Решение № 69 от 28.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. П., 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720106220 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ц., срещу „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***“, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 2427,66 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г., сумата 456,83 лв. – мораторна лихва за периода от 09.07.2012 г. до 28.07.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5944 по описа за 2015 г. на Районен съд – П. и образувано изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5944 по описа за 2015 г. на Районен съд – П. за процесните суми, въз основа на който е образувано изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район на действие Окръжен съд – П.. Сочи се, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е извършено на 10.04.2018 г., представляващо доброволно плащане от длъжника на сумата 20,00 лв., от който момент не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което вземанията са погасени с изтичане на предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове и осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника „Топлофикация П.“ АД чрез пълномощника адв. Софрониева, с който прави признание на исковете съобразно чл.

1

237 ГПК и моли при присъждането на разноски да бъде съобразена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото.

Признава, че ищецът има задължения към ответното дружество за посочените в исковата молба суми и период, като плащания и изпълнителни действия по изпълнителното дело не са извършвани от 2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание на иска, а ищецът е напрваил искане за постанвояване на решение съобразно признанието.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 от ГПК за разпределяне отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК.

Съдебната практика на въззивната и касационната инстанция е противоречива относно приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случаите, когато искът е предявен на основание чл. 439 ГПК. В най-актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 20 от 13.01.2025 г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № 719/2024 г., Определение № 124 от 26.02.2025 г. на ОС - П. по в. ч. гр. д. № 69/2025 г. и др. е възприетата практиката в определение № 2367/15.05.2024 г. по ч. гр. д. № 759/2024 г. на ІV г. о. на ВКС и определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 на ІІ т. о. на ВКС, спорд която в хипотезата на предявен иск по чл. 439 ГПК не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Настоящият съдебен състав е длъжен да се съобрази с посочената съдебна практика, поради което приема, че независимо че ответникът е признал иска, предвид обстоятелството, че разполага с изпълнителен титул, разноските следва да бъдат възложени в негова тежест.

Ищецът претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно списък по чл. 80 ГПК.

По възражението на ответника за прекомерност на адвоктаското възнаграждение, направено с отговора на исковата молба, съдът намира следното:

Възражението е направено своевременно, но е неоснователно.

Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е 2 обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-П..

Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен харакер, като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите, посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лв., който съдът намира за справедлив съобразно посочените критерии, поради което не е налице основание за намаляването му.

С оглед изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски за производството по делото, възлизащи на: 115,50 лв. - държавна такса, и 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение, т.е. общо 615,50 лв. с равностойност 314,70 евро.

Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България от 01.01.2026 г. валутата в Република България е евро, поради което сумите следва да бъдат присъдени в равностойността им евро.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, принудително изпълнение на равностойността в евро на сумата 2427,66 лв. – представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2012 г. – 30.04.2014 г., сумата 456,83 лв. – мораторна лихва за периода от 09.07.2012 г. до 28.07.2015 г., за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5944 по описа за 2015 г. на Районен съд – П. и образувано изп. д. № 65/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д., поради погасяване на вземанията по давност, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ап. 24, сумата 314,70 евро /триста и четиринадесет евро и 70 евроцента/ - разноски за производството по делото, на основание 3 чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4