорно, базисният и универсален характер на този принцип, предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред, начин и условия, и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Относимата в казуса норма на чл.2, ал.1, т.3 от закона, предписва държавата да отговаря за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, 5 прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В този аспект в казуса е установено, че започналото въз основа на получено заявление за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 21.08.2023 г., около 12.03 часа, на път **, на разклона за с. К., общ. К.., е управлявано МПС-л.а. марка "М." , модел „Ц.“ с рег. № *****, след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежен ред- с „Дръг тест 5000“ с № ARPK 0015, процесно ДП № 546/2023 г. по описа на РУ-КърджА., е прекратено с постановление на прокурор при РП-КърджА.. Прокурорът, като орган, повдигащ и поддържащ обвинението за престъпления от общ характер, ръководещ разследването и осъществяващ постоянен надзор за законосъобразното и своевременно провеждане на наказателното досъдебно производство /чл.46, ал.1 и ал.2, т.1 от НПК/, и като орган, осъществяващ ръководство и надзор над разследващите органи /чл.52, ал.3 от НПК/, определено ангажира в производството отговорността на Прокуратурата на Р. България, и при това без да е необходимо установяването по делото на нечие виновно поведение в осъществяването на тези функции. Както е посочено в Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.06.2015г., постановено по тълк. д. № 5/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, дължи се обезщетение независимо от това, дА. вредите са причинени виновно от длъжностното лице, т.е. нА.чието или не на вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл.2 от ЗОДОВ. Иде реч за обективна отговорност, при която се прилага принципът на риска, а не на вината. Предвид пък установеното прекратяване на наказателното производство по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, води до извод за сбъдване и на още една от предпоставките на търсената отговорност, защото в този смисъл действията по ръководството на разследването и осъществяването на постоянен надзор върху него, се явяват незаконни.